Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 469 от 16.03.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Касационно административно наказателно дело 320/2022
Вид
Решение № 469
Подписан
16.03.2022
В сила
16.03.2022
Състав
АНЕЛИЯ ИЛИЕВА ХАРИТЕВА, ГЕОРГИ ХРИСТОВ ПАСКОВ, МАРИЯ ИВАНОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.211, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.182, ал.2, т.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.3, ал.2 · Закон за пътищата
  • чл.348, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл.6, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

Р Е Ш Е Н И Е

№ 469

Град Пловдив, 16.03.2022 година

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Анелия Харитева

Членове: Георги Пасков

Мария Николова при секретар

М.Г. и с участието на прокурора Здравена Янева,, като разгледа докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 320 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Ж.Д.Х. *** срещу решение № 2205 от 07.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 4911 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година, с което е потвърден електронен фиш серия К № 4695434 на ОДМВР Пловдив, с който на Ж.Д.Х., ЕГН **********,***, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.

Според касатора решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш, както и присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се потвърди решението на Районен съд Пловдив като правилно и мотивирано. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на

Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд

Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:

За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че от събраните писмени доказателства по безспорен начин се доказва вмененото на жалбоподателя нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП. Относно пътен знак В26 районният съд е посочил, че от писмото на ОПУ Пловдив и схемата е видно, че този знак е поставен преди забавителния шлюз и кръстовището за „Рефан“ и съседните обекти, важи за тяхната пътна връзка, разположен е на км 49+860, а кръстовището за „Рефан“ е на км 49+736, т.е., безспорно е, че процесният автомобил се е движел в зоната на действие на забранителния знак и със скорост, надвишаваща разрешената. Правилно според районния съд деянието е било санкционирано по реда на чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, размерът на глобата е императивно определен и за наказващия орган, както и за съда, липсва възможност за преценка. При служебната проверка районният съд не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на защита на нарушителя, електронният фиш съдържа всички законоустановени реквизити и не страда от твърдените пороци.

Решението е правилно.

Въз основа на правилно установени факти и след преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни.

Неоснователни са възраженията на касатора, че процесният знак В26 е поставен неправомерно от частно-правен субект и в противоречие с чл.4 и чл.12, ал.1, т.2, б.“з“ от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. за организация на движението по пътищата и чл.26, ал.3, вр. ал.1, т.1, б.„в“ ЗП. Процесният участък от пътя е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл.3, ал.2 ЗП и се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“, която трябва да поддържа стопанисваните от нея пътища изправни и с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организира движението по тях, като регламентацията на това задължение е подробна (чл.47 ППЗП, чл.3, ал.1 и 2 ЗДВП, чл.6, ал.1 ППЗДвП, чл.2 и чл.4 от Наредба № 1 от 17.01.2001 г. и др.) и предполага самостоятелно или съчетано използване на пътна маркировка, пътни знаци, светлинни сигнали и други средства за сигнализиране и обзавеждане на пътя, като стопанинът на пътя възлага проектирането на организацията на движението и отговаря за изпълнението и поддържането й в съответствие с проекта, а поставянето на пътни знаци се обуславя от ред административни процедури, приключващи с издаване на окончателен административен акт, какъвто не е предмет на оспорване в настоящото съдебно производство. Предвид факта, че процесният знак В26 безспорно е поставен по указание на органите на ОДМВР Пловдив, че в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. е отбелязано наличие на пътен знак В26 и общо ограничение на скоростта от 60 км/ч, че именно на това място е поставено АТТС, то безспорно за крайпътния проект и пътната връзка е издаден административен акт, одобрен от съответния стопанин на пътя ОПУ Пловдив. Т.е., процесният знак В26 е валидно поставен. Като е стигнал до същия правен извод, макар да не са изложени подробни мотиви в тази насока, районният съд правилно е преценил доказателствата, не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон.

Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде ос­тавено в сила като допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 лева на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В

СИЛА решение № 2205 от 07.12.2021 г., постановено по а.н.д. № 4911 по описа на Пловдивския районен съд за 2021 година.

ОСЪЖДА Ж.Д.Х., ЕГН **********,***, да заплати на ОДМВР Пловдив сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.