Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 188 от 14.11.2023, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Административно наказателно дело 386/2023
Вид
Решение № 188
Подписан
14.11.2023
В сила
08.12.2023
Състав
КОНСТАНТИН ПЕТРОВ КОСЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 188 гр. Разград, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20233330200386 по описа за 2023 година

Постъпила е жалба от Г. С. Й. от с. Гецово, обл. Разград срещу Наказателно постановление №23-1075-000589 от 23.06.2023г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, Ср Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 95, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 30 лв и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.«в» от същия закон му е наложена глоба от 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради което моли съда да го отмени изцяло.

В съдебното заседание жалбоподателят лично и чрез повереника си поддържа жалбата.

Наказващия орган не се явява и не изпраща представител.

За Разградска районна прокуратура не се явява прадставител.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно постановление, констатира следното:

Като подадена в срок от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

С обжалваното Наказателно постановление №23-1075-000589 от 23.06.2023г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция на жалбоподателя на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 95, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 30 лв и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.«в» от същия закон му е наложена глоба от 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Същото наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение GA915858/10.06.2023г. съставен от мл. автоконтрольор към ОД на МВР Разград. В акта и НП се сочи, че на 10.06.2023г., около 20,30 часа, в с. Балкански на ул.

Янтра в посока ул. Чая жалбоподателят паркирал товарен автомобил Опел Комбо с рег. № ******, собственост на С. В. от гр. Разград, като не се уверил, че няма да създаде опасност за останалите 1 участници в движението като отваря шьофьорската врата, когато се разминава с движещият се в обратна посока товарен автомобил Нисан Съни с Рег. №******, собственост на И. Д. от гр. Опака, с водач Р. С. от с. Балкански, в резултат на което го удря в лявата част на товарния автомобил, с което е реализирано ПТП с материални щети. Водачът напуснал ПТП без да уведоми органите на МВР. Прието е, че така са нарушени първо 95, ал.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят са качвал или слизал от ППС, оставяйки вратата отворена, с което създал опасност за движението и е налице ПТП. На второ място е прието, че е нарушен чл.123, ал.1, т.3, б.«в» от ЗДвП, тъй като е прието, че жалбоподателят, при наличие на разногласия относно обстоятелствата по ПТП, напуснал мястото и не е уведомил органите на МВР.

Пред РРС е разпитан като свидетел полицейския служител В. В. /актосъставителя/.

Същият свидетел сочи, че при явяването им на мястото на произшествието там бил само автомобила на пострадалото лице – имал лека деформация. След това открили и жалбоподателя и по разказите и на двамата установили, че жалбоподателят бил отворил вратата /свидетелят не може да каже дали се качвал или слизал/ и тогава засегнал преминаващия автомобил на пострадалото лице. В същия смисъл са и показанията на свидетеля по акта – И. Т.. Като свидетел е разпитан и другия участник в произшествието- Р. С., който сочи, че жалбоподателят, който се качвал в спрения си автомобил /носейки куче/, отворил вратата, така, че преминаващият автомобил на свидетеля бил засегнат от вратата. Свидетелят не може да каже дали жалбоподателят разбрал, че се е стигнало до досег между автомобилите– свидетелят спрял защото чул удар, но не е ясно дали жалбоподателят го е чул. Както сочи свидетелят, жалбоподателят привел в движение автомобила си и напуснал мястото. Според свидетеля жалбоподателят бил употребил алкохол.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното:

На първо място съдът намира, че изложената в НП фактическа обстановка не се потвърждава. В НП се сочи, че жалбоподателят паркира автомобила си и отворил шьофорската врата, когато се разминавал с друг, движещ се в обратна посока автомобил, т.е. начинът на описание визира два движещи се автомобила в момента на удара. От данните по делото, се установява, че всъщност автомобилът на жалбоподателя бил спрял, но от текста на НП се остава с впечетление, че жалбоподателят се движил в процес на паркиране, доколкото се говори за разминаване с насрещно движещ се автомобил. Никъде във фактическата обстановка не се сочи, че автомобилът бил спрял и че жалбоподателят се качвал в него, както се установява от доказателствата. При това съдът намира, че в тази част /първото вменено на жалбоподателя нарушение/ НП не отговаря на изискванията за ясно очертаване на фактическите обстоятелствата по нарушението, доколкото от текста не става ясно каква фактическа обстановка изобщо се визира. Отделно от това жалбоподателят е санкциониран за това нарушение на основание чл. 180, ал.1, т.1 ЗДвП, визиращ нарушаване на правила за престой или паркиране, без в НП изобщо да се сочи, както се каза, че автомобилът му бил конкретно в положение на престой или паркиран.

Всичко това води до съществена неяснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение и така се накърняват процесуалните права на жалбоподателя, защото се осуетява защитата му. Ето защо съдът намира, че в тази своя първа част НП се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено в тази му част – относно наложеното на жалбоподателя на осн. чл.180, ал.1, т.1 от от ЗДвП за нарушение на чл. 95, ал.1 от същия закон наказание глоба от 30 лв.

Наказателното постановление е незаконосъобразно и в своята втора част – относно наложеното на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.«в» от същия закон наказание глоба от 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за 2 срок от един месец. Посочено е, че жалбоподателят не изпълнил задълженията си като участник в ПТП. От данните по делото не може да се направи категоричен извод дали жалбоподателят разбрал, че вратата му засегнала друг автомобил – пострадалото лице не може да потвърди това, сочи че не знае зали жалбоподателят разбрал за това. Явно и причинената щета, за която всички свидетели говорят, не била очевидна. При това е необосновано да се говори, че между участниците в произшествието имало разногласие относно обстоятелствата по същото. Явно жалбоподателят напуснал мястото на произшествието без да разбере, че е причинил щета. От друга страна самото произшествие, доколкото може да се нарече така разглежданата ситуация, се явява крайно маловажен случай, поради което и също според съда е пресилено да се говори за несъгласие между участници в произшествие по смисъла на закона и оттук да се обуславя отговорност на жалбоподателя за неизпълнени задължения като участник в ПТП. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е санкциониран незаконосъобразно и относно второто му вменено нарушение, а именно наказването му на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.«в» от същия закон, поради което НП следва да се отмени и в тази част. С оглед всичко изложено НП следва да бъде изцяло отменено.

В случая от страна на жалбоподателя се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът като изхожда от разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за адвокатски хонорар в претендирания и доказан размер от 500 лв, която сума наказващия орган следва да бъде осъден да му заплати.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление №23-1075-000589 от 23.06.2023г., на Началник Сектор към ОД на МВР Разград, С-р Пътна полиция, с което на жалбоподателя Г. С. Й. от с. Гецово, обл. Разград на основание чл.180, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 95, ал.1 от същия закон му е наложена глоба от 30 лв и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.«в» от същия закон му е наложена глоба от 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Осъжда Областна Дирекция на МВР гр. Разград да заплати на Г. С. Й. от с. Гецово, обл. Разград ЕГН ********** сумата от 500 лв за деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3