Разпореждане № 31114 от 10.03.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 31114 гр. София, 10.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ П. Н.А като разгледа докладваното от СИЛВИЯ П. Н.А Гражданско дело № 20261110106161 по описа за 2026 година

Подадена е искова молба, в която се твърди, че Решение от 04.12.2014 г. по гр. дело № 4003/2014 г. на Софийски градски съд, I ГО, 20-ти състав е нищожно, без обаче да са изложени ясни и конкретни фактически твърдения за порок от категорията на тези, които по естеството си водят до нищожност на съдебния акт. Съгласно чл. 129, ал. 1 и 2 ГПК съдът е длъжен да провери редовността на исковата молба, а когато тя не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, да даде указания за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок.

Исковата молба смесва твърдения за нищожност на съдебно решение, оплаквания за неговата неправилност и доводи, които по съдържание са относими към извънредната отмяна на влязло в сила решение. Подобно смесване на различни процесуални способи за защита прави исковата молба нередовна, тъй като съдът не може да определи с необходимата яснота предмета на делото, вида на търсената защита, както и относимата подсъдност и процесуален ред. Налице е противоречие между обстоятелствената част и петитума по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, защото изложените факти в преобладаващата си част не съответстват на заявеното искане за прогласяване нищожност на съдебно решение.

Искът по чл. 270, ал. 2 ГПК е специален иск за прогласяване нищожност на съдебно решение. Нищожността е налице само при особено тежки пороци на съдебния акт, когато той не може да бъде възприет като валиден правораздавателен акт. В практиката на ВКС е прието, че вътрешно противоречиви, неясни или непълни мотиви, щом волята на съда е ясна или установима, обуславят неправилност, а не нищожност. В решение № 27 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 1321/2018 г. ВКС изрично разяснява, че неразбираемите и противоречиви мотиви, както и липсата на мотиви, не водят сами по себе си до нищожност, когато е ясно какво е постановил съдът.

В конкретната искова молба са наведени твърдения за нарушение на правилото за случайно разпределение на делата, за ненадлежно призоваване и лишаване от участие в процеса, за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, за порок на волята при подписване на нотариално заявление за признаване на иска, както и за недоказаност на 1 претенцията по същество. Така изложените твърдения не са твърдения за абсолютни и непоправими пороци на съдебния акт от категорията на релевантните за чл. 270, ал. 2 ГПК, а сочат на други възможни способи за защита. Доводите за процесуални нарушения и неправилност подлежат на инстанционен контрол, а твърденията за лишаване от участие при влязло в сила решение поначало са относими към извънредна отмяна.

Нередовността на исковата молба се засилва и от това, че не е посочено ясно дали атакуваното решение е влязло в сила, а това е съществено за избора на надлежния процесуален ред. Ако решението не е влязло в сила, пороците във връзка с призоваването, процесуалните нарушения и неправилността се релевират по реда на инстанционния контрол. Ако решението е влязло в сила и страната твърди, че е била лишена от участие в делото, оплакването по съдържание е относимо към извънредната отмяна по чл. 303, ал. 1, т.

5 ГПК. Липсват и твърдения кога и по какъв начин ищцата е узнала за решението, макар това да е обстоятелство от значение за преценката за допустимостта на подобна защита.

Липсват твърдения кога и по какъв начин ищцата е узнала за постановеното решение, макар това обстоятелство да е от съществено значение не само за допустимостта на търсената защита, но и за преценката относно спазването на предвидените в закона преклузивни срокове за упражняването .

Когато страната се позовава на пороци, които по своето съдържание са относими към защита срещу влязло в сила съдебно решение по извънреден ред, законът поставя строги срокове, които започват да текат от узнаването на решението. Поради това посочването на точния момент на узнаване и начина, по който е осъществено то, е задължителен елемент от фактическите твърдения, обуславящи допустимостта и срочността на защитата.

Липсата на такива твърдения препятства съда да извърши преценка дали искането е направено в рамките на предвидените в закона преклузивни срокове.

Наред с това, в исковата молба е предявен и евентуален иск, обозначен като иск по чл. 124 ГПК във връзка с чл. 439, ал. 2 ГПК, с който се оспорва съществуването на остатъчни вземания по изпълнително дело № 4737/2018 г. на ЧСИ Милен Бъзински. Тази защита по начало е допустима за длъжника срещу взискателя относно изпълняемото право при твърдения за погасяване след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, но и тук исковата молба е нередовна, тъй като не е достатъчно ясно формулирано кои точно факти, настъпили след приключване на съдебното дирене, се сочат като основание за недължимостта, какво е точното съотношение между главния и евентуалния иск и дали искът по чл. 439 ГПК се поддържа самостоятелно, включително ако искът за нищожност не бъде допуснат до разглеждане. Практиката на ВКС приема, че защитата по чл. 439 ГПК е допустима именно за факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по делото, по което е издадено изпълнителното основание.

Ето защо съдът намира, че исковата молба следва да бъде оставена без движение с подробни указания за отстраняване на нередовностите.

2

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕДОСТАВЯ на ищцата едноседмичен срок от съобщението, КАТО УКАЗВА на ищеца с писмена молба с препис за насрещната страна, в срок, да отстрани следните нередовности:

Да отстрани противоречието между обстоятелствената част и петитума, като ясно и еднозначно посочи каква защита търси с главния иск: иск за прогласяване нищожност на съдебно решение по чл. 270, ал. 2 ГПК, искане по реда на извънредната отмяна, или друга защита, предвидена в закона.

Ако поддържа иск за нищожност на съдебното решение, да посочи изрично и конкретно кои са твърдените абсолютни пороци на съдебния акт, които според нея го правят нищожен, като съобрази, че доводи за нарушение на правилата за случайно разпределение, ненадлежно призоваване, неправилни мотиви, доколкото се сочи, че решението е мотивирано с направеното признание на иска ( тоест нито лисват мотиви, нито са противоречиви, нито не може да се изведе волята на съда) а се оспорва правилността на мотивите – дали действително е било налице валидно направено признание на иска, допуснати процесуални нарушения и неправилност по същество - не съставляват сами по себе си основания за нищожност.

Да посочи изрично дали атакуваното решение е влязло в законна сила, както и да посочи на коя дата и по какъв ред й е било връчено, както и кога и как е разбрала за същото, като вземе предвид, че в искова молба се съдържат данни за валидно според ищеца правени плащания по изпълнително дело от 2018г., образувано на основание изпълнителен лист, издаден по процесното съдебно решение.

Уточни твърди ли, че решението на Софийски градски съд е постановено въз основа на представен и приет по делото неистински документ, а именно нотариално заявление за признаване на иска, като в тази връзка посочи ясно: дали оспорва авторството на подписа под документа и твърди, че подписът не е положен от нея (което съставлява твърдение за неистинност/неавтентичност на документа); или не оспорва авторството на подписа, но твърди, че волеизявлението е направено при порок на волята, включително принуда, заплашване или друго противоправно въздействие, като изложи конкретни фактически обстоятелства. (Съдът указва, че порокът на волята е основание за унищожаемост на материалното изявление по ЗЗД, а не прави документа процесуално неистински).

Да заяви изрично дали с тези твърдения предявява: установителен иск за неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК; и/или установителен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК за установяване на престъпни обстоятелства, имащи значение за гражданското правоотношение.

Ако предявява иск по чл. 124, ал. 5 ГПК, ищецът следва изрично да посочи и да изложи фактически твърдения коя е законната пречка, осуетяваща образуването на наказателно производство – напр. че наказателно преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 – 5 НПК, или е спряно по чл. 25, ал.

1, т. 2 или чл. 26 НПК, или че извършителят на деянието е останал неоткрит (чл. 124, ал. 5 ГПК). При липса на такива твърдения искът е недопустим.

Да съобрази, че когато се оспорва истинността на документ, представен и приет като доказателство в съдебен процес, законът предвижда специален ред за това по чл. 193 ГПК, 3 който следва да бъде упражнен в рамките на висящото производство и в предвидените процесуални срокове. Установителният иск за неистинност на документ не може да служи като средство за заобикаляне на преклузивните срокове и специалния ред за оспорване истинността на доказателства в приключило производство (съгласно задължителните указания в т. 1 от ТР № 5/2012 г. на ОСГТК на ВКС).

Да съобрази, че когато твърдената неистинност на документ или престъпни обстоятелства се сочат като основание за преразглеждане на влязъл в сила съдебен акт, защитата се осъществява по реда и в сроковете на извънредната отмяна (чл. 303 ГПК). Установителните искове по чл. 124, ал. 4 и ал. 5 ГПК не дерогират специалния процесуален ред за възобновяване на приключили съдебни производства.

Да уточни правния си интерес от предявяването на такива установителни искове, включително дали твърди, че са налице висящи или бъдещи граждански правоотношения, за които установяването на неистинността или на престъпните обстоятелства има самостоятелно правно значение, независимо от влязлото в сила съдебно решение.

Да уточни по евентуалния иск по чл. 439 ГПК поддържа ли го като самостоятелен евентуален иск срещу взискателя, независимо от изхода по главния иск, и да посочи конкретно кои факти, настъпили след приключване на съдебното дирене по делото, по което е издадено изпълнителното основание, според нея водят до недължимост на претендираните по изпълнителното дело суми, включително дали се позовава на плащане, неправилно разпределение на постъпили суми, перемпция, погасителна давност или други последващи факти, както и да конкретизира кои точно суми оспорва като недължими, като посочи: какви точни суми и на кои дати твърди, че са събрани/платени по изпълнителното дело;; как (спрямо кои пера на дълга – главница, лихви, разноски) са били отнесени от ЧСИ тези плащания и как ищецът твърди, че е трябвало да бъдат съотнесени съгласно правилата на ЗЗД, за да се стигне до извода, че претендираният от ЧСИ остатък от 12 527 евро не се дължи.“

УКАЗВА на ищцата, че при неизпълнение в цялост и в срок на дадените указания исковата молба ще бъде върната като нередовна, а производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4