Присъда № 69 от 07.04.2026, Районен съд - Сливен

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 69/07.04.2026г. по НОХД № 181/2026 г. по описа на РС С.

Обвинението е повдигнато от Районна прокуратура С. с внесен обвинителен акт против И. Р. М. за това, че на 05/06.09.2025 год., в гр. С., чрез използване на техническо средство - нож, извършил кражба на чужди движими вещи 670 л. м соларен кабел, мод. PV1-F, 1,6 кв. мм на стойност 1 679,02 лв., 2 комплекта конектори 1,5 KV на стойност 8,00 лв., 30 л. м кабел тип FTP Cat.5 на стойност 24,30 лв. и 86 бр. гилзи „Ергом“ ф 6 мм на стойност 129,00 лв., всичко на обща стойност 1 840,32 лв., собственост на „Г.“ - ООД гр. С., с упълномощен представител С. С. С. от гр. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.

4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание, представителят на РП С., поддържа изцяло повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и направеното от подсъдимия пълно признаване на фактите от обстоятелствената част на обвинителният акт, обвинението се явява доказано по несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването на престъплението за което е предаден на съд. Предлага на съда да наложи наказание на подсъдимия при прилагане разпоредбата на чл. 58а от НК.

Защитникът на подсъдимия иска от съда да наложи наказание при условията на чл. 58а от НК.

Подсъдимият не взема становище по същество. Заявява, че няма какво да каже и добави. Съжалява за стореното.

В предоставената му последна дума подсъдимият моли за по-леко наказание.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия, по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият И. Р. М. е роден на ..... год. в гр. С., български гражданин, без образование, неграмотен, неженен, осъждан, безработен, адрес за призоваване: гр. С., общ. С., ул. „К.М., осъждан с ЕГН **********.

Производството пред настоящата инстанция е протекло по реда на чл.

371, т. 2 от НПК — при пълно признаване на фактите, закрепени в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимия.

Съдът, на основание чл. 373, ал. 3 от НПК приема за установени фактическите положения, които са залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Подсъдимият И. Р. М. е многократно осъждан за престъпления против собствеността. С Определение от 18.04.2018 год. по ЧНД № 391/2018 год., в 1 сила от 04.05.2018 год. на подсъдимият И. Р. М. било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, при първоначален строг режим, като същото било изтърпяно на 12.06.2020 год. Предвид описаното осъждане, подсъдимият И. Р. М. е осъществил инкриминираното деяние на 05/06.09.2025 год. след изтичане на петгодишния срок съгласно чл.30 от НК, поради което същото не е извършено в условията на повторност или опасен рецидив.

Свидетелят С. С. С. бил експерт по „Здравословни и безопасни условия на труда“ в ощетеното юридическо лице „Г. ООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление гр. С., р-н К.С., ул. „В.“ № 43. Търговското дружество било с основен предмет на дейност - производство на електрическа енергия чрез фотоволтаични системи. Свидетелят С. бил упълномощен от управителя на „Г.“ ООД - А.З.Б да представлява дружеството. Фирмата имала изграден соларен парк в гр. С., м. „Киша Дермен“, разположен върху площ от 50 дка.

Обектът бил ограден с висока метална ограда, като имало осветление и жива охрана. Към 19.00 ч. на 05.09.2025 год. всичко било наред и фотоволтаичните системи работели по план.

Подсъдимият И. Р. М., ЕГН **********, често минавал покрай обекта, собственост на „Г.“ ООД, и знаел, че в него има голямо количество кабели, от които можел да извлече медни и други метални отпадъци, след което да ги продаде.

В неустановен час вечерта на 05/06.09.2025год. подсъдимият И. М. взел нож и ръчна количка, и казал на сина си - Р.Г.Г който бил на 12 години и не бил припознат от него, да тръгне с него. Двамата се отправили към фотоволтаичния парк, находящ се в м. „Киша Дермен“, гр. С., собственост на „Г.“ ООД, като детето не знаело точно къде отиват. Когато стигнали до него, подсъдимият И. М., който имал представа къде се намира живата охрана на парка, прескочил оградата в южната му част и влязъл в обекта, като оставил сина си отвън. С помощта на носения от него нож, обвиняемият отрязал 670 л. м соларен кабел, мод. PV1-F, 1,6 кв. мм и 30 л. м кабел тип FTP Cat.5, които се намирали до фотоволтаичните системи, издърпал ги и ги натъпкал в един бял сезален чувал, заедно с 2 комплекта конвектори и 86 бр. гилзи Ф 6 мм.

Подсъдимият М. изнесъл чувала с инкриминираните вещи навън и го качил в количката. По този начин обвиняемият прекъснал владението на свидетелят С. върху инкриминираните вещи и установил своя трайна фактическа власт върху отнетото. Когато се прибрал в дома си, обгорил кабелите и ги занесъл до пункт за вторични суровини, находящ се в кв. „Н.“, гр. С., където ги продал на свидетелят И.н Й.Й., като за тях получил сумата от 300,00 лева. Свидетелят Р.Г.Г. не участвал в инкриминираното деяние.

На 06.09.2025 год., около 18.00 ч., С.Д., която работела в „Г.“ ООД и следяла работата на ел. централата, установила, че имало прекъсване на няколко кон вектора. Тя изпратила на мястото няколко техници, които установили, че имало прекъснат кабел, който липсвал от фотоволтаиците, които се намирали в южната част на обекта, като липсвали общо 670 л. м 2 соларен кабел, мод. PVI-F, 1,6 кв. мм, 2 комплекта конектори 1,5 кУ, 30 л. м кабел тип FTP Cat.5 и 86 бр. гилзи „Ергом“ Ф 6 мм. За извършената кражба било сигнализирано РУ - С.. По случая било образувано досъдебно производство.

По досъдебното производство била назначена и изготвена съдебнооценителна експертиза, от чието заключение е видно, че стойността на отнетите движими вещи по пазарни цени към момента на извършване на деянието е както следва: 670 л. м соларен кабел, мод. PV1-F, 1,6 кв. мм на стойност 1 679,02 лв., 2 комплекта конектори 1,5 KV на стойност 8,00 лв., 30 л. м кабел тип FTP Cat.5 на стойност 24,30 лв. и 86 бр. гилзи „Ергом“ Ф 6 мм на стойност 129,00 лв., всичко на обща стойност 1 840,32 лв. /равностойност на 940,94 евро/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия И. М. относно всички фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване (изготвената по делото съдебно –оценителна експертиза), които го подкрепят, а именно: показанията на С. С., И.н Й. и Р.Г. заключението на съдебно-оценителна експертиза, справката за съдимост, както и останалите писмени доказателствени материали, които съдът прочете и приобщи към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК. Съдът намира, че направеното от подсъдимия самопризнание се подкрепя напълно от събрания по делото доказателствен материал.

Съдът не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност в събрания по делото доказателствен материал.

Самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от гореизброените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство, с оглед на което съдът прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата.

Съдът кредитира и изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза, която е пълна и точна, отговаря на поставените й задачи изчерпателно, изготвена е от компетентно вещо лице, поради което съдът я намира за обективна и й дава вяра изцяло.

Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с аргумент a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК съдът не намира 3 за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите подробно.

При така установените фактически констатации, съдът намира следното от правна страна:

От обективна страна, подсъдимият И. Р. М. е осъществил състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Непосредствен обект на кражбата са обществените отношения, които осигуряват нормални условия за упражняване правото на собственост или правото на владение или държане върху движими вещи.

Предмет на престъплението кражба може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Изпълнителното деяние на кражбата се състои в самото отнемане на вещта от владението на друг. Същото се осъществява само с действие и се изразява в това, че деецът прекратява фактическата власт върху веща, която да момента се осъществява от друго лице и установява своя фактическа власт върху нея.

Кражбата е резултатно престъпление, като престъпния резултат е промяна на фактическата власт върху предмета на посегателство.

От обективна страна, подсъдимият И. Р. М. на 05/06.09.2025 год., в гр.

С., чрез използване на техническо средство - нож, извършил кражба на чужди движими вещи 670 л. м соларен кабел, мод. PV1-F, 1,6 кв. мм на стойност 1 679,02 лв., 2 комплекта конектори 1,5 кУ на стойност 8,00 лв., 30 л. м кабел тип FTP Cat.5 на стойност 24.30 лв. и 86 бр. гилзи „Ергом“ ф. 6 мм на стойност 129,00 лв., всичко на обща стойност 1 840,32 лв., собственост на ,.Fолдинс “ ООД - гр. С., с упълномощен представител С. С. С. от гр. С., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.

195, ал. 1, т. 4, предл. 2, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

При осъществяването на инкриминираното деяние обвиняемият е използвал техническо средство /нож/, без чиято помощ би било невъзможно отрязването на кабелите е метален проводник, което води до квалифициране на деянието, а от там и на цялата престъпна дейност по по-тежко наказуемия състав на члЛ95, ал.1, т.4, предл.2-ро от НК. Техническото средство било използвано от обвиняемия за прекъсване владението на свидетелят С. върху инкриминираните вещи и установяване фактическа власт на обвиняемия.

От субективна страна обвиняемият е действал с пряк умисъл — съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на противоправните последици и пряко ги е целял.

Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашните владелци, без тяхно съгласие и установяване от дееца на трайна собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е успял да отнеме инкриминираните вещи, и да установи трайно своя фактическа власт върху тях, с което е настъпил и визирания от закона общественоопасен резултат. Подсъдимият е напуснал местопрестъплението заедно с вещите, предвид което съдът прие, че е налице 4 довършено престъпление.

От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл - деецът е можел да ръководи постъпките си, предвиждал е общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му и е желаел тяхното настъпване. Съзнавал е също, че извършвайки деянието прекъсва владението на пострадалите върху вещите и установява свое владение върху тях. Имал е психическата годност да се въздържи от извършване на противоправната си проява, но не го е сторил.

Съдът намира, че е било налице и специфичното за този вид престъпления намерение - да се присвои противозаконно вещта предмет на престъплението.

Причина за извършване на престъплението е незачитането на установения в страната правов ред и на неприкосновеността на чуждата собственост.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимият съдът прие, че не са налице смекчаващи отговорността обстоятелства. Съдът не може да отчете направеното от подсъдимия самопризнание като такова, тъй като то е направено едва в съдебната фаза на процеса. В този смисъл, за направеното самопризнание, самият закон в достатъчна степен смекчава определеното наказание, като последното следва да се намали с 1/3. Но отчитането на самото самопризнание и като смекчаващо отговорността обстоятелство е недопустимо, тъй като реално това би означавало подсъдимият да бъде „облагодетелстван” два пъти заради направеното самопризнание — веднъж при определяне на наказанието и втори път при редукцията по чл. 58а от НК.