Определение № 257 от 21.01.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. София, 21.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002101186 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Евротур София“ ООД, гр. София, срещу въззивно решение № 1132 от 11.11.2024 г. по в. гр. д. № 3415/2023 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 260255 от 07.02.2023 г. по гр. д. № 7012/2013 г. на Софийския градски съд в частта, с която касаторът е осъден на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати на Х. И. Х. сумата 15 857 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили вследствие на противоправно поведение от страна на „Евротур София“ ООД, изразяващо се в разрушаване на собствената на ищеца едноетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], с лице към булеварда, със застроена площ от 69 кв. м, състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, килер и входно антре, сумата от 4908,80 лв. - мораторна лихва върху главницата за имуществени вреди за периода от 21.05.2010 г. до 21.05.2013 г., както и сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес и негативни емоции, в резултат на горепосочения деликт, ведно със законната лихва от 21.05.2013 г. – датата на завеждане на исковата молба до окончателното й плащане.

Въззивният съд е приел за установено, че с решение по гр. д. № 5195/2009 г. на Софийския районен съд, постановено по реда на чл. 240 ГПК, ответното дружество „Евротур София“ ООД е осъдено да заплати на ищеца сумата 5500 лв., представляваща обезщетение за 1 причинени имуществени вреди – частичен иск при цялостна искова претенция от 110 000 лв., и сумата 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, частичен иск от цялостна искова претенция от 10 000 лв., произтичащи от разрушаването на едноетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], застроена върху 69 кв. м, състояща се от две стаи, вестибюл, кухня, килер и входно антре, в УПИ *-* от кв. 39 /стар */, по плана на [населено място], местността „ГГЦ, З. в 17“ /стар „Б.“/, с площ от 284 кв. м. Срещу решението е подадена молба за отмяна, която е отхвърлена с решение по гр. д. № 2112/2010 г. на Софийския градски съд. Ищецът се легитимира като собственик на посочената жилищна сграда в описания по-горе поземлен имот по силата на договор за дарение, обективиран в нот. акт № 157/2008 г., както праводателката му е притежавала и 64,96% ид. части от дворното място. Същото /без постройките/ е изнесено на публична продан и с влязло в сила на 18.01.2008 г. постановление от 11.01.2008 г. на ЧСИ И. Ч. по изп. д. № 20067830400245 е възложено на ответното дружество, представлявано към онзи момент от Л. П. С.. На 24.05.2008 г. дружеството е възложило на трето лице почистване на терена от заварените постройки и събаряне на сградата на ищеца. С влязло в сила решение по гр. д. № 36470/2011 г. на Софийския районен съд е признато за установено по отношение на „Евротур София“ ООД, че Х. И. Х. притежава вещно право на строеж въз основа на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 157 от 15.07.2008 г., на едноетажна жилищна сграда /преустроена в магазин/, находяща се в [населено място], [улица], с лице към булеварда, със застроена площ от 69 кв. м. С присъда от 08.11.2017 г. по НОХД № 10102/2015 г. на Софийския районен съд, влязла в сила на 05.12.2018 г., Л. П. С. е призната за невиновна за това, че за времето от 26.05.2008 г. до 31.12.2008 г. в [населено място], чрез Н. С. Д. и Н. Т. Н. противозаконно е унищожила едноетажна жилищна сграда, със застроена площ от 69 кв. м, на стойност 69 978,59 лв., собственост на Х. И. Х., като с деянието са причинени значителни вреди в размер на 69 978,59 лв. - престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 1, вр. ал. 1 НК. С присъдата е отхвърлен гражданският иск за причинени имуществени вреди в размер на 69 878.59 лв., предявен от Х. И. Х. срещу Л. П. С..

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че с предходното решение, постановено по реда на чл. 240 ГПК, ответното дружество е осъдено да заплати парични притезания, представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, предявени като частични и уважени в присъдените размери, настъпили в резултат на противоправни действия на негови служители, изразяващи се в разрушаване на собствената на ищеца сграда. Предмет на настоящите искове и на предходното производство са претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди, произтичащи от общи правопораждащи факти, заявени като частични искове в първия процес за част от размера на едно единно вземане за целия исков период. При уважаване на частичен иск обективните предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ на решението обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи както за частичния иск, така и по иска за останалата част 2 от вземането, те се ползват от последиците на СПН за останалата част от вземането. В конкретния случай тези общи правопораждащи факти, изразяващи се в противоправни действия на ответника, в причинна връзка с настъпилите за ищеца имуществени и неимуществени вреди – търпени загуби вследствие разрушаването на собствената му сграда и преживените в тази връзка неблагоприятни изживявания, се ползват със СПН за останалата част от спорното вземане. След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира парично вземане, е възникнало валидно и частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало въз основа на същите правопораждащи факти. Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правнорелевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение. Като такива вече са преклудирани от СПН и правопораждащите правото на обезщетение факти, включително за нищожността на договора за дарение и за погасяване на учреденото в полза на ищеца право на строеж. В настоящото производство са недопустими и поддържаните възражения за процесуални нарушения при постановяване на неприсъственото съдебно решение, с което са уважени предходните частични искове.

Независимо от спецификата на неприсъственото решение и неговия режим, след като молбата по чл. 240 ГПК е отхвърлена, настъпва стабилизиращият ефект на това решение, което има присъщата на всички съдебни решения СПН. Поради формираната СПН на решението по отношение на първоначалните искове на Х. И. Х. срещу „Евротур София“ ООД, оправдателната присъда срещу управителя на дружеството – ответник е без значение за изхода на спора. Отделно от това, изводите на наказателния съд относно несъставомерността на деянието като престъпление по чл. 216, ал. 5, пр. 1, вр. с ал. 1 НК /умишлено унищожаване на чужда недвижима вещ в особено големи размери/ не изключват противоправния му характер като една от предпоставките за възникване на деликтната отговорност за непозволено увреждане. Изхождайки от преклудиращото действие на СПН, съдът е приел, че ищецът се легитимира като засегнат от деликта, представляващ разрушаване на принадлежащата му сграда, като спорът по настоящото дело е за състоянието на сградата и размера на обезщетението за търпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди. От показанията на свидетелите И., В. и П. е установено, че процесната сграда е съществувала към 2008 г., била е в обитаемо състояние, с покрив и прозорци със стара дървена дограма. Съдът е кредитирал техните показания, тъй като същите се градят на лични и детайлни впечатления, за разлика от свидетелите С. и Б., в които не се съдържат конкретни изясняващи спора обстоятелства, а тези на свидетеля Д. се дискредитират от факта, че е бивш собственик на ответното дружество и съпруг на тогавашния управител Л. С., спрямо която се е водило наказателно дело. В заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза са посочени два варианта за стойността на сградата, в случай че същата е построена 1923 г. и при условие че изграждането е станало през 50-те години. С оглед кредитираните свидетелски показания и липсата на други 3 опровергаващи доказателства е взет предвид вторият вариант с по-нисък коефициент на овехтяване и съобразяване със състоянието на сградата /с покрив и дограми/ преди разрушаването й в края на 2008 г., или сумата от 21 357 лв., от която са приспаднати вече присъдените суми по първоначалния иск. Изложени са съображения, че с оглед преклудиращото действие на СПН ищецът се легитимира като засегнат от деликта, в резултат на който е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните неблагоприятни субективни изживявания по повод разрушаване на собствеността му.

Степента и интензитетът на тези морални страдания, нарушеният му сън, високото му кръвно налягане, засилената му тревожност, както и засегнатото му чувство за справедливост и самооценка, са обосновали въззивният съд /след приспадане на присъденото по първоначалните искове/ да присъди обезщетение от 5000 лв., което представлява справедлива компенсация за изживените неимуществени вреди. Въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, като извън посоченото в гражданското производство е недопустимо съдът да се позовава на експертизи /технически и оценителни/ относно стойността на процесната сграда, събрани в наказателното производство.

Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Допуснал ли е съществено процесуално нарушение съдът и ограничил ли е правото на защита на една от страните по делото, когато е произнесъл съдебното решение преди да изтече срокът, предоставен от същия съд за представяне на писмени защити от страните; Представлява ли това поведение на съда основание за съмнение в безпристрастното решаване на повдигнатия правен спор; 2. Налице ли е сила на пресъдено нещо относно непредявения размер на обезщетение за деликт от разрушаване на чужда сграда при влязло в сила неприсъствено протоколно решение по частичен иск, по което е присъдено в полза на ищеца обезщетение за имуществени и неимуществени вреди без да е установен механизмът на извършване на деянието и без да е установено състоянието на разрушената сграда към момента на разрушаването, както и годината на построяването й, и без да е изслушана експертиза за размера на причинените вреди на база състоянието на разрушената вещ; 3. Налице ли е правопогасяващо възражение на ответника, което не е преклудирано за останалата непредявена част от вземането (обезщетението) извън предявения частичен иск, с което гражданският съд е длъжен да се съобрази, когато с влязло в сила решение на наказателен съд е разгледано разрушаването на същата чужда сграда и е установен по-малък размер на вредите от този, който вече е присъден на ищеца с неприсъствено решение по частичен иск; Длъжен ли е гражданският съд в този случай да приеме, че вземането за обезщетение е погасено с уважаването на частичния иск и да отхвърли предявения за разликата иск изцяло; 4. Длъжен ли е гражданският съд да се съобрази с размера на установените вреди, когато е налице влязла в сила присъда на наказателен съд за престъпление, което включва в състава престъпен резултат и размер на 4 причинените вреди; и по-конкретно задължително ли е за гражданския съд решение на наказателния съд и по отношение на размера на вредите, когато от наказателния съд с окончателно решение е разгледано повдигнато обвинение по чл. 216, ал. 5, т. 5 НК (в действащата към 2008 г. редакция) за противоправно унищожаване на чужда недвижима вещ, от което са настъпили значителни вреди; Длъжен ли е гражданският съд, ако наказателният съд е установил определен размер на имуществените вреди (1917 лв.) и този размер на вредите е по-малък от вече присъдения с неприсъствено решение в полза на ищеца размер (5500 лв.) преди завеждане на настоящото дело, да отхвърли предявения иск за имуществени вреди като неоснователен и недоказан по размер изцяло; 5. Длъжен ли е гражданският съд да се съобрази с всички установени от наказателния съд факти относно разрушената недвижима вещ с влязло в сила решение, като - нейното състояние, година на построяване, строителни книжа (търпимост) и др., които са от значение за определяне на размера на вредите; Длъжен ли е съдът да назначи СТЕ и оценителна експертиза, като изрично укаже на експерта за състоянието на сградата, за годината на нейното построяване и за други значими за определяне на цената на погиналата вещ да се ръководи от установеното с влязлото в сила решение на наказателен съд относно същата сграда; 6.