Решение № 1716 от 17.11.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1716 гр. Варна, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Жана Ив. Маркова

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20213100502265 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 290336/10.06.2021г., подадена от „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В , срещу решение №261589/12.05.2021г., постановено по гр.д. № 14416/2020г. на ВРС, 9 съдебен състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника искове срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ****, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 928.87 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020г., до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 792.20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2018 г. до 28.08.2019 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3445/13.07.2020г., по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6086 по описа за 2020 г. на РС-Варна, 11 съдебен състав.

В жалбата се поддържа, че изводът на съда, че недоказан остава размерът на отпуснатата сума от 991.38лв., е неправилен. Сочи се, че с оглед желанието на кредитополучателя да бъде рефинансирано друго задължение към „Профи кредит България“ ЕООД, сумата е отнесена по друго задължение с вътрешнобанкова транзакция, за която липсва документ. Настоява се, че ответната страна не е оспорила действителното 1 предоставяне на сумата. Оспорва се и изводът за недължимост на претендираното договорно възнаграждение, като се поддържа, че то не е заплатено в цялост. В заключение, се излага, че отпуснатата главница е в общ размер от 2350лв., като след прихващане на платената главница от 578.32лв. и възнаграждение от допълнителни услуги от 842.81лв., то остава неизплатено задължение за главница в размер от 928.87лв., а дължимото договорно възнаграждение възлиза на 792.20лв. Претендират се и сторените в двете инстанции разноски. В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Д. Б. Д., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявени от „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, срещу Д. Б. Д., ЕГН **********, с адрес ****, обективно кумулативно съединени искове, както следва:

- положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86 от ЗЗД, да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: 1 771.68 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 г., до окончателното погасяване на задължението; 792.20 лева, представляваща договорна лихва за периода от 25.09.2018 г. до 28.08.2019 г.; 262.31 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 26.07.2017 г. до 28.08.2019 г., при твърдение всички суми да са дължими по Договор за потребителски кредит № 3017396951 от 22.02.2017 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3445/13.07.2020 г., по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 6086 по описа за 2020 г. на РС-Варна, 11 съдебен състав, както и

- осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД да бъде осъден ответникът да 2 заплати на ищеца сумата от 1 489.27 лева, представляваща възнаграждение по допълнителен пакет за услуги въз основа на споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към договора от 22.02.2017 г.

Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, като срещу издадената такава е постъпило възражение, в тази връзка у ищеца се е породил правният интерес да предяви установителните искове. Сочи се, че на 22.02.2017г. е сключен посоченият договор за потребителски кредит между ищеца, като кредитор и Д. Б. Д., като кредитополучател, при следните параметри: сума на кредита 2350.00 лева; срок на заема 36 месеца; размер на вноската от 114.67 лева; ГПР 49.89%; ГЛП 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%. Договорът бил подписан при Общи условия и при предоставяне на разбираема преддоговорна информация под формата на Стандартен европейски формуляр. Ответникът е избрал и закупил пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение от 2332.08 лева при вноска от 64.78 лева. Поддържа се, че пакетът от допълнителни услуги не е задължително условие за отпускането на кредита. Сочи се, че с част от заетата сума ответникът е пожелал да погаси друго свое задължение, а именно по договор за кредит № 3012438602 в размер на 991.38 лева. Ищецът твърди, че е изпълнил точно задълженията си по договора, като на 23.02.2017г. превел остатъчната парична сума в размер от 1358.62 лева по банкова сметка на ответника. На 24.07.2017 г. между страните е подписан Анекс №1 към договора, с който е отложена погасителна вноска № 5, с което погасителните вноски били изменени от 36 на 37 броя. На 26.02.2018 г. между страните е бил подписан Анекс № 2, с който са били отложени погасителни вноски № 12, 13 и 14, като отново е бил коригиран погасителния план от 37 на 40 броя погасителни вноски. На 11.07.2018г. е подписан и Анекс № 3, идентичен на предходните два, с който е отложено плащането на погасителна вноска № 17, а погасителният план бил изменен от 40 на 41 броя погасителни вноски. Крайният срок за погасяване на кредита бил 25.07.2020г. Сочи се, че ответникът е изплатил само 13 пълни погасителни вноски и една частична, последната от която на 24.08.2018 г., чийто общ размер възлиза на 2335.75 лева. Твърди се, че падежът на първата неизплатена вноска бил настъпил на 25.09.2018 г., а предсрочната изискуемост е обявена на 28.08.2019г., като бил надлежно уведомен за последното обстоятелство. Твърди се, че непогасени останали претендираните суми. По същество се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Ответникът сочи, че по ч. гр. д. № 6086/2020 г. по описа на РС-Варна е представил препис от вносните бележки, удостоверяващи извършените плащания по кредита. Счита, че с направените плащания на обща стойност от 2154.50 лева е изплатил претендираната главница. Поддържа, че е погасил заетата сума предсрочно, тъй като сумата е изплатена за срок приблизително от 14 месеца, а не за 36 месеца, поради което не дължи и лихвите до края на срока. Счита, че добросъвестно е изпълнявал задълженията си по договора. Изрично оспорва претенциите както за 3 договорна, така и за мораторна лихва. Ответникът изрично възразява срещу възнаграждението за закупен пакет от допълнителни услуги, като навежда доводи за това, че не е давал съгласие за сключването на процесното споразумение. Твърди, че клаузите, уреждащи отношенията между страните по повод на допълнителния пакет са неравноправни. Не оспорва твърдението на кредитора, че е заплатил 13 пълни и една частична погасителна вноска, чийто общ размер възлизал на 2335.75 лева, но счита че с тези плащания вземанията на ищеца са удовлетворени напълно.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 6086 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 11ти съдебен състав, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, срещу която в срок е постъпило възражение по чл. 414 ГПК.

От представения писмен договор за потребителски кредит № 3017396951 от 22.02.2017 г. се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД се задължил да предостави паричен заем /кредит/ в размер на 2 350.00 лева на Д. Б. Д.. Уговореният годишен лихвен процент е 41.17%, а ГПР – 49.89%. Срокът на договора е 36 месеца, като размерът на месечната вноска възлиза на 114.67 лева. Страните са уговорили и закупуване на допълнителен пакет от услуги срещу цена от 2 332.08 лева при месечен размер на вноската 64.78 лева. Общият размер на задължението по договора възлиза на 6560.20 лева, а общия размер на месечната погасителна вноска – 179.45 лева с падеж всяко 25-то число от съответния месец. Видно е от съдържанието на договора за кредит, че същият е подписан при програма „настоящ клиент“ с опция „рефинансиране“ при сума на рефинансиране 991.38 лева към кредитор „Профи кредит България“ ЕООД. Прието е по делото и искане, с което ответникът е кандидатствал за кредит в размер на 2 350.00 лева, от което е видно че Д.

Д. е страна и по други договори за кредит, а именно с „Банка ДСК“ ЕАД със заета сума от 25 000.00 лева и с „Профи Кредит България“ ЕООД със заета сума от 1 000.00 лева.

Съобразно преводно нареждане за кредитен превод, ищецът на 23.02.2017 г. е превел по банков път на ответника сумата в размер от 1 358.62 лева с основание за плащане номера на договора за кредит, а именно 3017396951.

Видно от приобщените анекси към договора, първоначалният погасителен план е изменян през времето, като падежът на последната вноска е изменен на 25.07.2020г.

По делото е прието за безспорно, че ответникът към настоящия момент е изплатил сумата в общ размер от 2335.75 лева.

Приобщено е и извлечение по сметка към договора за потребителски кредит, от което са видни датите и размера на извършените плащания по кредита от кредитополучателя.

Ангажирани са от ищеца като писмени доказателства и уведомително писмо до ответника, което обективира изявление на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, считано от 28.08.2019г., ведно с известие за доставяне, в което е отбелязано 4 получаване на пратката от съпруг на адресата.

При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Съдебният състав счита, че ангажирайки описаните по-горе във фактическата обстановка писмени доказателства, дружеството – кредитор, чрез пълно и главно доказване е установило в първоинстанционното производство, че между него и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски паричен кредит, по силата на който на кредитополучателя е реално предоставена сумата от 2350лв. Тази сума включва и сумата от 991.38лв. рефинансиране на задължение по друг договор за кредит между Д.Д. и „Профи кредит България“ ЕООД. Последното се установява от самия неоспорен писмен договор за кредит, подписан на всяка страница от кредитополучателя и удостоверяващ неизгодния за ответницата факт на рефинансиране. Както беше посочено погоре, в договора изрично е посочено сума в какъв размер и към кой кредитор се рефинансира. Че ответницата е имала и друго задължение, предхождащо процесния договор за кредит, към същия кредитор, се установява и от подписаното от нея искане за отпускане на процесния кредит. Ведно с изложеното, от изявленията на ответницата в отговора на исковата молба може да се направи извод, че тя не оспорва да е получила сума в общ размер от 2350лв. Предаването на сумата от 1358.62лв. се установява от представено платежно нареждане.

Разпечатката съдържа 33 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62a682c6-3b95-4409-bc51-c6a869dabec4