Решение № 20468 от 11.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20468 гр. София, 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря Ц. П. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20211110174674 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Първа инвестиционна банка” АД, чрез юрк. Натали Стоянова, срещу М. П. К., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 2147,58 евро, представляваща главница по договор за банков кредит № 000LD-R-005638 от 13.01.2011 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 356,69 евро, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 21.04.2018 г. до 05.01.2021 г.; и иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1364,41 евро, представляваща наказателна лихва за забава за периода от 21.04.2018 г. до 20.04.2021 г.

В исковата молба се твърди, че на 13.01.2011 г. между страните бил сключен договор за банков кредит № 000LD-R-005638, по силата на който на ответницата била предоставена сумата в размер на 2200 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 50КР-АА-2678 от 31.10.2006 г. Предоставената сума била усвоена изцяло на 26.01.2011 г. по сметка, открита на името на кредитополучателя. Отпуснатият кредит следвало да бъде върнат на 120 месечни вноски съгласно подписан от страните погасителен план в срок до 05.01.2021 г., ведно с договорената възнаградителна лихва. Ответницата 1 погасявала задълженията си по кредита, но след 06.06.2011 г. изпаднала в забава, като към 20.04.2021 г. имало 116 непогасени вноски по главница и 110 непогасени вноски по лихва с настъпил падеж. Въпреки настъпването на крайния срок на договора задължението не било погасено. За вземанията си кредиторът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 05.05.2021 г. по ч. гр. д. № 22835 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав.

Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата М. П. К. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата. Ответницата оспорва предявените искове като неоснователни и по размер. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.

В съдебно заседание ищецът „Първа инвестиционна банка” АД, редовно призован, се представлява от юрк. Шериф. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове в пълен размер с оглед приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, като вземе предвид, че при предявяване на исковите претенции били съобразени изтеклите давностни срокове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание ответницата М. П. К., редовно призована, не се явява и не се представлява.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Страните не спорят, че през процесния период били обвързани от валидно облигационно отношение, възникнало по силата на Договор за банков кредит № 000LD-R005638 от 13.01.2011 г., със сключването на който банката предоставила на ответницата банков кредит в размер на 2200 евро за погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит № 50КР-АА-2678 от 31.10.2006 г. Не се оспорва и обстоятелството, че на 26.01.2011 г. сумата била усвоена от кредитополучателя изцяло, поради което посоченото обстоятелство е отделено от съда като ненуждаещо се от доказване. Съгласно т. 3 от договора крайният срок за погасяване на кредита бил 05.01.2021 г. А т. 4 от Раздел ІІ „Лихви, такси и комисиони по кредита“ предвиждала, че за ползвания кредит кредитополучателят заплащал на банката годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта. Към датата на сключване на договора базовият лихвен процент на банката за евро бил в размер на 7,99 % годишно или годишният лихвен процент по договора бил 18 %. Общата сума, дължима от 2 кредитополучателя по договора за кредит, била в размер на 4843,33 евро, а годишният процент на разходите възлизал на 20,86 % (т. 5 от договора за кредит). Съгласно т. 10 от същия плащания дължими, но неизвършени в срок поради недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя в банката, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с договорения в раздел ІІ, т. 4 лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска, независимо от това дали падежът е в неработен ден. Договорът за банков кредит № 000LD-R-005638 от 13.01.2011 г. по своето естество представлява частен диспозитивен документ, подписан от страните по него. Той не е оспорен в хода на производството, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК и задължава съда да приеме авторството на изявлението. Доколкото не са релевирани пороци при образуването и изявата на волята на страните, доказано е по делото, че същите са направили изявление за поемане на задълженията по договора при договорените условия и срокове.

Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на закона за тези, които са ги сключили.

По делото са представени Общи условия на „Първа инвестиционна банка” АД за кредити на физически лица. Съгласно т. 5.1 от същите ползваният от кредитополучателя кредит се погасявал чрез разплащателната сметка на равни месечни погасителни вноски, всяка с падеж и в размер, определени в погасителен план – Приложение към договора.

Крайният срок за погасяване на кредита бил посочен в договора.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото и извършена в счетоводството на ищцовото дружество проверка. От заключението се установява, че отпуснатият кредит в размер на 2200 евро бил усвоен изцяло от ответницата на 26.01.2011 г. по банкова сметка, открита на нейно име. От така усвоената главница била погасена сумата в размер на 52,42 евро, като непогасеният остатък възлизал на 2147,58 евро. Последното плащане от страна на ответницата по главницата било извършено на 28.09.2011 г. и било в размер на 1,31 евро. Общият размер на начислената договорна възнаградителна лихва за целия срок на договора възлизал на 2605,12 евро, като ответницата погасила част от задължението в размер на 312,21 евро.

Непогасеният остатък, начислен за периода от 05.12.2011 г. до 05.01.2021 г., възлизал на 2292,91 евро. Вещото лице изчислило, че наказателната лихва за целия срок на договора била в общ размер на 2280,29 евро, от която ответницата погасила сумата в размер на 55,74 евро и била сторнирана наказателна лихва в размер на 86,55 евро. Така, за периода от 06.06.2011 г. до 20.04.2021 г. ответницата дължала наказателна лихва в общ размер на 2138 евро. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

3

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ:

За основателността на предявения иск е необходимо да бъде установено кумулативното наличие на следните предпоставки: съществуване през исковия период на валидно облигационно отношение между страните, възникнало по силата на Договор за банков кредит № 000LD-R-005638 от 13.01.2011 г.; усвояване на предоставената сума от кредитополучателя М. К. в пълен размер и настъпване на изискуемостта на претендираното вземане за главница.

Ответницата не оспорва, че през процесния период между нея и ищеца е съществувало валидно договорно правоотношение, възникнало по силата на процесния договор за кредит.

От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че пълният размер на отпуснатия кредит от 2200 евро бил усвоен от кредитополучателя на 26.01.2011 г.

Следователно, установен е и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ вземането на ищеца за главницата.

Съгласно т. 3 от процесния договор крайният срок за погасяване на кредита бил 05.01.2021 г. Следователно, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда (21.04.2021 г.) всички дължими суми по процесния договор за кредит били изискуеми поради настъпване на крайния падеж.

Доколкото бяха установени и трите елемента от фактическия състав на вземането на ищеца за главницата, следва да бъде разгледано възражението на ответницата за погасяването му по давност. Преди всичко следва да бъде посочено, че по отношение на главницата приложима е общата петгодишна давност. Съгласно трайно установената съдебна практика при договора за заем е налице неделимо плащане. В случай че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на определени дати, както е в настоящия случай, това не превръща тези вноски в периодични плащания, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства изцяло и на дадените в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Последните, макар да са породени от един и същ факт, са относително самостоятелни и периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на кредитора за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й е повтарящо се. Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява по своята същност съгласие на кредитора да приеме изпълнение на основното задължение на длъжника на части – аргумент за противното основание от чл. 66 ЗЗД. Затова в този случай е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД (вж. Решение № 45 от 17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г., II т. о.,ВКС, Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г., ІІ т.о., ВКС, Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г., ІV г.о., ВКС, Решение № 28 от 05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г., ІІІ г.о., ВКС, Решение № 103 от 16.09.2013 г. по т. д. № 1200/2011 г., ІІ т.о., 4

ВКС).

На следващо място, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В тази връзка в Тълкувателно решение № 3 от 21.11.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г., ОСГТК, ВКС е прието, че нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД винаги свързва началния момент на течението на давностния срок с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който може да се търси изпълнение. В разпоредбите, уреждащи института на погасителната давност, не съществува норма, разграничаваща началото на давностния срок в зависимост от това дали задължението е периодично или е едно задължение, изпълнението на което се осъществява по волята на страните на части. В последната хипотеза, независимо че задължението е едно, уговорените падежи – моментите на дължимо изпълнение на всяка една от вноските (представляващи части от главното задължение), са предварително определени и с погасяването на всяка една от тези вноски се погасява и част от главното задължение, като изискуемостта на вземането за съответната вноска настъпва с настъпването на падежа й. В случая не става въпрос за частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по договора, за което страните са постигнали изрично съгласие.