Акт от 02.07.2019, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 309 гр. Велико Търново, 2.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Велико Търново – Осми състав , в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана К. при участието на секретаря П.И. и прокурора от ВТОП Св. И., изслуша докладваното от съдия К. адм. д. № 613 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Същото е образувано по искова молба на П.Г.Н. *** чрез процесуалния представител *** Д.Р. от САК против Националната агенция по приходите (НАП) с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 и сл. от АПК. Претендира се обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди от отменен по съдебен ред с Решение №72/06.03.2017г., постановено по адм. дело №6/2017г. по описа на Административен съд - Велико Търново, потвърдено с Решение №9872/18.07.2018г. по адм.дело №4408/2017г. на ВАС, мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за възстановяване на ищцата на служба. С исковата молба и молбата за изменение на иска са заявени искови претенции за претърпени имуществени вреди от неполучено възнаграждение като държавен служител в размер на 36 243,99 лв. за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г., ведно със законна лихва върху тази сума от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и лихва върху неполученото месечно възнаграждение в размер на 3 212,86 лв. за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г. и допълнително възнаграждение за постигнати резултати за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г. общо в размер на 6 559,90 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и лихва за забава за периода 06.12.2016г. до 17.08.2018г. общо в размер на 544, 35 лв. (уточнени в молбата за изменение на иска). Неимуществените вреди са оценени на 30 000лв. с дължима лихва от датата на увреждането до датата на исковата молба в размер на 5 177,00лв. и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се претендират претърпени имуществени и неимуществени вреди от бездействие на държавен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, която се изразява в невъзстановяване на работа на държавния служител след обявяването на противоконституционността на разпоредбата на чл.100, ал. 2 от ЗДСл, на което основание ищецът е отстранен от длъжност. Имуществените вреди се изразяват в неполучено възнаграждение като държавен служител и допълнително възнаграждение за постигнати резултати. Неимуществените вреди се изразяват във влошаване на здравословното състояние, накърняване на личното достойнство, служебен и семеен авторитет, добро име в обществото, тревожност, несигурност в утрешния ден, депресивни състояния. Моли се за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък за разноски по чл. 80 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Ответникът по иска - Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител, оспорва изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди и моли за отхвърлянето им. Подробни доводи за неоснователност на исковата претенция излага в отговора на първоначалната искова молба и отговора на молбата за изменение на иска. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение като представя списък с разноски.

Представителят на ВТОП дава заключение за частична основателност на исковите претенции.Участващият в съдебното производство прокурор от ВТОП изразява становище за частична основателността на исковата претенция за имуществени и неимуществени вреди, като счита за доказано основанието за присъждане на обезщетението, но не и в претендирания размер. Намира, че са налице предвидените в закона предпоставки за присъждане на обезщетение за исковия период, представляващо незаплатено трудово възнаграждение. По отношение на претендираните вреди от неполучено допълнително възнаграждение прокурорът счита иска за неоснователен с оглед характеристиката на това възнаграждение и липсата на реално положен труд за периода. Претендираният размер за обезщетение за неимуществени вреди намира за силно завишен, поради което предлага да бъде редуциран. Представителят на ВТОП намира за доказано по делото влошеното емоционална и психическо състояние на ищцата, но счита за недоказани твърденията за трайно влошаване на здравословното й състояние в резултат на невъзстановяването й на държавна служба, както и твърденията за уронване на достойнството и доброто име на ищцата. Основателни намира исковете за претендираните лихви върху основните искове.

Настоящият съдебен състав, като взе в предвид изложеното в исковата молба, доводите на страните, събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

П.Г.Н. е държавен служител, която последно е назначена за такъв на длъжността началник отдел „Селекция“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Велико Търново, с основно месечно възнаграждение от 1600,00 лв.

Със Заповед № ЗЦУ - 235/01.03.2016 г. на Изпълнителният директор на НАП и на основание чл. 100, ал. 2 от ЗДСл е отстранена временно от посочената служба на длъжността, тъй като срещу него е образувано наказателно производство за престъпление, извършено в качеството й на длъжностно лице по чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК за периода от датата на връчване на заповедта до отпадане на предпоставките за отстраняването. В заповедта е посочено, че на основание чл.

100, ал. 3 от ЗДСл, държавният служител няма да получава заплата за времето, през което е отстранен. Заповедта като необжалвана влиза в сила.

На 05.12.2016 г. П.Г.Н. подава молба до органа по назначаването си – изпълнителният директора на НАП, с искане за издаване на акт за възстановяването му на заеманата длъжност с оглед постановеното Решение № 5/12.05.2016 г. на КС по к. д. № 2/2016 г. По молбата липсва изрично произнасяне, което е оспорено от П.Н. по съдебен ред като с Решение №72/06.03.2017г., постановено по адм. дело №6/2017г. по описа на Административен съд - Велико Търново, мълчаливият отказ е отменен като незаконосъобразен и преписката е върната на органа по назначението за произнасяне. Решението на АСВТ е оставено в сила с Решение №9872/18.07.2018г. по адм.дело №4408/2017г. на ВАС. До момента на подаване на исковата молба и приключване на съдебното дирене по настоящото производство съдебното решение не е изпълнено.

В хода на настоящото производство са приети като писмени доказателства документите, приложени към исковата молба; документите, изпратени с отговора на исковата молба, както и материалите по адм.дело №6/2017г. по описа на АСВТ.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, според която обезщетението за неполучено възнаграждение за периода от 06.12.2016г. до 17.08.2018г., което П.Г.Н. следва да получи, изчислено на база брутното й месечно възнаграждение за последния месец преди отстраняването й от работа и последващите промени в размера на възнаграждението за длъжността началник на Отдел „Селекция“ в Дирекция „Контрол“ в ТД на НАП – Велико Търново считано от 01.01.2017г. и 01.01.2018г., възлиза общо на 36 243,99 лева, а лихвата върху тази сума за същия период е общо в размер на 3 212,86 лв. Вещото лице е изчислило, че за периода от 06.12.2016г. до 17.08.2018г. размерът на дължимото допълнително възнаграждение за постигнати резултати на ищцата за заеманата от нея длъжност, при съобразяване сумите, които лица със същото служебно правоотношение като нейното са получили, е общо в размер на 6 559,90 лева и лихвата върху тази сума е в размер на 544,35 лв. По отношение на претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лева за исковия период, експертът е посочил, че дължимата лихва за забава върху тази сума е 5 167,08 лв.

Във връзка с прието заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза и на основание чл. 214, ал. 1, изр. трето от ГПК, с писмена молба, представена в съдебно заседание на 14.02.2019г. от ищеца е поискано увеличение на размера на предявените искове, както следва: за имуществени вреди от неполучени месечно възнаграждение за периода от 06.12.2016г. до 17.08.2018г. от 32 675,77 лв. на 36 243,99 лв.; претендираният размер на лихвата върху тази сума и за същия период от

2 734,45лв на 3 212,86 лв.; претендира обезщетение за неполучено допълнително материално стимулиране за периода от 06.12.2016г. до 17.08.2018г. в размер на 6 559,90 лв. и лихва върху тази сума в размер на 544, 35 лв.

С определение от 18.04.2019г., постановено в открито съдебно заседание, съдът е допуснал поисканото изменение на исковете за имуществени вреди, като общо претендираната от ищцата сума за имуществени и неимуществени вреди е 81 738,10 лв.

По искане на процесуалния представител на ищцата е назначена първоначална и повторна съдебно – медицинска експертиза. При първоначална съдебно – медицинска експертиза, след запознаване с предоставената медицинска документация и извършен клиничен преглед, включително неврологичен статус, вещото лице е констатирало, че здравословното състояние на П.Н. е добро и няма анамнестични и клинични данни за неговото влошаване. Заключението е оспорено от процесуалния представител на ищцата в частта, в която е установено, че здравословното състояние на Н. е добро. Предвид това, е назначена повторна съдебно – медицинска експертиза, по която вещото лице дава заключение, че здравословното състояние на ищцата е относително стабилно. Проведеното през 2014 г. лъчелечение с „гама нож“ е ликвидирало артериовенозния шънт в мозъка, но има малък остатъчен обем от глиозна тъкан, която заедно с установения вроден дефект – хипоплазия на средната мозъчна артерия вляво, при психоемоционален стрес може да доведат до неврологично влошаване на състоянието на лицето, изразяващо се в усилване на главоболието, координационни и говорни нарушения, както и поява на епилептични припадъци. Според експертът всяко екстремно физическо и психоемоционално напрежение могат да доведат до горните усложнения, въпреки постоянната терапия със симптоматични медикаменти и такива контролиращи кръвното налягане.

За установяване на посочените в исковата молба неимуществени вреди по делото са разпитани свидетелката Н.С. К.– дъщеря на ищцата П.Н., и свидетелката Н.В.П. – близка приятелка на ищцата. Според показанията на св. К., след отстраняване на майка й от длъжност, здравословното й състояние се е влошило поради заболяването и стреса, не се чувствала пълноценна поради липсата на работа и доходи. Посочва, че след решението за Конституционния съд, с което се обявява за противоконституционна разпоредбата на чл. 100, ал. 2 от ЗДвП, ищцата подала молба за възстановяване на заеманата от нея длъжност в НАП, но междувременно отново започнала да заваля думите, да повръща, имала постоянно главоболие и се наложило лечение. Свидетелката К. твърди, че майка й била емоционално съсипана, в депресия, във влошено здравословно състояние, каквито оплаквания нямала преди да бъде отстранена от длъжност.

Свидетелката Н.В.П. заявява, че отстраняването си от длъжност ищцата П.Н. приела много трудно, не се чувствала физически, емоционално и психически добре. Посочва, че след като не била възстановена на заеманата от нея длъжност в НАП, се появили оплакванията, които имала преди това във връзка с откритото й заболяване – често прилошаване, завалване на думи. Изпитвала притеснения, че няма да може да помага на дъщеря си, която очаквала в този момент дете, тъй като се чувствала физически несигурна. Изпаднала в нервна криза в началото на 2017 година, когато не можела да става и се наложило да посети специалист - невролог.

От описаната фактическа обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 4 от ЗДСл служител, който е бил незаконно отстранен от работа, има право на обезщетение при условията и по реда на ЗОДОВ, а от своя страна чл.1, ал.2 от ЗОДОВ препраща за разглеждане на исковете към реда, установен в АПК. По аргумент от чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 204 и сл. от АПК, основание за такова обезщетение е налице при отменен като незаконосъобразен акт, действие или бездействие на органи и длъжностни лица на държавата и общините при или по повод изпълнение на административна дейност, и настъпили вследствие на съответния акт, действие или бездействие вреди. Без значение е дали отмяната е постановена от съда по повод обжалване по съдебен ред или от административния орган при условията на чл. 91 от АПК. В случая, с Решение

Разпечатката съдържа 25 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62a79edf-0714-4c3d-b015-af0b8379f79d