Решение № 310 от 11.12.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Бургас, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Й. Господинова

Членове:

Светлин Ив. Иванов

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора Г. Д. Д. като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100600787 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 24 от 01.06.2023г., постановена по НОХД № 187/2023г. по описа на Районен съд-гр.Несебър, подсъдимият Н. С. А. ЕГН ********** бил признат за виновен в това, че на 26.06.2016 година, около 15:50 часа, в гр. Несебър, по ул. „Иван Вазов“ до бл. № 6, с посока на движение спирка „Оазис“, управлявал МПС – лек автомобил „****“, модел „**“, с рег. № **********, с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.99 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на МПС, чрез техническо средство Алкотест „Дрегер 7410+“ с № ARSM-0106, поради което и на основание чл.343б ал.1 вр. чл.54 ал.1 от НК го осъдил на 1 година и 7 месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно, при първоначален „Строг“ режим, и „Глоба“ в размер на 500 лева, а на основание чл.343г от НК му наложил наказание „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 2 години, като на основание чл.59 ал.4 от НК от така наложеното наказание съдът приспаднал времето, през което подсъдимият бил лишен от това право по административен ред, считано от 26.06.2016г. Със същия съдебен акт, на основание чл.68 ал.1 от НК, е приведено в ефективно изпълнение при първоначален „строг“ режим наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, наложено на подс.А. по НОХД № 21689/2013г. по описа на Софийския районен съд, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от 3 години, и подсъдимият е осъден да заплати сторените разноски в размер на 401.80 лева.

Недоволен от така постановената присъда останал подс. А., който чрез защитника си адв. А. Т. от АК-София, я обжалва в срок. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционната присъда.

Изложени са съображения за недоказаност на обвинението от обективна и субективна 1 страна, с отбелязване на разминаване от 16 минути между фактическото тестване с техническо средство и отразяването на това действие в съставените от органите на МВР документи, липсвали доказателства, че на подсъдимия била предоставена реална възможност да даде кръвна проба за химически анализ. По-нататък са изложени общи и неконкретизирани критики към доказателствената и аналитичната дейност на районния съд, който според жалбата не изпълнил задълженията си обстойно и цялостно да анализира всички събрани по делото доказателства според действителното им съдържание и информационна стойност. Най-после са въведени оплаквания и за несправедливост на наложените на А. наказания, които според защитника се явяват несъразмерно тежки и поради това несправедливи и несъответни с целите по чл.36 от НК. Претендира се отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова въззивна присъда, с която подс. А. да бъде признат за невинен и съответно оправдан по повдигнатото му обвинение. С жалбата не са отправени доказателствени искания.

Във въззивното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.Бургас изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна, правилна и обоснована, поради което следвало да бъде потвърдена.

Във въззивното съдебно заседание подсъдимият А., редовно призован, не се явява.

Представлява се от упълномощения си защитник – адв. К., който поддържа в цялост подадената жалба с изложените в нея доводи и искания.

Бургаският окръжен съд, след цялостна въззивна проверка на присъдата в предмета и пределите по чл. 314 от НПК, независимо от основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в преклузивния 15-дневен срок от легитимиран да обжалва субект срещу подлежащ на въззивен съдебен контрол по реда на Глава ХХІ от НПК акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е изцяло неоснователна.

При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият състав възприе за установена фактическа обстановка, съответстваща изцяло на фиксираната от районния съд, която в обобщен вид е следната:

Подсъдимият Н. С. А. ЕГН ********** е роден в гр. ****** и живее в същия град на адрес: ж.к. „*******“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**. Той е *******, ******* гражданин, *********, със ******* образование, ******** и е осъждан. Към инкриминираната по делото дата - 26.06.2016г., А. бил правоспособен водач на МПС, категории „В“, „АМ“ и „В1“, за което притежавал валидно свидетелство за управление № 282278023, издадено на 05.07.2013г. от СДВР. От приложената справка за нарушител/водач е видно, че преди извършване на настоящото деяние спрямо него били издадени 5 влезли в сила наказателни постановления и е санкциониран с 3 фиша за допуснати от него нарушения на правилата в ЗДвП, за което му били наложени съответните административни наказания.

На 26.06.2016г. свидетелите Х., Я. и К., с управлявания от последната лек автомобил – марка „*******“, модел „******“, с рег. № ********, се движели по ул. „Иван Вазов“ в гр.

Несебър. Около 15:50 часа, приближавайки до № 6 на същата улица, свид. К., предприела маневра завой наляво, пресичайки пътната маркировка М1 – „Единична непрекъсната линия“, отправяйки се към паркинга на хотел „Оазис“, където били настанени във връзка с поети от тях служебни ангажименти. В този момент движещият се зад нея лек автомобил марка „****“, модел „**“, с рег. № ********, управляван от подс. А., който вече бил предприел изпреварване на лекия автомобил на свид. К., с предната си дясна част ударил лявата странична част (в областта на вратите) на лекия автомобил „*********“. В резултат от сблъсъка двата автомобила се отклонили, ударили се в паркираните на пътното платно леки автомобили, след което преустановили движението си. Шумът от удара между превозните средства бил възприет от свидетелите К., И. и С., които се намирали в апартамент в непосредствена близост до мястото на инцидента. Те отишли до лекия автомобил на свид. К. и попитали пострадалите дали са добре, след което свид. И. сигнализира на ЕЕН 112 за настъпилото произшествие. В същото време подс. А. излязъл от 2 автомобила си, огледал го и отишъл до л.а. „*********“, също питайки пострадалите жени дали са добре. Той бил във видимо неадекватно съС.ие – говорел трудно (завалял думите при изговарянето им) и от него се усещала миризма на алкохол. Веднага след това обаче подс. А. се върнал и влязъл в управлявания от него лек автомобил, и се опитал да потегли, но свидетелите К. и И. му попречили, заставайки съответно пред и до автомобила му.

Малко по-късно и във връзка с подадения сигнал на мястото на инцидента пристигнали екипи на Филиала за спешна медицинска помощ - гр.Несебър и на РУ-Несебър при ОД на МВР-Бургас в състав - свидетелите М. Х. и П. М.. Свид. Х. – заемащ към момента на деянието длъжността младши автоконтрольор към РУ-Несебър, извършил проверка на подсъдимия с техническо средство „Дрегер алкотест 7410+“, с фабр. № ARSM 0106 за употреба на алкохол. Уредът отчел концентрация на алкохол в издишания от водача въздух в размер на 1.99 на хиляда. При така установената алкохолна концентрация, свидетелят Х., в присъствието на подс. А. съставил срещу него АУАН, Серия Г, бл. № 668255 от 26.06.2016г. за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.99 на хиляда и за извършване на неправилна маневра изпреварване, който акт подсъдимият подписал лично. На подсъдимия А. бил издаден и талон за изследване № 0011094 от 26.06.2016г., в който отново бил обективиран резултатът от изследването с техническото средство, но подсъдимият отказал да го подпише. Свид. К. също била проверена с посоченото техническо средство, но уредът не отчел концентрация на алкохол в издишания от нея въздух. Малко по-късно подс.

А. бил отведен до ФСМП-Несебър, но там той също отказал да даде кръвна проба за изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му, видно от отбелязаното върху Протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 26.06.2016г.

Гореизложената фактическа обстановка, формулирана от районния съд, до която достигна и въззивният състав, се установява от детайлния анализ на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: свидетелските показания на М. Х., Д. И., С. К., К. Х., С. Я., Н.К., М. С. и П. М. (включително и от приобщените на основания съответно чл.281 ал.1 т.1, чл.281 ал.1 т.3 и чл.281 ал.1 т.3 от НПК показания на последните трима свидетели, дадени пред съдия по НОХД 872/2020г. по описа на Районен съд-гр.Несебър); от приобщените по съответния ред писмени доказателства и доказателствени средства – съдебномедицински експертизи № 153/2017, № 580/2019 и 50/2022г., справки за нарушител/водач и за съдимост по отношение на подс. А., списък на средствата за измерване, преминали последваща проверка от 18.03.2016г., извлечение от извършените с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабр. № ARSM 0106 за периода от 12:00 часа до 17:00 на 26.06.2016г., Акт за установяване на административно нарушение Серия Г, бл. № 668255 от 26.06.2016г., протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 26.06.2016г., талон за медицинско изследване от 26.06.2016г., докладни записки, писма, заповед за задържане и други.

Извършеният от първоинстанционния съд анализ на всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства е в достатъчна степен подробен, обективен, съобразен с формалната логика, и правилен от гледна точка на приетите за установени факти. Съдът е извлякъл действителното съдържание на доказателствените източници, без да ги извращава или пренебрегва. При постановяване на присъдата, първостепенният съд е обсъдил подробно само годни, събрани по реда на НПК и относими към предмета на доказване доказателствени материали. Въззивният състав се присъединява изцяло към извършената от първата инстанция оценка на доказателствената съвкупност, която, противно на твърденията на защитата, намира за хомогенна и изцяло непротиворечива, и следващите от нея изводи относно установената по делото фактическа обстановка, поради което не съзира необходимост да ги възпроизвежда обстойно отново. Не съществува каквото и да е противоречие в доказателствения материал. Оценените като последователни, обективни, допълващи се, непротиворечиви и според настоящия състав – изложени добросъвестно, показания на всички свидетели не оставят съмнение, че именно подс. А. е управлявал лекия автомобил „****“, модел „**“, с рег. № ******* към момента на удара. Още повече, по отношение на оспорваното от защитата обстоятелство, показанията на свидетелите К., Х., Я., К., И. и С. са на практика идентични – всяка една от тях ясно и 3 категорично описва поведението на подсъдимия, непосредствено след деянието – излязъл е от автомобила си (през вратата от страната на шофьора), бил е в почти неадекватно съС.ие – миришел е на алкохол, залитал и е говорел трудно (завалял е думите), отишъл е при пострадалите жени и ги е попитал дали са добре, а след това се е върнал обратно в автомобила си и се е опитал да напусне местопроизшествието, като очевидно единствено поради предприетите от К. и И. действия това негово намерение е останало нереализирано.

Освен това, свид. И. го е видяла да излиза през предната лява врата на лекия автомобил (шофьорското място), където малко по-късно той се е върнал обратно и е стартирал двигателя на автомобила - „...Шофьорът на „******* тръгна да излиза от шофьорското място...“ (л.130, гръб, абзац 2 от първоинстанционното производство) Именно поради факта, че свид. И. е идентифицирала подсъдимия като водач на превозното средство, участник в произшествието, и му е попречила да го напусне, той е предприел агресивно и заплашително поведение спрямо нея. Показанията на дотук обсъдените свидетели способстват и установяването на още един съществен факт, отново оспорен от защитата, а именно, че на подс.А. е била извършена проверка с техническо средство, отчело 1.99 на хиляда алкохол в издишания от него въздух. След като свид.Х. е извършил казаната проверка, той е показал на присъстващите на място лица резултата от нея. Свидетелите К., К. и С. дори посочват точните показания на дрегера – 1.99 на хиляда. Всяка от шестте жени е възприела и факта, че спътника на подс. А. – П.С., седящ на предна дясна седалка в лекия му автомобил, е получил рана на главата и по лицето му се стичала кръв. В подкрепа на достоверността на изложеното са приложените в досъдебното производство съдебномедицинска експертиза № 336/2016г. и обилната медицинска документация относно това лице. Това обстоятелство макар и да не попада в обхвата на чл.102 от НПК, тъй като не е свързано с предмета на делото, допринася с положителност за квалифицирането на показанията на тези свидетели като правдиви. Така кредитираните показания относно авторството на деянието са подкрепени изцяло от писмените доказателства по делото – АУАН Серия Г, бл. № 668255 от 26.06.2016г., протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество от 26.06.2016г., талон за медицинско изследване от 26.06.2016г., които проверяваната инстанция отново е обсъдила подробно. А. е подписал акта за допуснатите нарушения, съставен му като водач на МПС, като единствено е вписал, че има възражения, но без да конкретизира какви, с което косвено е приел констатираните от полицейските служители обстоятелства, включително и че е управлявал лично лекия автомобил. По делото са приобщени и списък на средствата за измерване, преминали последваща проверка от 18.03.2016г. и извлечение от извършените проверки с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410+“, с фабр. № ARSM 0106 за периода от 12:00 часа до 17:00 на 26.06.2016г., които потвърждават техническата изправност, годност и валидност на използваното при проверката техническо средство и факта, че в действителност с него е бил тестван и подс. А., като резултатът, съдържащ се в паметта на устройството, е идентичен с този, вписан в посочения по-горе АУАН, талона за медицинско изследване и показанията на свидетелите К., Х., Я., К., И. и С..