Определение № 617 от 14.08.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 617 гр. Ловеч, 14.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500462 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, чрез юрисконсулт М.Н. срещу Разпореждане № 1663/04.07.2024г., пост. по ч.гр.д.№ 838/2024г. по описа на РС – Ловеч.

Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Изтъква, че приложеното към заявлението извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията по Договор за кредит № 4053887933, е документ сред посочените в чл.417,т.2 от ГПК, съдържа достатъчно данни за индивидуализация на длъжника и вземането, редовно е от външна страна и отговоря на всички изисквания на чл.60,ал.2 от ЗКИ. Обяснява, че са удостоверени данни за договора за кредит, информация за общо дължимите вноски, броя на платените такива, на просрочените вноски, размера на отпуснатия кредит, на задължението,като общата дължима сума към дата на изготвяне на извлечението, включваща главница, лихви и обезщетение за забава, както и периода, за който се претендират. Позовава се на съдебна практика, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането, за дължимия размер на кредита главница и лихви, каквото информация в представеното със заявлението извлечение е налице.

Сочи, че целта на заповедното производство не е да се установи вземането, а дали се оспорва, поради което материалните предпоставки не следва да са предмет на разглеждане в заповедното производство по чл. 417 ГПК, а могат да се установят евентуално в исков процес.

Твърди, че размерът на предоставения кредит е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, където са индивидуализирани предоставените на кредитополучателя суми и е посочен общият им размер. На длъжника е предоставена в кредит обща сума от 615.69лв., от 1 която 589лв. е чистата сума,а 26.69лв. е преведена за заплащане на застрахователни премии към застраховател. Позовава се на чл.19 от договора за потребителски кредит, съгласно който при сключването потребителят не е длъжен да сключва застраховка. В случая кредитополучателят е пожелала сключване на застраховки и е направила изрично волеизявление в чл.13 от Заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, приложено по настоящото производство. В чл.19 от Договора за кредит изрично е посочено, че сключването на застраховката не е задължително условие за сключването на договора за кредит, което еднозначно показва, че допълнителната услуга- застраховка не е задължително условие за получаването на кредита, т.е. застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита. Изтъква, че застрахователните клаузи са инкорпорирани в процесния договор за потребителски кредит и застрахователно удостоверение, които са двустранно подписани и не е налице наличие на пороци при формиране и изява на волята, които да са опорочили волеизявлението при подписване на договора, водещи до липсата на съгласие от страна на потребителя.

Моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и да разпореди издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за отхвърлените суми.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 17.07.2024 г., а жалбата е подадена на 24.07.2024г. – т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 838/2024 г.по описа на РС – Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 20.05.2024г. пред РС–Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№838/2024 г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е предявил вземане срещу С. С. И. от гр.Ловеч, Лов.област, за следните вземания – главница от 249.88 лв., договорна лихва от 5.40 лв. за периода от 05.10.2023г. до 05.12.2023г., обезщетение за забава от 55.13лв. за периода от 05.10.2023г. до 09.05.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането.

Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит № 4053887933 от 05.06.2023 г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски – държавна такса 25.00 лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150.00 лв., съгл. чл. 26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит № 4053887933 от 05.06.2023г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, Заявлениедекларация за установяване на договорни отношения, Удостоверение за получаване на стоката, предмет на сключения договор за потребителски кредит от клиента, Декларация за определяне на изискванията и потребностите за сключване на застраховка „Защита на кредита“, Сертификат № 140538879332023 за застрахователна програма „Защита на кредита“, Общи условия за застрахователна програма „Защита на кредита“, Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, Общи условия за предоставяне на платежни услуги на ФЛ, Фактура № 0091743581, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

2

С Разпореждане № 1270/20.05.2024г. РС – Ловеч е оставил заявлението без движение с указания до заявителя да посочи какъв е размерът на отпуснатия кредит, как е формирано всяко от вземанията, съответно какви суми се включват в главницата, при какъв годишен процент на разходите и как е формиран, как са формирани договорната лихва и обезщетението за забава /върху чистата стойност на кредита или и върху други вземания, ако такива се включват в главницата/, да уточни просрочените вноски по размер и от какви вземания е формирана всяка вноска, извършвал ли е длъжникът плащания по договора, в какъв размер и по кои вземания.

Своевременно заявителят е отговорил, че общият размер на кредита се формира от предоставената на длъжника сума – 589 лв. и 26.69 лв. преведени за заплащане на застрахователни премии към застраховател. Изложил е, че посочената в чл.10 „Обща сума, дължима от потребителя“ представлява общата дължима от кредитополучателя сума при сключването на договора и заплащането на падеж на всяка погасителна вноска и възлиза на 652.65 лева. Посочил е, че тази сума включва размера на отпуснатия финансов ресурс (515,69 лева) и уговореното между страните възнаграждение, с което се олихвява предоставеният кредит, изразено като годишен лихвен процент 20.29 % (чл. 9, ал.1 и ал. 2 от Договора). Представил е в таблица извършените погасявания с 5 вноски, общо в размер на 410.00 лв.

С Обжалваното Разпореждане № 1663/04.07.2024 г. РС – Ловеч е приел, че не са отстранени нередовностите на заявлението, тъй като не е уточнено каква част от задължението по договора за кредит е погасена по главница и договорна лихва, посоченото плащане по кое от задълженията е отнесено, при което съответно не е ясно как са формирани претендираните като изискуеми главница и договорна лихва. Съдът е счел, че клаузата за дължими застрахователни премии е неравноправна, тъй като води до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора за кредит, както и че с включването на застрахователни премии към месечната погасителна вноска, на практика се цели заобикаляне на чл.19,ал.4 от ЗПК, който урежда размера на годишния процент на разходите по кредита. Посочените нарушения на императивни разпоредби обосновават недействителност на целия договор за кредит, поради което е отхвърлил заявлението изцяло.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите, с оглед характеристиката на длъжника на „потребител“, нормите на Закон за потребителския кредит – при установените елементи на заемното правоотношение, съответно на ЗЗД, като общи и субсидиарно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл. 2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС – Ловеч по отношение претенцията за застраховка, отражението й върху договорното правоотношение и необходимостта от уточняване на извършените погасявания.

Клаузата за заплащане на застраховка е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т.10 от ЗЗП, защото е наложена на потребителя без да е имал възможност да се запознае с нея и 3 последиците й за договорното правоотношение. Видно е,че във приложения формуляр не е предвидена възможност договорът за кредит да се сключи без кредитополучателят да е ангажиран със застраховка. Предвидена в този вид се явява уговорена във вреда на потребителя, тъй като не съответства на изискването за добросъвестност и равнопоставеност на страните. В този смисъл твърдението за предварително запознаване, за свободно взето решение, изразено в даденото съгласие, се опровергават. Категорично се установява,че кредитополучателят не е имал друга предложена от кредитора възможност да сключи нужния му кредит. Изрично в заглавието на чл.19 от договора е вписано „изискуемите застраховки“, което опровергава твърдението за факултативност.

На следващо място се установява, че този договорен ангажимент не е бил включен в разходите по кредита, които формират ГПР, както е изискването на чл.19 от ЗПК. Видно е, че при формиране на общия размер на кредита, кредиторът е включил и застрахователната премия и върху този размер е изчислявал дължимите договорна и лихва при неизпълнение. Така вземане, което по съществото си е разход по кредита, е включено като лихвоносно, което отново води до неяснота за кредитополучателя на реалния му дълг. Договорено по този начин води до оскъпяване на кредита,тъй като завишава размера на главницата, съотв. влияе върху размера на възнаградителната лихва. Ангажиментът за застраховка не е отчетен и като разход и така посоченият ГПР не е обективен – не съответства на действителните разходи по кредита. Включването му би довело до съществена промяна и надвишаване на законовия лимит за ГПР от 50%, съгл.чл.19, ал.4 от ЗПК.

Договорено в този вид задължението е неясно, не дава яснота на кредитополучателя за вида и размера на отделните формиращи го задължения и относимостта им към реално договорената и усвоена от него главница.

По изложените съображения въззивният състав приема, че клаузата за застраховка е нищожна, тъй като с уговарянето й са нарушени императивни разпоредби. Вземането е включено в това по основното задължение на кредита и в заявлението е предявено по начин, че не може да бъде отделено. Не е ясно каква част от задължението е погасена, в какъв порядък е отнасяно и какъв е реалният размер на погасена главница. Отделно – с оглед характера на производството, такива изчисления не са допустими (възможни са в евентуално исково такова).

С оглед на това съставът намира, че не може да се приложи правилото на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и поради това следва да се приеме за нищожен целият договор за кредит. Като последица заявлението следва да се отхвърли изцяло.

Първоинстанционният съд е достигнал до същия извод, поради което обжалваното Разпореждане № 1663/04.07.2024 г., пост. по ч.гр.д.№ 838/2024 г.на РС – Ловеч, следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.