Акт № 12821 от 09.11.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 12821

Пловдив, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на четвърти ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20267180701836 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Х. Р. Ч., [населено място], [жк], блок 151, ет.6, ап.16 с пълномощник адв. И. Т. обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5 от 06.06.2026г., издадена от ст. полицай Пл. П. в група 01 Сигма, сектор СПС към ОД МВР – Пловдив / с генериран АНД № 26-1030-000820/06.06.2026г., издадена от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив/, изразяваща се във временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175 ал.3 ЗДв.П, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

- Административният акт е оспорен като незаконосъобразен с искане за отмяната му и присъждане на направените разноски. Поддържа се и нищожност на заповедта поради липса на компетентност. Заявено е, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебно прекратената регистрация с арг. от Т.П. № 2 от 2023г. на ВАС и ВКС.

В съдебно заседание с ход по същество адв. Т. поддържа жалбата с твърдение за липса на елемент от фактическия състав на твърдяното нарушение. Жалбоподателят заяви, че на 24.11.2026г. е имало катастрофа, в която са загинали неговата сестра и съпругът й. Дъщеря им М. е единствен техен наследник. Ч. не е знаел, че управлявания от него автомобил е бил със служебно прекратена регистрация, но го е регистрирал в първия възможен работен ден. Изтъкнато е, че жалбоподателят е настойник на малолетната М. Т. П., за което обстоятелство е представено удостоверение от район Тракия – община Пловдив.

- Делото е насрочено с ответник Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР - Пловдив, предвид съдържанието на молба-становище на упълномощен процесуален представител ст. юрисконсулт М. М., приложено с преписката. Пояснено е, че обжалваната заповед е с генериран АНД № 26-1030-000820/06.06.2026г., издадена от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив. Поддържа се законосъобразност на административния акт и неоснователност на жалбата. Поискано е да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При уважаването й е възразено за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура-Пловдив не участва в съдебното производство.

Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5 от 06.06.2026г., издадена от ст. полицай Пл. П. в група 01 Сигма, сектор СПС към ОД МВР – Пловдив е връчена на оспорващото лице на 06.06.2026г. Заповед № 26-1030-000820/06.06.2026г., издадена от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив не е съобщена – преписката не съдържа информация за връчването й.

Жалбата е подадена на 09.06.2026г. Оспорването е допустимо – осъществено в срок от адресат на неблагоприятен акт, като в конкретния случай са налице две заповеди с идентична разпоредителна част.

1. В Заповед № 26-1030-000820/06.06.2026г., издадена от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив е вписано, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5 от 06.06.2026г. „не е генерирана в система АИС-АНД“. Не е аргументиран механизъм на идентифициране на административния акт с номер от конкретната система, за да се приеме тезата за една и съща заповед, освен което – заповед № 5 / 06.06.2026г. е подписана от органа издател и връчена на адресата – жалбоподателя. Заповед № 26-1030-000820/06.06.2026г. също е подписана от органа – издател.

Адресатът на ограничителния акт е упражнил право на оспорването му – на връчената заповед № 5, като предвид твърдението на ответника, съдът приема, че предмет на жалбата са двете заповеди.

Заповед № 5 от 06.06.2026г. е нищожна. Преписката не съдържа оправомощителната заповед от 2022г., въз основа на която е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5 от 06.06.2026г. Отсъства доказателство за компетентност на административния орган.

2. На основание чл.168 ал.1 АПК съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото и се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171 ал.4 АПК/.

Преписката съдържа : Заповед № 317з-6513/18.05.2026г. на Директор ОД МВР-Пловдив, относно предоставени правомощия за издаване на административния акт с № 26-1030-000820/06.06.2026г. на конкретно посочени длъжностни лица, в обхвата на които е длъжността на органа - издател, т.1, 1.3; справка за нарушител/водач по отношение оспорващото лице; АУАН серия GA 4896954/06.06.2026г.

В обстоятелствената част на оспорената заповед е посочен за взет предвид АУАН серия GA 4896954 против жалбоподателя, в който е констатирано, че на 06.06.2026г. около 13,27ч. в [населено място], Ч. управлява лек автомобил П. П. с рег. № [рег. номер] – собственост на Т. Пушков /починал/, което МПС е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 ЗДв.П на 24.05.2026г.

Предвид изложеното е прието, че жалбоподателя управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл.140 ал.1 пр.1-во ЗДв.П.

Правните основания за издаване на оспорената заповед са чл.22 ЗАНН /„За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки.“/ и чл.171 т.1 б.З подб. гг ЗДв.П: „За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: т.1 б.З гг - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5;“.

Заповед № 26-1030-000820/06.06.2026г. за прилагане на принудителната административна мярка е издадена от компетентен орган в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Налице е заповед за оправомощаване на Директор ОДМВР-Пловдив, основана на чл. 172 ал. 1 ЗДв.П в действаща редакция : „Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица...“. Авторство не е оспорено. Оправомощителната заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на посочените в нея органи.

Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което са от вида на преустановяващите ПАМ.

ПАМ се прилага без оглед на вината и предвид обективно извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение. Част от заявените съображения на жалбоподателя в ход по същество биха били обсъдени при искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, каквото не е поискано с жалбата.

Преписката съдържа справка за възстановена регистрация на лекия автомобил с рег. № [рег. номер] – на 08.06.2026г., което доказателство е решаващо за изхода от спора за законосъобразност на административния акт. Преписката не съдържа доказателство за служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.15 ЗДв.П, отсъствието на което също е значимо за изхода от спора.

3. Задълженото за регистрация лице съгл. чл.145 ал.2 ЗДв.П е собственикът на МПС. В конкретиката на случая наследник на починалите родители е малолетната им дъщеря, настойник на която е жалбоподателя.

Според дефиницията за „регистрация“ по см. на § 6 т.18а ДР ЗДв.П : „Регистрация" е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер, възприето и в § 2 т. 4 ДР на Наредба № I-45 от 24.03.2000г. Административното разрешение е за превозното средство, което означава дължимо знание за наличието му от управляващия го водач – собственик или ползвател. В тази вр. субект на санкционната норма е водачът съгл. чл.175 ал.3 пр.1 ЗДв.П и водачът е адресат на принудителна административна мярка по чл.171 т.1 ЗДв.П.

Отсъства фактическа установеност по см. на чл.143 ал.15 ЗДв.П, за да има основания за прилагане нормата на чл.171 т.1 б. З гг ЗДв.П. Съгласно чл.143 ал.15 ЗДв.П - Нова – ДВ, бр. 77 от 2017г., в сила от 27.12.2017г., изм. и доп., бр. 64 от 2025г., в сила от 7.09.2025г. : „Служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.“. Няма данни за вписване в Националния регистър на пътните превозни средства и следователно, не е доказано фактическото основание за издаване на оспорената заповед.

С оспорената заповед е наложена преустановяваща административното нарушение принудителна мярка, поради което действието й е обосновано и допустимо до момента, до който осъществява целта си / чл.22 ЗАНН /. Следователно, от момента в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, действието на мярката не е фактически основано - от този момент занапред прилагането на принуда е в пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност, установена в чл. 6 ал. 2 АПК, съобразно която административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава /Решение № 368 от 28.01.2026г. на АдмС - Пазарджик по адм. д. № 1375/2025г./. Следва да бъде посочено, че за разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно така, както е наложено и за целият период от време, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото.

В тази вр. се съобрази, че според представената справка, считано от 08.06.2026г. – два дни след дата на издаване на оспорената заповед, действието на мярката не е фактически основано, поради което нарушава чл.6 АПК. При възстановена регистрация на 08.06.2026г. – заповедта не би могла да преустанови или предотврати извършването на административно нарушение, нито пък ще отстрани вредни последици от него, каквито не се твърди да са настъпили.

По изложените съображения жалбата се приема за основателна с присъждане на направените разноски за държавна такса – 5,11 euro и адвокатско възнаграждение – 300 euro, което не е прекомерно.

Мотивиран така и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П, съдът

Р Е Ш И:

Обявява за нищожна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 5 от 06.06.2026г., издадена от ст. полицай в група 01 Сигма, сектор СПС към ОД МВР – Пловдив.

Отменя Заповед № 26-1030-000820/06.06.2026г., издадена от Началник група в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Пловдив.

Осъжда ОД МВР – Пловдив да заплати на Х. Р. Ч., [ЕГН], [населено място], [жк], блок 151, ет.6, ап.16 – съдебни разноски в общ размер на 305,11 euro .

Разпечатката съдържа 38 от 41 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62a9045e-6db6-43b1-bcbd-810e176acd0a