Определение № 708 от 27.10.2020, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 471/2020
- Вид
- Определение № 708
- Подписан
- 27.10.2020
- Състав
- ТАТЯНА ИВАНОВА ТОДОРОВА, АНТОНИЯ АТАНАСОВА АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА, МЕТОДИ КРУМОВ ВЕЛИЧКОВ
Цитирани разпоредби
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.128, т.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414а · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417, т.10 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.11, ал.1, т.7, т.8, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7, т.8, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7, т.8, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7, т.8, т.10 и т.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-11 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 708
26.10.2020 г.
Окръжен съд – Перник
Град Перник
Втори граждански състав
На 26.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател: МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:
АНТОНИЯ А. АТАНАСОВААЛЕКСОВА
ТАТЯНА И. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА И. ТОДОРОВА Въззивно частно гражданско дело № 20201700500471 по описа за 2020 година
Производството е по чл.274 – чл.278, във вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Креди Йес“ ОООД, чрез пълномощникът им – адв. Д. М., против разпореждане № 5281 от 24.02.2020 г., по ч.гр.д. № 726 по описа за 2020 г. на Пернишкия районен съд, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу И. С. И. за разликата над 1300.00 лева до пълния размер от 3200.00 лева, и в частта, в която е редуцирано адвокатското възнаграждение до сумата от 130.00 лева от претендираните 342.00 лева.
В жалбата се поддържа, че неправилно и в противоречие с писмените доказателства по делото, районния съд е приел, че е налице неизпълнение на чл.11, ал.1, т.7, т.8, т.10 и т.11 от ЗПК – не бил посочен конкретно общият размер на отпуснатия креди, лихвеният процент на кредите, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна вноска, като всички тези условия били посочени в чл.3 от договора за паричен заем, погасителния план, а допълнително били посочени и в Европейския формуляр за предоставяне на потребителски кредит. Сочи, че отпуснатия заем бил в размер от 1300 лева, като в чл.3, ал.7 от договора бил посочен лихвен процент – минимален лихвен процент от 3,330 %, а в стандартния европейски формуляр, § ІІІ, т.1, било посочено, че фиксираният годишен лихвен процент бил в размер на 39.96 %. В частната жалба поддържа, че в чл.3, ал.5 от договора бил посочен и ГПР в размер от 47.872 %. Поддържа, че в погасителния план били посочени дължимите месечни вноски, които били 16 на брой от по 106.12 лева, както и общият размер на вноски по неустойка – 16 вноски по 93.88 лева. Твърди, че не е налице нарушение на правото на кредитополучателя да получи при поискване извлечение от сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания, поради което изводът на съда за нищожност на договора били неправилни.
По отношение на редуцираните разноски в заповедното производство, в частната жалба се сочи, че намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност може да се извърши от съда не по негово усмотрение и инициатива, а само ако има 1 искане на насрещната страна, тъй като заплатените разноски за адвокатски хонорар били израз на изпълнение на договорено (мандатно) задължение на страната. В тази връзка поддържа, че незаконосъобразно първоинстанционния съд е намалил претендираното възнаграждение в нарушение на чл.78, ал.5 от ГПК, предвид едностранния характер на производството и липсата на възражение от насрещната страна.
По изложените в частната жалба доводи и съображения моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, в частта, с която е отхвърлена претенцията на „Креди Йес“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК срещу И. Т.
И., в частта над уважения размер от 1300.00 лева до пълния претендиран размер от 3200.00 лева, като се уважи изцяло заявената пред районния съд претенция, и се разпореди издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за неуважената сума до пълния размер от 3200.00 лева, като бъде осъден длъжника да заплати разноски за частното производство от 15.00 лева - заплатена от частния жалбоподател държавна такса.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.418, ал.4 от ГПК, от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Ч.гр.д. № 00726/2020 г. на ПРС е образувано по заявление от „Креди Йес“ ООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу И. С. И. за главница в размер на 3200.00 лева, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, както и разноски във връзка със заповедното производство в размер на 64.00 лева – държавна такса и 342.00 лева – адвокатски хонорар. В заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на запис на заповед от *** г., предявен на *** г., в т.14 – допълнителни изявления и допълнителна информация, заявителят е поясни,л че на *** г. И. С. И. е подписал в полза на заявителя запис на заповед, с която се е задължил да му заплати сумата в размер на 3200.00 лева, която му била предявена за плащане на *** г. Твърди, че след предявяване на записа на заповед длъжникът не е изпълнил задължението си, поради което е депозирано заявлението с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, като е претендирал и всички направени разноски по делото, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Към заявлението са приложени следните документи: оригинал на запис на заповед от *** г.; договор за паричен заем № *** към искане № ***; погасителен план към договор за заем *** г.; общи условия; стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и молба за заем № ***.
С разпореждане от 07.02.2020 г., тъй като от посоченото в заявлението не е било ясно, приложения запис на заповед обезпечава ли приложения към заявлението договор за паричен заем № ***, както и дали общите условия касаят процесните запис на заповед и договор за заем, районният съд е оставил производството по делото без движение, като е указал на заявителя да уточни дали процесният запис на заповед обезпечава договор за паричен заем № ***, както и дали общите условия, приложени 2 по делото касаят процесните запис на заповед и договор за заем.
Във връзка са дадените му указания, заявителят на 13.02.2020 г. е уточнил, че във връзка с чл.6, т.4 от договора, длъжникът е подписал приложената към заявлението запис на заповед, като приложените към заявлението общи условия касаят процесния договор и записа на заповед.
С разпореждане № 5281 от 24.02.2020 г., заповедният съд е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, с която да бъде разпоредено, че длъжникът дължи на заявителя сумата от 1300.00 лева, представляваща неплатено задължение по запис на заповед от *** г., който е издаден като обезпечение на договор за паричен заем № *** г., законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, сумата от 130.00 лева – адвокатско възнаграждение и сумата от 26.00 лева държавна такса, като след като е констатирал, че документът, въз основа на който се иска издаване на заповед по чл.417 от ГПК е редовен от външна страна и удостоверява изискуемо притезание в полза на заявителя е приел, че договора за кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.7-11 от ЗПК, поради което и съгласно чл.22 от ЗПК бил недействителен и в този случай потребителят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита – чл.23 от ЗПК. Поради това е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист срещу И. С.
И. за разликата над 1300.00 лева – стойността на отпуснатия кредит до пълния претендиран размер от 3200.00 лева по запис на заповед от *** г., който е издаден като обезпечение на договор за паричен заем от *** г.
Срещу така постановеното разпореждане, в частта, в която е отхвърлено заявлението с искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е постъпила частна жалба от „Креди Йес“ ООД.
След депозиране на частната жалба, въззивната инстанция е намерила, че заявлението, макар и депозирано въз основа на запис на заповед, ако обезпечава потребителски договор, то заявителя следва да конкретизира всяка дължима сума по този договор поотделно (главница, лихва, такса, разноски, неустойка и др.), тъй като без тази конкретизация съдът не би могъл да направи извод за каква сума следва да се издаде заповед по ценната книга, ако евентуално констатира неравноправни клаузи, пораждащи различни по основание вземания, тъй като няма да знае какъв е размера на вземането, което констатира, че е въз основа на неравноправната клауза и да откаже само за неговия размер заповед. С оглед на това е приел, че в заявлението липсва конкретизация на дължимите по договора суми по пера, тъй като заявителя не е конкретизирал сумите дължими по приложения договор за паричен заем чрез посочване поотделно на размера и периода на главницата, лихвите (възнаградителна или други), такси, разноски и неустойка, ако има дължими такива, поради което е указал на заявителя – частния жалбоподател да конкретизира заявлението по което е било образувано ч.гр.д. № 726/2020 г. на ПРС, като посочи поотделно размера и периода на главницата и лихвите (възнаградителна или други), такси, разноски и неустойки ако има дължими такива по приложения към заявлението договор за паричен заем, като е указал и последиците при неизпълнение на дадените му указания.
По делото е постъпило искане от 14.10.2020 г., в което „Креди Йес“ ООД сочи, че представеният запис на заповед е предоставен с оглед сключения и представен към заявлението договор за заем и след подписване на процесния договор, длъжникът не е погасил нито една от падежиралите вноски. Уточнил е, че със заявлението се 3 претендират следните суми: главница в размер на 1300.00 лева, 397.92 лева възнаградителна лихва и неустойка в размер на 1502.03 лева, като последната била определена и съобразена с кредитната история на длъжника и претендирана поради неизпълнение на поетите с договора задължения, като конкретните периоди, за които се дължали възнаградителната лихва, били описани подробно в приложения към заявлението погасителен план.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане, настоящият състав съобрази следното:
В производството по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и сл. от ГПК съдът проверява законосъобразността на обжалваното разпореждане. Предметът на тази проверка се свежда до преценка налице ли са предпоставките, визирани в чл.410 и чл.411 от ГПК.
Ако тези предпоставки са налице, съдът постановява издаване на заповед за изпълнение.
В действащия ГПК заповедното производство е част от изпълнителния процес, като при това е факултативно - заявителят не е длъжен да избере този ред и може направо да си предяви вземането посредством иск по общия исков ред. Освен това и предвид систематичното място и съдържанието, точният смисъл на чл.411, ал.2, т.2 ат ГПК обосновава, че освен за формалната редовност, заповедният съд е длъжен и без да е налице възражение по чл.414 от ГПК от длъжника да извърши служебно и проверка дали предявеното със заявлението вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, а съгласно чл.411, ал.2, т.3 от ГПК (обн. ДВ, бр. 100/2019 г.) – и дали не се основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за това.
Заявлението, с което се иска от съда да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, освен че трябва да съдържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но то и трябва да отговаря на изискванията на редовност на исковата молба по чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 ГПК, а предпоставките за издаване на заповед за изпълнение са уредени по отрицателен начин в чл.411, ал.2 от ГПК - чрез посочване на основанията, при чието наличие заповед не се издава, а съгласно чл.418, ал.2 от ГПК, изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.
В настоящия случай в депозираното пред заповедния съд заявление, частният жалбоподател е посочил, че иска да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 3200.00 лева, ведно със законната лихва за забава за периода от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането, въз основа на неизпълнение по запис на заповед от *** г., предявен на *** г., за която е уточнил, че обезпечава договор за паричен заем № *** г.