Решение № 4 от 04.02.2026, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Брезник, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20251710200056 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

По изложените в жалбата на В. П. Б. съображения, последния моли да бъде отменено Наказателно постановление № 25-0249-000230 от 27.10.2025 г. на Началник РУ Брезник, при ОД на МВР гр. Перник, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Районен съд Брезник след като прецени събраните по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седем дневен срок.

Жалбоподателят В. Б. е правоспособен водач на МПС. На 18.08.2025 г. свидетеля Ч. И. Б., полицейски инспектор в РУ Брезник изпълнявал служебните си задължения по контрол на скоростта в с. Бабица, общ. Брезник, чрез в монтирано в служебния автомобил техническо средство за измерване на скоростта TFR1-M № 576.

Около 17:20 ч., по път III-638 с посока на движение от с. Делян към път II-63, срещу бившето ТКЗС, лек автомобил „***********“ с рег. № СВ 2324 РЕ, при въведено ограничение от 50 км/ч. валидно за населено място и отчетен толеранс от -3 километра в полза на водача е засечен с техническо средство TFR1-M № 576, със скорост от 112 км/ч.

С декларация по чл. 188 от ЗДвП от 09.09.2025 г., В. Б. саморъчно потвърдил, че на 18.08.2025 г. около 17:20 ч. в с. Бабица, общ. Брезник, по път Ш-638 с посока на 1 движение от с. Делян към път II-63, срещу бившето ТКЗС, той е управлявал личният си автомобил „***********“ с рег. № СВ 2324 РЕ

В резултат на констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен акт за административно нарушение № 1263397 от 09.10.2025 г. Жалбоподателя подписал съставения АУАН без възражения, като не е направил такива в писмена форма в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В последствие на 04.11.2025 г. е издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.

В жалбата си В. П. Б. моли да се отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, изготвено при допуснати съществени нарушения на процесуалният и материалния закон, така и до необоснованост, относно наличието на виновно поведение представляващо конкретно нарушение.

Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП гласи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50 км/ч с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. От събраните доказателства по делото се установи, че Б., като водач на МПС, е нарушил това изискване на Закона, като е управлявал автомобила със скорост от 112 км/ч, поради което на жалбоподателя за това нарушение му наложено предвиденото в закона наказание. В случая, при определяне на нарушената правна норма административнонаказващият орган е отчел толеранс на допустима грешка на техническото средство от 3 км/ч, поради което и правилно е подвел нарушението под санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Извършеното от В. Б. нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на законодателството в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата. Извършеното деяние съставлява нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата от страна на водача и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно наказателно отговорното лице, както и факта, че нарушението е извършено в населено място. При определяне на административното наказание, наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в размера, предвиден от Закона.

След като се е съобразил с изискванията на генералната превенция на закона свързана с по – устойчивото приложение на наказателната и репресивната функция на наказанията свързани с управление на МПС, с оглед изискванията на обществото, чието отражение е закона и като е взел предвид целите на наказанието и преди всичко поправянето на правонарушителя е наложил справедливи и законосъобразни наказания.

В конкретния казус хипотезата на чл. 28 от ЗАНН съдът намира, че е неприложима и нарушението не би могло да се третира като маловажен случай, за 2 което са показателни и определените от законодателя санкции, сами по себе си.

Последните са определени съгласно законовите изисквания, а сериозността им изразява духа на закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на причините и последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на статистическите данни, които са обществено известни. В този смисъл, предвид конкретиката на настоящия казус, съдът счита, че не може да се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил санкциониран.

С оглед изложеното постановлението на Началника на РПУ гр. Брезник е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0249-000230 от 27.10.2025 г. на Началник РУ Брезник, при ОД на МВР гр. Перник, с което на В. П. Б. от ***********, с ЕГН: **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд Перник в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено с мотивите.

Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________ 3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Брезник, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно наказателно дело № 20251710200056 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

По изложените в жалбата на В. П. Б. съображения, последния моли да бъде отменено Наказателно постановление № 25-0249-000230 от 27.10.2025 г. на Началник РУ Брезник, при ОД на МВР гр. Перник, с което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 800 лв. и е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Въззиваемата страна не е изразила становище по жалбата.

Районен съд Брезник след като прецени събраните по реда на чл. 13 и чл. 14 от НПК доказателства приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения седем дневен срок.

Жалбоподателят В. Б. е правоспособен водач на МПС. На 18.08.2025 г. свидетеля Ч. И. Б., полицейски инспектор в РУ Брезник изпълнявал служебните си задължения по контрол на скоростта в с. Бабица, общ. Брезник, чрез в монтирано в служебния автомобил техническо средство за измерване на скоростта TFR1-M № 576.

Около 17:20 ч., по път III-638 с посока на движение от с. Делян към път II-63, срещу бившето ТКЗС, лек автомобил „***********“ с рег. № СВ 2324 РЕ, при въведено ограничение от 50 км/ч. валидно за населено място и отчетен толеранс от -3 километра в полза на водача е засечен с техническо средство TFR1-M № 576, със скорост от 112 км/ч.

С декларация по чл. 188 от ЗДвП от 09.09.2025 г., В. Б. саморъчно потвърдил, че на 18.08.2025 г. около 17:20 ч. в с. Бабица, общ. Брезник, по път Ш-638 с посока на 1 движение от с. Делян към път II-63, срещу бившето ТКЗС, той е управлявал личният си автомобил „***********“ с рег. № СВ 2324 РЕ

В резултат на констатираното нарушение на жалбоподателя е съставен акт за административно нарушение № 1263397 от 09.10.2025 г. Жалбоподателя подписал съставения АУАН без възражения, като не е направил такива в писмена форма в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В последствие на 04.11.2025 г. е издадено обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото доказателства – гласни и писмени, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът им дава вяра и ги кредитира.

В жалбата си В. П. Б. моли да се отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно, изготвено при допуснати съществени нарушения на процесуалният и материалния закон, така и до необоснованост, относно наличието на виновно поведение представляващо конкретно нарушение.

Нормата на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП гласи, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50 км/ч с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. От събраните доказателства по делото се установи, че Б., като водач на МПС, е нарушил това изискване на Закона, като е управлявал автомобила със скорост от 112 км/ч, поради което на жалбоподателя за това нарушение му наложено предвиденото в закона наказание. В случая, при определяне на нарушената правна норма административнонаказващият орган е отчел толеранс на допустима грешка на техническото средство от 3 км/ч, поради което и правилно е подвел нарушението под санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Извършеното от В. Б. нарушение е съставомерно, т. е. съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на законодателството в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата. Извършеното деяние съставлява нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата от страна на водача и е основание за реализирането на административно-наказателната му отговорност, като по делото не съществува спор относно личността на административно наказателно отговорното лице, както и факта, че нарушението е извършено в населено място. При определяне на административното наказание, наказващият орган не е излязъл от рамките на установеното с акта нарушение, като е наложил санкция в размера, предвиден от Закона.

След като се е съобразил с изискванията на генералната превенция на закона свързана с по – устойчивото приложение на наказателната и репресивната функция на наказанията свързани с управление на МПС, с оглед изискванията на обществото, чието отражение е закона и като е взел предвид целите на наказанието и преди всичко поправянето на правонарушителя е наложил справедливи и законосъобразни наказания.

В конкретния казус хипотезата на чл. 28 от ЗАНН съдът намира, че е неприложима и нарушението не би могло да се третира като маловажен случай, за 2 което са показателни и определените от законодателя санкции, сами по себе си.

Последните са определени съгласно законовите изисквания, а сериозността им изразява духа на закона да се санкционират подобни нарушения, като такива с висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на причините и последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на статистическите данни, които са обществено известни. В този смисъл, предвид конкретиката на настоящия казус, съдът счита, че не може да се приеме наличието на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил санкциониран.