Решение № 1769 от 12.11.2021, Административен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 1769 12.11.2021 година гр.Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Бургаският административен съд, XXII-ри административен състав, на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесет и първа година, В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА при секретаря Галина Драганова като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2049 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.186, ал.4 от ЗДДС.

Съдът е сезиран с жалба, подадена от „Глория юник“

ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от К.С., със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, к-с „Славейков“, бл.29, вх.4, ет.1, ап.3 срещу заповед за принудителна административна мярка (ПАМ) № ФК-161-0009299/05.07.2021г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, потвърдена с Решение № ГДФК-176 от 19.07.2021г. на директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Със заповедта, на основание чл.186, ал.1, т.2 и чл.186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, за нарушение на чл.8, ал.2 вр. с ал.1, т.1 вр. с §75, ал.6 от ПЗР на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ по отношение на дружеството е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект -стар център „Глория“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Поп Георги“ №4, стопанисван от дружеството жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

В жалбата се излагат съображения, според които заповедта е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се, че дружеството не е извършило вмененото административно нарушение. Допуснати са съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неконкректно посочване на нарушената правна норма, тъй като в чл.186, ал.1, т.1 има 5 различни хипотези и не е ясно коя от тяп е нарушена. Не е издадено наказателно постановление, с което административният орган ограничава възможността да упражняване на правото по чл.187, ал.4 от ЗДДС. Липсват фактически основания за издаване на заповедта, както и мотиви за определяне на срока. Посочва, че разпоредбите на чл.8, ал.2 и чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ регламентират различни правила за поведение и в този смисъл различни нарушения. В заключение счита, че заповедта е издадена в нарушение на чл.6, ал.2 от АПК. Иска се отмяна на оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез упълномощен представител, поддържа жалбата и иска отмяна на оспорената заповед. Изтъква, че не са налице основания за налагане на ПАМ. тъй като фискалното устройство в обекта е от одобрен тип и отговаря на изискванията на БИМ, невъзможността да се генерират автоматично дневни финансови отчети не води до извод за фискално устройство, което не съответства на закона.

За ответника – началник отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“ Бургас, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, наложил принудителната административна мярка представител не се явява. В нарочно становище, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и поддържа, че извършеното нарушение е доказано и иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на принудителна административна мярка.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представя административната преписка.

По представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2021г., в 11:35ч. органи по приходите извършили проверка на търговски обект стар център „Глория“, находящ се в гр.Бургас, ул.“Поп Георги“ №4, стопанисван от дружеството жалбоподател. При проверката органите по приходите направили извод, че търговецът не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на техническите и функционални изисквания за одобрен тип от 01.04.2019г. В обекта е имало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство –модел ELTRADE A1 KL, с ИН на ФУ ED315934 и ИН на ФП 44315934, регистрирано в НАП с № 4097528 на 20.03.2019г., но чрез ФУ не се генерира/отпечатва автоматично дневни финансови отчети, поради необновена версия на фърмуера, съгласно изискванията на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Констатациите от проверката били отразени в протокол №

0009299/17.08.2021г. (л.26). Съставен е акт за установяване на административно нарушение № F617562 от 03.07.2021г. за нарушение на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.8, ал.2 и §75, ал.6 от ПЗР на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.

Въз основа на горните фактически данни ответникът – началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, в мотивите на която е посочил за нарушена нормата на чл.8, ал.2 вр. с ал.1, т.1 вр. с §75, ал.6 от ПЗР на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. с чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС и на основание чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, по отношение на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект стар център „Глория“ и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Заповедта била връчена лично срещу подпис на управителя на дружеството жалбоподател на 06.07.2021г. На 16.07.2021г. е депозирана жалба пред административния орган.

С Решение № ГДФК-176 от 19.07.2021г. на директор на Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, след като приел за неоснователни направените възражения е отхвърлил жалбата.

По делото е представен констативен протокол от 06.07.2021г., договор за техническо обслужване на фискално устройство от 17.05.2021г. и свидетелство за регистрация на фискалното устройство от 20.03.2021г. В констативния протокол сервизната фирма Мултитекнолоджис ООД е посочила, че моделът на устройства от този тип имат възможност за автоматичен ъпдейт на фърмуера и към дата 17.05.2021г. е актуален фърмуера и позволява генериране на дневни финансови отчети.

В резултат на служебния и цялостен съдебен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага, поради служебното начало в административния процес, съгласно принципа за това, възведен с нормата на чл.9 от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза, водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При така вменената от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Решението е връчено на 28.07.2021г. и е обжалвана пред съда на 09.08.2021г.

Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По делото, с административната преписка, е приложена заповед № ЗЦУ – 1148/25.08.2020г. (л.63) на изпълнителния директор на НАП. С тази заповед, на основание чл.10, ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Със заповед № З-ЦУ-2358 от 25.06.2021г. е определено при отсъствие на назначения на длъжността държавен служител, длъжността да се изпълнява от Добрин Радулов-началник сектор „Мобилни групи“-Бургас в отдел „Оперативни дейности“-Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП. Поради изложеното, съдът приема за доказана компетентността на издателя на оспорената заповед. Същата е издадена в установената писмена форма и съдържа правни и фактически основания за издаването й.

Не се установяват и съществени нарушения на административнопроизводтсвените правила, които да доведат до отмяна на това основание.

Относно съответствието с материалния закон:

Съгласно чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС, министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Въз основа на законовата делегация, министърът е издал

Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Според чл.8, ал.1 от Наредбата, фискалните устройства трябва да отговарят на 1. функционалните изисквания съгласно приложение № 1 и 2. техническите изисквания съгласно приложение № 2. Във функционалните изисквания към фискалното устройство, регламентирани в Приложение №1, в раздел І „Общи функционални изисквания към фискалните устройства“, в т.2 „Да осигуряват отчитане на реализираните обороти дневно, месечно и годишно в съответствие със Закона за счетоводството и общо и по данъчни групи според вида на продажбите съгласно ЗДДС“, като в т.1 се посочва, че следва ФУ да има разработен фърмуер, който да осигурява тази възможност. В случая административният орган е посочил, че не са спазени функционалните изисквания, изразяващи се в необновена версия на фърмуера, която не дава възможност да се генерират/отпечатват автоматично дневни финансови отчети.

Според чл.8, ал.2 от наредбата, фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал. 1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл. 10, ал. 9 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Посочените предпоставки следва кумулативно да са налице, поради което наличието на свидетелство за одобрен тип не е достатъчно, за да се направи извод, че фискалното устройство от одобрен тип, поради несъответствие с функционалните изисквания.

При извършената проверка органите по приходите са установили нарушение касаещо използването на фискално устройство, което не отговаря на общите технически и функционални изисквания, уредени в Наредба № Н-18/13.12.2006 г., което е фактическото основание за издаване на оспорената заповед. От представения в констативния протокол на сервизната фирма Мултитекнолоджис ООД се установява, че моделът на устройства от този тип имат възможност за автоматичен ъпдейт на фърмуера и към дата 17.05.2021г. е актуален фърмуера и позволява генериране на дневни финансови отчети. Обновяването на фърмуера е станало на датата на проверката 17.05.2021г., но след извършването й. Този извод кореспондира с представеното по делото възражение от жалбоподателя против АУАН № F618562 от

03.07.2021г. „Веднага след проверката ФУ е посетило сервиз за отстраняване на техническия проблем“, поради което към момента на извършване на проверката ФУ е било с необновена версия на фърмуера. При издаване на административния акт е съобразена нормата на §75, ал.6 от ПЗР на Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, съгласно която е предоставен срок до 31.12.2020г., за привеждането на фискалните устройства в съответствие с новите функционални и технически изисквания.

Приложимата правна норма е чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС, според която ПАМ се прилага на лице, което използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които не отговарят на изискванията за одобрен тип и не са одобрени от Българския институт по метрология. Както бе посочено по-горе поради несъответствие на фискалното устройство с функционалните изисквания в чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата, то не представлява устройство от одобрен тип. Нормата на чл.186, ал.1, т.2 от ЗДДС не предоставя възможност за преценка на компетентния орган по приходите, а единствено задължение да приложи посочената принудителна административна мярка при наличие на визираните в хипотезата юридически факти. Т.е. административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Предвид изложеното, съдът приема, че в случая са налице както фактическите, така и правните основания, посочени от органа при издаване на спорната заповед.