Решение № 33 от 25.02.2026, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. Попово, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Поля П. И. при участието на секретаря Десислава Н. Банкова като разгледа докладваното от Поля П. И. Гражданско дело №

20223520100399 по описа за 2022 година

Ищецът „*****“ ЕООД – гр. С., чрез пълномощник, твърди в исковата молба, че предявява исковете си във връзка с указания на съда след подадено възражение срещу издадена заповед а изпълнение по ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на Р.ския районен съд.

Твърди, че на 26.04.2019 г., между „*****“ ЕООД – продавач, и ЕТ

„***************“ (понастоящем в несъстоятелност – бележка на съда) – купувач, бил сключен договор за продажба, по силата на който продавачът продал на купувача следните движими вещи: 1 бр. употребявана ролкова поливна система ф100/400 м., състояща се от ролка с полиетиленова тръба 400 м., количка с пистолет и система за автоматично прибиране, 1 бр. тракторна водна помпа, окомплектовка на водна помпа, включваща следните компоненти: смукател с клапан 5", 8 м. смукателен маркуч, 3 комплекта бързи връзки, подкачваща помпа, S образна тръба на изхода на помпата, фланци с бързи връзки на входа и изхода на помпата.

Твърди, че съгласно чл. 7 от договора, преглеждането, предаването и получаването на движимите вещи по чл. 1 от договора се извършвало в склада на продавача в гр. С..

Уговорената между страните продажна цена на вещите, предмет на договора, била в размер на 28 800.00 лв. с ДДС, съгласно чл. 2 от договора. Купувачът следвало да заплати продажната цена по следния начин съгласно чл. 4 от договора: 8 000.00 лв. – при сключване на договора и 6 000.00 лв. при доставка на машината в склада на продавача, не по-късно от 30.05.2019 г., а съгласно чл. 5 от договора, оставащата сума от 14 800.00 лв. – до 20.07.2019 г.

Твърди, че съгласно чл. 6 от Договора, при извършване на всяко плащане продавачът издавал фактура, в която описвал каква част от плащането е извършено.

Твърди, че на 02.05.2019 г. със забава купувачът бил заплатил 8 000.00 лв. с ДДС, за което продавачът издал фактура № **********/02.05.2019 г. на стойност от 8 000.00 лв., на 17.06.2019 г. със забава купувачът бил заплатил 6 000.00 лв. с ДДС, за което продавачът издал фактура № **********/17.06.2019 г. на стойност 6000.00 лв. с ДДС.

1

Твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и до датата на подаване на исковата молба купувачът не бил погасил дължимата сума от 14 800.00 лв.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. ***/2021 г. по описа на Районен съд – Р., както следва: 14 800.00 лв. – главница, 727.67 лв. – законна лихва от 21.07.2019 г. до 12.01.2020 г., ведно със законна лихва от дата на депозиране на заявлението до погасяване на задължението.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника, в който същият не оспорва, че на 26.04.2019 г. между страните е сключен договор за продажба на един брой употребявана ролкова поливна система и един брой тракторна водна помпа, подробно описани в чл. 1 от приложения към исковата молба договор за продажба; както и че ищецът, като продавач се задължил да му достави поливната техника, а ответникът, като купувач – да заплати цената й.

Твърди, че според чл. 9 от договора страните са се съгласили при предаване и приемане на вещите, предмет на договора, да подпишат приемо-предавателен протокол, което да установи предаването на вещите; че според чл. 11 от договора купувачът приема вещите с подписването на приемо-предавателния протокол; че според чл. 12 от договора задължението на ищеца за предаване на стоките се счита за изпълнено с подписване на приемо-предавателния протокол.

Твърди, че на 02.05.2019 г. бил заплатил на ищеца сумата в размер на 8 000.00 лв. с ДДС, макар и със забава след сключване на договора, както и че на 17.06.2019 г. бил заплатил втората вноска – сума в размер на 6 000.00 лв. с ДДС.

Твърди, че след заплащане на втората вноска съгласно чл. съгласно чл. 4 от договора и уговорката между страните, ищецът следвало да достави на ответника поливната техника и да я въведе в експлоатация, което задължение не било изпълнено и затова не бил съставен приемо-предавателния протокол. При това положение счита, че за него не съществувало задължение за заплащане на останалата част от претендираната от ищеца цена. Твърди, че цена се дължи не заради издаването на фактура, а заради извършена доставка, за каквато нямало нито доказателства, нито твърдения.

Предвид изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание страните не се явяват, не се представляват.

Предвид обявяването на ответника в несъстоятелност, по делото е призован синдикът на обявения в несъстоятелност едноличен търговец, който не се явява в с.з., но с писмена молба до съда счита исковете за неоснователност и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Въз основа на подадено от „*****“ ЕООД – гр. С. заявление по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. № ***/2021 г. по описа на Районен съд – Р. (приложено в цялост към настоящото дело), по което е издадена Заповед № ***** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът ЕТ „***************“ – гр. Р., да заплати на кредитора „*****“ ЕООД – гр. С., сумата 14 800.00 лв., ведно със законната лихва от 04.03.2021 г. до окончателното изплащане, сумата 727.67 лв. – законна лихва за периода 21.07.2019 г. – 12.01.2020 г., както и разноски по делото в размер 310.55 2 лв. – за заплатена държавна такса и 1000.00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение, които вземания произтичат от неизпълнено парично задължение съгласно чл. 5 от договор за продажба от 26.04.2019 г.

В срока и по реда на чл. 414 от ГПК длъжникът по заповедта е възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, във връзка с което е даден срок на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

Настоящият иск е предявен в изпълнение на указанията на съда в законния срок по чл. 415 от ГПК.

Няма спор по делото, че на 26.04.2019 г., между „*****“ ЕООД – гр. С. и ЕТ „***************“ – гр. Р., е сключен договор за продажба (копие приложено по делото), по силата на който продавачът се е задължил да предостави на купувача един брой употребявана ролкова поливна система и един брой тракторна водна помпа, както и поливната техника, включваща окомплектовка на водна помпа, включваща следните компоненти: - смукател с клапан 5 инча, - 8 м. смукателен маркуч, - 3 комплекта бързи връзки ф110 мм, 6 м. мека връзка подкачваща помпа, S-образна тръба на изхода на помпата и фланци с бързи връзки на входа и изхода на помпата. Купувачът, от своя страна, се е задължил да заплати на продавача цена в размер на 28 800 лв. за горепосочените вещи.

В чл. 4 от договора е посочен начинът на плащането на цената, като страните са уговорили, че при сключване на договора купувачът заплаща на продавача сумата 8000 лв.

Втората вноска от 6000 лв. купувачът заплаща на продавача при доставката на машината в склада на продавача в гр. С. не по-късно от 30.05.2019 г. Съгласно чл. 5 от договора, купувачът се задължава да заплати на продавача оставащата сума от 14800 лв. до 20.07.2019 г. Съгласно чл. 6 от договора, при извършване на всяко плащане продавачът издава фактура, в която описва каква част от плащането е извършено.

Съгласно чл. 8 от договора, купувачът се задължава да прегледа и приеме вещите при предаването им, а задължение на продавача е да ги въведе в експлоатация и разясни на лицата, които ще оперират с тях начина на безопасна и безаварийна работа в срок до 10 дни след получаването им в базата на купувача в гр. Р..

Съгласно чл. 9 от договора, при предаването и приемането на вещите по чл. 1 от договора страните подписват приемо-предавателен протокол по образец, приложен към договора. Според чл. 11, купувачът приема вещите с подписването на проемо-предавателния протокол. С приемането на вещите, съгласно чл. 12, задължението на продавача по чл. 1 се смята за изпълнено и рискът от тяхното погИ.е преминава към купувача.

Съгласно чл. 13, ако купувачът не изпълни задължението си по чл. 8, продавачът може да продаде вещите, описани в чл. 1 и да задържи платената до момента цена.

Няма спор между страните, че на 02.05.2019 г. купувачът е заплатил 8 000.00 лв., за което продавачът е издал фактура № **********/02.05.2019 г. на стойност от 8 000.00 лв., както и че на 17.06.2019 г. купувачът е заплатил 6 000.00 лв., за което продавачът е издал фактура № **********/17.06.2019 г. на стойност 6000.00 лв.

Няма спор още, че както към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, така и към момента на приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция, останалата част от уговорената продажна цена в размер на 14 800 лв. не е заплатена от купувача.

По делото няма приложен приемо-предавателен протокол съгласно чл. 11 от договора.

Няма и твърдения такъв да е съставян.

В хода на процеса по отношение на ответника е открито производство по 3 несъстоятелност, във връзка с което с определение от 19.01.2023 г. делото е спряно, на основание чл. 637, ал. 1 от ТЗ.

Впоследствие, с молби, както от ищеца, така и от назначения синдик на ответника, съдът е уведомен, че вземанията на ищеца, предмет на настоящото дело не са приети в производството по несъстоятелност, поради което е поискано възобновяване на производството.

Съдът, като е взел предвид съвпадащите изявления на страните, инкорпорирани в подадените молби, че претендираните от ищцовата страна вземания, предмет на настоящото производство, не са приети в производството по несъстоятелност на ответника, е приел, че са налице основанията на чл. 637, ал. 3, т. 1 от ТЗ и е възобновил производството с участието на синдика и кредитора.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, е допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Д. С. М.. Според заключението на вещото лице, на 02.05.2019 г. продавачът е издал фактура № 227 за сумата 8000.00 лв. с основание – помпа за поливни култури. Сумата е постъпила по кредита на разплащателната сметка на „*****“ ЕООД и е отразена в извлечението на „ПИБ“ АД на 02.05.2019 г. Купувачът е превел първата вноска със закъснение.За втората вноска от 6000.00 лв. с описание „тръба полиетиленова“, е издадена фактура № 232/17.06.2019 г., която сума е отнесена в дневното извлечение на банката от 18.06.2019 г. при определен с чл. 4 от договора срок - 30.05.2019 г.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е приложена фактура № 244/03.09.2019 г., издадена от „*****“ ЕООД за 15312.00 лв., с основание:

„макара за полИ.е 1 бр. за 12 400.00 лв. и смукателен маркуч“ за 360.00 лв. Във фактурата е посочено, че сумата следва да бъде преведена безкасово с нареждане. Не е приложено банково извлечение, удостоверяващо, че сумата е постъпила по сметка на ищеца. На вещото лице не е представено банково извлечение, удостоверяващо превода на сумата по фактурата.

Вещото лице е установило, че ЕТ е обявен в несъстоятелност, както и че процесното вземане не е било включено в списъка на приетите от синдика вземания в производството по несъстоятелност или в одобрения от съда списък по чл. 692 от ТЗ. При преглед в електронната страница на ТР вещото лице е установило, че последните финансови данни са за 2021 г., като основните показатели общо приходи, счетоводна печалба и общо активи са с отрицателен знак. Страните не са съдействали на вещото лице и не са представили допълнителна информация. Според вещото лице, фактурите би следвало да са отразени в счетоводството на ответника и да са включени в съответните дневници по ДДС.

Обстоятелството, че вземането на ищеца не е било включено в списъка на приетите от синдика вземания или в одобрения от съда списък по чл. 692 от ТЗ, предполага, че процесната фактура не е записана в регистъра при ответника и стойност от 15312.00 лв. по фактура № 244 не е счетоводно отразена като задължение към доставчик „*****“ ЕООД. На вещото лице не са предоставени информация и данни за отразени в счетоводството на ответника неразплатени задължения по процесния договор, респективно – по издадени въз основа на него фактури.