Решение № 4394 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4394 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110212694 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Л.

В. Л. срещу НП № 22-4332-017488 от 01.09.2022 г., издадено от Д. Д. Д., началник сектор в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушения на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП (пункт 1 от постановлението) и на чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП (пункт 2 от постановлението) на основание съответно чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева (по пункт 1) и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец (по пункт 2). От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като се излагат конкретни фактически твърдения, както и се твърди изтичане на срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и нарушаване на процесуалния закон, а също и несправедливост на наложената санкция.

Наказващият орган не взема отношение.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, от писмените доказателствени материали (приобщените такива въз основа на определение с правно основание съответно чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и въз основа на нарочно определение по приемането и прилагането им като доказателства) – с изключение на писменото възражение срещу АУАН (което практически не носи информация, спомагаща за разкриване на обективната истина от предмета на доказване по делото) - и от огледаните по реда на чл. 285 от НПК в съдебно заседание материали - освен оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП, респективно оправомощаването на конкретния наказващ орган за издаване на НП по ЗДвП, с писмена заповед на министъра на вътрешните работи към датите на съставяне/издаване съответно на процесните АУАН и НП, както и освен това, че 1 срещу жалбоподателя (роден през 1952 г.) към процесната дата 26.10.2021 г. имало 8 влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се осъществява от органите на МВР - еднозначно се установява, че по времето и на мястото, посочени в НП, жалбоподателят е управлявал посочения също там негов собствен автомобил „Ф.“, като при извършване на посочената също в НП маневра не е пропуснал посочения отново в постановлението насрещно движещ се автомобил „Р.“ и така е настъпил сблъсък между двата автомобила, от който по всеки един от тях е имало механични увреждания (общата необходима стойност за отстраняването на тези увреждания по справедливи пазарни цени при всички случаи е под 6500 лева – десетократната стойност на установената за 2021 г. минимална работна заплата за страната), като след сблъсъка въззивникът Л. с управлявания от него автомобил напуснал на собствен ход мястото на инцидента, без да уведоми органите на МВР за него (още по-малко г-н Л. изчакал пристигането на такива органи) и без да постигне съгласие (изобщо липсвала комуникация в тази връзка) с водача на автомобила „Р.“ относно обстоятелствата, свързани с произшествието.

Възражението срещу АУАН касателно оспорване на фактическата обстановка по акта, се явява голословно и се оборва от цялата останала доказателствена съвкупност, дори и от писмената декларация на самия Л. Л., в която той на практика признава, че е напуснал мястото без комуникация с други водач и без да изчака пристигане на органите на МВР.

Изводът относно стойността на обезвредата следва по логически път от обективно установеното касателно механичните увреждания и от това, че автомобилите са били преместени (безспорно) на собствен ход.

При това положение материалният закон е приложен напълно правилно. Откриването на нарушителя по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН се е случило едва след депозиране на писмената декларация от негова страна на 18.08.2022 г., когато е и съставен процесният АУАН, а самото нарушение е извършено по-малко от година по-рано; установяването на автомобила, който е управлявал виновният водач, не означава откриване на самия нарушител. При всяко положение жалбоподателят не е пропуснал насрещно движещ се автомобил, поради което нарушението на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП е налице (ирелевантно е дали друг /трети/ участник в движението е „дал път“ на /т. е. пропуснал на свой ред/ управлявания от Л. автомобил). При всяко положение г-н Л. Л. не е постигнал каквото и да е съгласие (поради липсващата изобщо комуникация в тази насока) с друг участник в ПТП (съобрази и пар. 6, т. 27 от ДР на ЗДвП!) относно обстоятелствата, свързани с произшествието и не е уведомил изобщо органите на МВР, като е напуснал мястото (което прави изначално невъзможно той да изчака пристигане на органите на МВР на местопроизшествието, респективно ирелевантно е дали визираните органи действително са посетили мястото или не). Присъствието или отсъствието на другия участник/другите участници в ПТП е ирелевантно за изпълнението на задълженията по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗДвП от страна на въззивника. Така еднозначно следва изводът, че същият въззивник е нарушил (виновно) последната посочена разпоредба. Изрично следва да се поясни, че е налице именно хипотеза по пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, в това число с оглед 2 причинените материални щети. Макар в АУАН и НП да не са посочени изрично всички елементи, релевантни от гледна точка на дефиницията по пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, то логически никакво съмнение не може да има, че се касае за хипотеза при всяко положение на причинени механични увреждания, което еднозначно следва от израза „като реализира ПТП в него“, респективно в тази насока няма как да се говори за съществено нарушение на процесуалните правила (съобразявайки чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН). За такова нарушение няма как да се говори и във връзка с липсата на реквизит по чл.

57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН в НП - обвинението е ясно, а въззивникът е могъл да изтъкне и е изтъкнал пред съда наличните според него смекчаващи обстоятелства. Данните за дисциплината на Л. по спазване на съответните правила за движение по пътищата далеч не са чак толкова добри (виж по-горе!), независимо от това дали същият преди е предизвиквал виновно ПТП или не, а въззивникът освен това при всяко положение притежава към процесната дата лек автомобил – посочения в НП автомобил марка „Ф.“ (това е релевантно съобразно чл. 27, ал. 2 от ЗАНН); в случая единствено наказанието глоба по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП е индивидуализирано като такова над минимума, но и то е под средния размер. Не са налице причинени такива имуществени вреди, че да е налице хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 343, ал. 1, буква „а“ вр. чл. 342, ал. 3, буква „а“ вр. ал. 1 от НК.

При извършената по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН цялостна и служебна проверка съдът не установява основания за отмяна или за изменение на НП, поради което същото на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № 22-4332-017488 от 01.09.2022 г., издадено от Д. Д. Д., началник сектор в ОПП – СДВР.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3