Решение № 83 от 20.04.2026, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Момчилград, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20255150100570 по описа за 2025 година

Производството е по п редявен е иск с правно основание чл.3 ал.2 предл.2-ро във вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

В исковата молба на Е. И. М., с ЕГН- **********, предявена чрез адв.Д.

К. от АК- Кърджали, се твърди, че периода от 14.07.1980г. до 27.06.1989г. работила по трудово правоотношение в „СДТ - Обществено храненеКърджали“, на длъжност „помощник готвач“, на пълно работно време - 8 часа дневно при 5-дневна работна седмица на обект: ресторант „Москва“ в гр.Кърджали. Трудовото й възнаграждение се изплащало в брой от касиера на предприятието.

Ищцата посочва, че стажът й за времето, през което е работила в „СДТОбществено хранене“-Кърджали, е бил оформен от работодателят в трудова книжка № 581/16.10.1980г. В записа били отразени периодите, през които еработила, продължителността на трудовият й стаж, трудово възнаграждение и причината за прекратяване на трудовото правоотношение, и били подпечатани с печата на предприятието и подписани от съответното длъжностно лице. Данните, отразени в трудовата й книжка били извлечени от разплащателните ведомости на предприятието от времето, когато развивало 1 дейност, съответно и по време на полагане на труда.

В началото на 2024г. е започнала да подготвя документи за пенсиониране, но при справка в ТП на НОИ- Кърджали е била уведомена, че трудовата й книжка не е надлежно оформена и този стаж няма да бъде зачетен, тъй като записът е бил подписан единствено от Директора на „СДТОбществено хранене“-Кърджали. По тази причина се снабдила с Удостоверение обр. УП-3 с изх. № 307 от 17.10.2024г., изд. от „Хранене и подслон“ АД-Кърджали, но тъй като в същото било посочено, че е издадено въз основа на трудовата й книжка, а не въз основа на ведомостите на осигурителя, отново се оказало, че стажът й няма да бъде зачетен при пенсионирането.

Ищцата твърди, че „Хранене и подслон“ АД е правоприемник на Общинска фирма „Хранене и подслон“, съгл. Решение № 107 от 27.01.1992г. по ф.д. № 1916/1992г. на Окръжен съд- Кърджали. От своя страна Общинска фирма „Хранене и подслон“ е правоприемник на ОП „Търговия“ и образувана въз основа на Решение № 56-а по Протокол № 19 от 25.09.1991г. на ВИК на ОНС- Кърджали /стр. 3 и следващите/ и е била вписана в ДВ въз основа на Решение № 2018 от 28.06.1991г. по ф.д № 1916 /1991г. на КОС.

ОП „Търговия“ е било правоприемник на Стопанска дирекция „Търговия“ /СДТ „Обществено хранене“/, което е било видно от Решение №26 по протокол № 7 от 15.08.1988г. на ИК на ОНС - Кърджали /стр. 8 и следващите/. Посочва се, че дейността на „Хранене и подслон“ АД е била заличена на основание §5г ал.4 от ПЗР на ЗТР, видно от Удостоверение с изх.

№ 220435 от 31.10.2022г. на КОС.

Ищцата заявява, че било общоизвестно обстоятелството, че ведомостите на „СДТ-Обществено хранене“- Кърджали са изгубени/унищожени, и именно поради тази причина се е наложило голяма част от колегите й да водят дела по ЗУТОССР, чрез които да установят стажа си при горепосочения осигурител- в т.см. са били гр.д. № 54/2023г., гр. дело № 922/2024г., гр.дело № 923/2024г., гр.дело № 88/2025г., всички на РС- Кърджали.

Заявява, че е действително е работила в „СДТ-Обществено хранене“Кърджали в периода от 14.07.1980г. до 27.06.1989г., и разполагала с писмен документ, удостоверяващ стажа й за посоченият период, който е бил издаден от нейният работодател по време на полагане на труда, поради и което счита, 2 че за нея е налице правен интерес да установи по съдебен ред трудовия си стаж, положен в „СДТ- Обществено хранене“-Кърджали, на длъжност „помощник готвач“ за времето от 04.09.1984г. до 27.06.1989г.

Твърди, че по повод подадено от нея заявление, й било издадено Удостоверение, обр. УП- 17 с изх. № 5506-08-2771#1/ 04.10.2024г. на Началник на отдел ООА при ТП на НОИ- Кърджали за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, за периода от 14.07.1980г. до 27.06.1989г.

Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установен по отношение на ответника ТП на НОИ-Кърджали трудовия й стаж в „СДТ- Обществено хранене“-Кърджали, на длъжност „помощник готвач“ за времето от 04.09.1984г. до 27.06.1989г., с продължителност 04г., 09м., 23 дни. Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Представя писмени доказателства; Декларация по чл. 8 от ЗУТОССР;

Удостоверение, обр.УП-17 с изх. № 5506-08-2771#1/04.10.2024г. на на отдел ООА при ТП на НОИ- Кърджали; Копие от Трудова книжка № 581/16.10.1980г. Удостоверение обр.УП-3 с изх. № 307 от 17.10.2024г., изд. от „Хранене и подслон“ АД; Решение № 107 от 27.01.1992г. по ф.д. № 1916 /1992г. на КОС; Протокол № 19 от 25.09.1991г. на ВИК на ОНС- Кърджали;

Решение № 2018 от 28.06.1991г. по ф.д.№ 1916/1991г. на КОС; Протокол № 7 от 15.08.1988г. на ИК на ОНС - Кърджали; Удостоверение с изх. № 220435 от 31.10.2022г. на КОС; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена;

Документи, удостоверяващи осигурителния стаж на свидетелите: В.Д.Йо., с ЕГН- **********, и М.Р.Т., с ЕГН- **********.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и с адв.Д. К., и моли да се уважи иска по изложените доводи, като претендира разноски.

В законоустановеният едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът ТП „НОИ“- КЪРДЖАЛИ е представил писмен отговор, с който оспорва иска и посочва, че същата е допустима, и основателна- исковата молба на отговаряла на изискванията на ЗУТОССР, не е липсвало т.н. писмено начало, и затова били допустими свидетелски показания. В съдебно заседание се представлява от ст.ю.к.Б., прави признание на иска и сочи, че ТП на НОИ- Кърджали не са дали повод за завеждане на делото, поради и което не следва да носят 3 отговорност за разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Съдът, като се запозна със доказателствата по делото, намира, че подадената искова молба съдържа реквизитите посочени в чл.4 ал.1 от ЗУТОССР. Във връзка с чл.5 от ЗУТОССР, към исковата молба е приложено Удостоверение, обр. УП- 17 с изх. № 5506-08-2771#1/ 04.10.2024г. на Началник на отдел ООА при ТП на НОИ- Кърджали за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, за периода от 14.07.1980г. до 27.06.1989г.

От удостоверение за идентичност на лице с различни имена от 2025г. на общ.Кърджали е видно, че молителката Е. И. М. е носела и имената Е.И.М..

По делото е представено към исковата молба удостоверение по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗУТОССР за претендираният от ищеца период от 14.07.1980г. до 27.06.1989г. /сочи се, че е била помощник- готвач“. Представено е и доказателства по смисъла на чл.6 ал.2 т.5 от ЗУТОССР за периода 14.07.1980г. до 27.06.1989г. /сочи се, че е била помощник- готвач“- трудова книжка и Удостоверение обр.УП-3 с изх. № 307 от 17.10.2024г., изд. от „Хранене и подслон“ АД. Ищецът е представил и писмена декларация, че е работил в посоченото АПК в посоченият и претендиран исков период.

Представено е удостоверение от 0410.2024г. на ТП „НОИ“КЪРДЖАЛИ, в което се сочи, че разплащателните и трудовоправните документи на „СД „Търговия“- Кърджали“ за исковият период не се съхраняват в тази институция- т.к. осигурителя /предприятието не ги е предали в НОИ“.

По делото със писмени доказателства се установява, че „Хранене и подслон“ АД е правоприемник на Общинска фирма „Хранене и подслон“, съгл. Решение № 107 от 27.01.1992г. по ф.д. № 1916/1992г. на Окръжен съдКърджали. От своя страна Общинска фирма „Хранене и подслон“ е правоприемник на ОП „Търговия“ и образувана въз основа на Решение № 56-а по Протокол № 19 от 25.09.1991г. на ВИК на ОНС- Кърджали /стр. 3 и следващите/ и е била вписана в ДВ въз основа на Решение № 2018 от 28.06.1991г. по ф.д № 1916 /1991г. на КОС. ОП „Търговия“ е било правоприемник на Стопанска дирекция „Търговия“ /СДТ „Обществено 4 хранене“/, което е било видно от Решение №26 по протокол № 7 от 15.08.1988г. на ИК на ОНС - Кърджали /стр. 8 и следващите/. Установява се, че дейността на „Хранене и подслон“ АД е била заличена на основание §5г ал.4 от ПЗР на ЗТР, видно от Удостоверение с изх. № 220435 от 31.10.2022г. на КОС.

В качеството на свидетели са разпитани две лица- В.Йо. /директор в процесният период на предприятието- работодател :СД“Търговия“Обществено хранене“ и М.Т. /която е била пом.готвач в същият период в друго заведението от същото предприятие/, които посочват, че ищцата в процесният период е била на работа в предприятието като помощник- готвач в ресторант „Москва“

Предвид горните доказателства съдът стигна до следните правни изводи;

Предмет на настоящото производство е установяването на трудов стаж, придобит преди 01.12.1999г., съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.

Стаж по чл.1 ал.1 от Закона може да се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени.

По делото е представено Удостоверение, обр. УП- 17 с изх. № 5506-082771#1/ 04.10.2024г. на Началник на отдел ООА при ТП на НОИ- Кърджали за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред по смисъла на чл.5 ал.2 от ЗУТОССР, за периода от 14.07.1980г. до 27.06.1989г., с което се установява, че разплащателните и трудовоправните документи на „СД „Търговия“- Кърджали“ за исковият период не се съхраняват в тази институция- т.к. осигурителя /предприятието не ги е предало в НОИ“.

Предвид това цитираното писмено доказателство, предявеният иск се явява допустим. Разгледан по същество, същият се явява и основателен по следните съображения:

Съгласно императивната разпоредба на чл.6 от Закона /ЗУТОССР/, свидетелски показания по исковете за установяване на трудов стаж се допускат само при наличност на писмени доказателства, които установяват 5 вероятността на трудовия стаж и изхождат от работодателя/осигурителя, където е придобит стажа и по време на полагане на стажа. Алинея 2 от нормата /чл.6/ примерно изброява писмените доказателства, които по смисъла на Закона представляват „начало на писмено доказателство”. В настоящото производство такова депозирано доказателство е трудовата книжка на ищеца, както и удостоверение по смисъла на чл.5 ал.1 от ЗУТОССР за претендираният от ищеца период от 04.09.1984г. до 27.06.1989г. /сочи се, че е била „помощник- готвач“/.

По делото са събрани и гласни доказателства – свидетелските показания на две лица, които са работила в същото предприятие, единият от които е и ръководител на предприятието. Същите категорично потвърждават факта на полагане на трудов стаж ищеца през процесният период на длъжността и при условията, посочени и в трудовата й книжка- а и удостоверението, издадено от правоприемника на предприятието.

По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен като основателен и доказан.

Предвид и на това следва да бъде признат за установен по смисъла на чл.3 ал.2 във вр. чл.1 ал.1 т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, по отношение на Национален осигурителен институт- Териториално поделение- КЪРДЖАЛИ, трудовият стаж на Е. И. М. с ЕГН- **********, в „СДТ- Обществено хранене“Кърджали, на длъжност „помощник готвач“ за времето от 04.09.1984г. до 27.06.1989г., с продължителност 04г., 09м., 23 дни.

В тези производства не присъждат деловодни разноски, тъй като съгласно специалната норма на чл.9 ал.2 от Закона, същите остават за негова сметка, като освен изложеното налице е направено признание от ответната институция на така предявеният иск.