Решение № 433 от 02.12.2025, Районен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 433 гр. Габрово, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Ат. Марчева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20254210100223 по описа за 2025 година

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ж.к. Малинова долина, ул.

„Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, предявена срещу Т. И. С., ЕГН ********** за установяване съществуването на права на вземания, за които е снабден със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът твърди, че въз основа на сключен на 12.10.2022 г. договор за потребителски кредит №

5270743 „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставило на ответника Т. И. С. кредит в размер на 21350 лева, при поето задължение за връщането му, заедно с годишна лихва върху по кредита, който кредитополучателят се е задължил да погаси в срок до 14.09.2032 г.. Излага, че вземането е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, съобщена на длъжника.

Счита, че длъжникът следва да се счита за уведомен за извършването на цесията и с връчване на уведомлението, приложено към исковата молба.

Поради неизпълнение на задълженията по кредита ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника Т. И. С., ЕГН **********, за заплащане на сумата 2118.36 лв. - главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. по сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД договор за потребителски кредит № 5270743 от 12.10.2022 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в съда до изплащане на вземането, сумата 1461.63 лева – договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г., сумата 263.80 лева - обезщетение за забава върху претендираната главница за периода от 14.03.2023 г. до 26.06.2024 г., както и за направените по делото разноски - държавна такса и адвокатско 1 възнаграждение. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело № 1077/2024 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение, връчена при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва се ищецът да е придобил вземането въз основа на представения договор за цесия, както и ответникът да е редовно уведомен за прехвърляне на задължението му към друг кредитор. Оспорва представителната власт на лицето, представлявало дружеството при сключването на договора за кредит и на лицето подписало уведомлението за извършената цесия.

Отделно от горното оспорва подписа, положен на всяка от страниците в представения договор за потребителски кредит и приложения към него погасителен план, искане за предоставяне на кредит, съгласие за обработка на лични данни и декларация за информираност относно правата на субекта на данните с твърдение да не е изпълнен от ответника. В хода на производството излага съображения, че процесният договор за кредит съдържа неравноправни клаузи, като били нарушени разпоредби на ЗПК, които обуславяли недействителност на целия договор.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представения договор за потребителски кредит № № 5270743 о т 12.10.2022 г., се установява, че „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД предоставило на ответника Т. И. С., ЕГН ********** кредит в размер на 21000 лева, който кредитополучателят се задължил да върне заедно с уговорената възнаградителна лихва, на 120 месечни погасителни вноски, с падеж 14-то число на съответния месец, като последната погасителна вноска е с падеж 14.09.2032 г.

Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 5.89 %, а годишният процент на разходите – 8.13 %. Уговорената такса за разглеждане на кредит била в размер на 350 лева, а месечна застрахователната премия – 17.11 лева. Не се установява твърдяната неавтентичност на положените подписи по реда на чл. 193 ГПК, като от ответника не са ангажирани доказателства в посока на оспорването, въпреки разпределената му доказателствена тежест.

В производството е прието неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което съдът няма основание да не кредитира и въз основа на което приема, че общият размер на усвоената от кредитополучателят Т. И. С., ЕГН ********** за периода 12.10.2022 г. до 31.03.2023 г. сума е 21000 лева, като в периода от 14.10.2022 г. до 31.03.2023 г. е извършил плащания на обща стойност 1369.29 лева, с които са погасени главница в размер на 846.82 лева и договорна лихва в размер на 522.47 лева.

Съгласно заключението непогасената главница за вноски с настъпил падеж за периода от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. възлиза на 2118.36 лева, съответно непогасената договорна лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 14.03.2023 г. до 14.06.2024 г. възлиза на 1461.63 лева. Размерът на лихвата за забава върху претендираната падежирала главница за периода от 14.03.2023 г. до датата на подаване на заявлението 2 по чл. 410 ГПК възлиза на 209.33 лева.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.10.2023 г. и извлечение от приложение № 1А към него, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е прехвърлило вземането си по процесния договор за потребителски кредит на ищеца. Прехвърлянето е потвърдено писмено от цедента. Видно от представеното пълномощно, прехвърлителят е оправомощил приобретателя да уведоми длъжниците по цедираните вземания относно настъпилото частно правоприемство.

Видно от приложената обратна разписка, цесионерът по договора и ищец в производството е изпратил до длъжника уведомително писмо, с което му съобщава за извършено прехвърляне на вземания. Уведомителното писмо са изпратено на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция, като няма данни същото да е получено от адресата.

От приложеното за послужване частно гражданско дело № 1077 по описа за 2024 г. на РС- Габрово, се установява, че ищецът „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК 131001375 се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

По отношение на установителните искове, с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД.

На първо място, следва да се посочи, че предявените установителни искове са допустими, тъй като в производство по чл. 410 ГПК, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение за процесните суми, поради което разполага с изпълнително основание.

При връчена заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, заявителят следва да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда за установяване на вземането си, който срок, в случая е спазен.

Основателността на предявени установителни искове при квалификацията чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, се обуславя от кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение по договор за заем (потребителски кредит), елемент от съдържанието на което е задължението на кредитополучателя да върне сумата, предмет на договора със съответната възнаградителна лихва, настъпила изискуемост на задължението и релевирано от задълженото лице неизпълнение. В тежест на ищеца е да докаже и наличието на сключен договора за цесия, с който е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.

Неизпълнението на задължението на кредитополучателя по договора е по своето естество отрицателен факт от действителността, поради което същият не стои в доказателствена тежест на ищеца. За установяването му е достатъчно твърдение на последния, а задълженото лице следва да установи положителния факт, който го опровергава, а именно - точно изпълнение на задължението си, за което доказателства в производството не са ангажирани.

За установяване на валидно правоотношение между страните с типичното за заема за потребление съдържание, следва да бъде доказан правопораждащия го факт – сключен договор. Договорът е винаги двустранна правна сделка и по необходимост включва взаимните, припокриващи се волеизявления на страните по нея. Договорът, 3 по аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК е формален, като в зависимост от волята на страните може да е реален или консенсуален (чл. 9 ЗПК). В случая, с подписването на процесния договор за потребителски кредит № 5270743 от 12.10.2022 г. ответникът е изразил воля в предписаната писмена форма, за поемане на правно задължение да върне предоставената му сума, на 120 месечни вноски в размер от 252.79 лева, включващи съответната главница и договорна лихва.

Предаването на сумата не е елемент от фактическия състав на сделката, а съставлява изпълнение на вече възникналото за кредитодателя правно задължение, което сочи, че сключеният договор за потребителски кредит, е консенсуален и пораждането на задължението на потребителя за връщане на сумата чрез внасяне на уговорените погасителни вноски не се обуславя от факта на предаване на предмета му на заемателя.

В случая от съдържанието на договора за потребителски кредит и заключението на счетоводната експертиза се установява изпълнението на поетото от заемодателя задължение да предостави паричната сума но не в размер от 21350 лева, а в размер на 21000 лева, т.е. с 350 лева по-малко от посочената по кредита, тъй като от общия размер по кредита е удържана такса за разглеждане на кредит в размер на 350 лева.

Тази сума обаче не е част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. В тази връзка тя може евентуално да се претендира въз основа на договора за кредит, доколкото е начислена съгласно клауза от същия, но не като главница, а като такси и премии, съгласно основанието, за което се дължи.

Следователно ответникът изначално е получил сума в размер на 350 лв. по-малко от посочената по кредита. Ето защо, в правната сфера на ответника е възникнало задължение за връщане на предоставената му парична сума в размер на 21000 лева.

С измененията на ГПК, ДВ, бр. 100/2019 г. на съда се вмени служебното задължение да следи за неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител – чл. 7, ал. 3 ГПК, а процесният е именно такъв. Измененията въвеждат постановките на решение от 18.02.2016 г. по дело С-49/14 г. на СЕС, в което изрично е разяснено, че системата на националното процесуално право трябва да позволява в рамките на заповедното производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. Така в т. 1 на решението по дело С-472-11 е прието, че за да може да изведе последиците от констатирането на неравноправния характер на договорна клауза, националният съд, който с направил служебно тази констатация, не е длъжен да чака потребителят, който е информиран за правата си, да направи изявление, с което иска отмяна на посочената клауза. А в т. 2 от решение по дело С-243/08 е прието, че националният съд е длъжен да разгледа служебно неравноправния характер на договорна клауза, когато са налице необходимите за това правни или фактически обстоятелства.

Отпуснатият на кредитополучателя Т. И. С. представлява предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на този закон, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или 4 професионална дейност.

В Закона за защита на потребителите и по-конкретно в разпоредбата на чл. 143 е дадено определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребител, а именно - всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в посочената разпоредба.