Определение № 2659 от 29.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2659 гр. Варна, 29.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500655 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следнотo:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 11237/11.02.2026г. от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87, срещу Определение № 1055/20.01.2026г. по гр.д. № 9996/2025г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба с вх. № 107309/29.12.2025г., подадена от частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение от първоинстанционния съд в частта за разноските.

Частният жалбоподател счита обжалваното определение за незаконосъобразно. Поддържа, че разноските по делото е следвало да бъдат възложени в тежест на ищеца. Сочи, че е налице липса на презумпция за дължимост на мораторна лихва и ищецът е имал възможност да претендира законна лихва върху главницата още във вече воденото производство, а не да завежда отделно дело единствено с цел присъждане на адвокатско възнаграждение. Посочва, че въпреки полученото доброволно плащане в течение на производството, ищецът не е оттеглил иска си, нито се е отказал от иска и претендира разноски. Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на първоинстанционното решение чрез възлагане на разноските в тежест на ищеца, в евентуалност редуциране на присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение до сумата от 102.26 евро.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна И. Д. И., чрез процесуалния му представител, с който изразява подробни съображения за неоснователност на частната жалба.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, същата е частично основателна, като съображенията за това са следните:

С влязло в сила решение № 4534/14.12.2025г.г. по гр.д. № 9996/2025г. на Районен съд - Варна, е отхвърлен предявеният от И. Д. И., ЕГН **********, срещу ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 429 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1120,65 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7652,35 лева, за времето от 07.09.2023г. до 29.09.2024 г. – деня, предхождащ датата на увеличаване размера на претенцията по гр. дело № 1567/2024 г. по описа на РС-Варна, поради извършено плащане на сумата в размер на 1120,65 лева в хода на процеса.

С първоинстанционното решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 530 лева (петстотин и тридесет лева), представляваща стойност на сторени съдебно – деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 50 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Ответникът в хода на делото е отправил възражение срещу присъждането на разноски в полза на ищеца. В евентуалност е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

На първо място следва да се посочи, че изцяло се споделят мотивите на първоинстанционния съдебен състав, изложени в обжалваното определение, относно дължимост на разноски от ответника в полза на ищеца при отхвърляне на иска поради плащане в хода на процеса.

По своевременно направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца, въззивният съдебен състав съобразява, че с Решение на СЕС от 25.01.24 г. по дело С-438/22 е прието, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. Прието е още, че чл. 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед на така даденото разрешение с решението на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, следва, че съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът и може да определи възнаграждение и в по-нисък 2 размер.

Разпоредбите на Наредба 1/2004г. могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, като преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото.

В разглеждания случай съдът отчита, че защитата на ищцовата страна се изразява в подаване на искова молба и осъществяване на процесуално представителство в проведено едно открито съдебно заседание без събиране на други доказателства, освен вече представените писмени такива. Касае се за съдебен спор, който не се отличава със сложност. Поради това, въззивният съдебен състав намира, че размер на адвокатското възнаграждение от 102.26 евро се явява съответен и справедлив на осъщественото по делото процесуално представителство в полза на ищеца.

С оглед изложеното, обжалваното определение, с което молбата по чл.

248 ГПК е оставена без уважение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, по силата на което бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение и държавна такса в общ размер от 127.82 евро.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1055/20.01.2026г., постановено по гр.д. № 9996/2025г. по описа на Районен съд - Варна, с което е оставена без уважение молба с вх. № 107309/29.12.2025г., подадена от ЗД „БУЛ ИНС“ АД за изменение на решение № 4534/14.12.2025г. по гр.д. № 9996/2025г. на Районен съд - Варна в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМ ЕН Я решение № 4534/14.12.2025г., постановено по гр.д. № 9996/2025г. на Районен съд - Варна в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК 831830482, със седалище в гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер” № 87, да заплати на И. Д. И., ЕГН: **********, сумата о т 127.82 евро /сто двадесет и седем евро и осемдесет и два цента/, представляваща разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3