Решение № 106 от 11.03.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Б., 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200501192 по описа за 2025 година съобрази следното:

В. А. С., ЕГН **********, адрес с. С., общ. С., обл. Б., ул. „И.“ № 10, чрез адвокат К. Д., обжалва решение № 268 от 10.07.2025 г., постановено по гражданско дело № 622 от 2020 г. на Районен съд Г.Д.. В жалбата се твърди, че ищцата не е доказала изцяло основателността на претенцията с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗДог. Не се установило, че тя е имала нужда от издръжка. Нуждата й от такава не била трайна. В нито един от доказателствените източници не била направена съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва в съответните месеци, и конкретната сума, която е необходима за покриване на конкретните му нужди. Липсата на такава съпоставка била в разрез със съдебната практика. Районният съд необосновано приел, че ответникът не е представил достатъчно доказателства, които да обосноват пълната му невъзможност за осигуряване дори на част от исканата издръжка. Същият бил семеен, с две малки деца и заплата, която едва покривала нуждите на семейството му. В хода на делото било направено възражение относно допустимостта на предявения иск, с оглед на притежаваните от ищцата части от етажа преди дарствения акт, но то също не било взето предвид при постановяването на атакуваното решение. По делото се събрали 1 медицински документи, които не установявали по безспорен начин ищцата по делото да е изпаднала в нужда, която да налага ответникът да й осигури издръжка.

Според установената задължителна практика по чл. 227 от ЗЗДог, нуждата от издръжка се установявала при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва в съответните месеци, определени в цифрова величина, и конкретна сума, която му е необходима за покриване на конкретните му нужди. Цитира се решение на ВКС, постановено през 2017 г. Ищцата не представила доказателства за средствата, с които разполага или може да ползва. В приетия от съда отговор на ответника се съдържали данни, че ищцата през посочения период е извършила строителство в съсобствения имот и че е собственик на два автомобила. Тези обстоятелства също не намерили място в анализа на съда за извода относно наличие или не на достатъчни възможности от страна на ищцата за реализиране на доходи. Районният съд неправилно възприел фактическата обстановка и в резултат на това стигнал до правни изводи, които били в разрез със събраните по делото доказателства. В постановения съдебен акт безкритично били кредитирани всички твърдения на ищцата за наличие на нужда от издръжка, които не били подкрепени с каквито и да било годни доказателства, като същевременно не били обсъдени събраните в хода на производството по делото доказателства, че ищцата е собственик на автомобили, чиято парична стойност би могла да послужи за задоволяване на ежедневните й нужди. Не били обсъдени и взети предвид доказателствата относно възможността на ответника да плаща исканата от ищцата издръжка. Районният съд допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което се изразявало в едностранчива преценка на доказателствата, а не в тяхната съвкупност, както го задължавал чл.

188, ал. 1 от ГПК, и основал изводите си само на част от събрания доказателствен материал. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

Подаден е отговор на жалбата. Той изхожда от Ф. М. С., ЕГН **********, адрес с.

С., общ. С., обл. Б., ул. „И.“ № 10, чрез адвокат Н. К.. В него се застъпва тезата, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Изтъква се, че по делото са представени и приети редица медицински документи, доказващи трайното влошено здравословно състояние на ищцата, което обосновало и извода на районния съд за трайна нужда. По делото била допусната, изготвена и приета без възражения от ответника икономическа експертиза, с която се установявали както доходите на ищцата, така и конкретните суми, необходими за издръжката й, определени в цифрова величина. Неоснователно било и 2 наведеното твърдение за пълна невъзможност за осигуряване дори на част от исканата издръжка. Това твърдение не отговаряло на действителното положение на ответника. Освен наведените от него доводи за липса на трудова заетост, за ниски доходи и безработица от страна на съпругата му, не се представили никакви доказателства в тази насока. При справка в АВ-ТРРЮЛНЦ се установило, че от октомври 2020 г. ответникът е съдружник в „Е.Г.“ ООД, като за 2021 г. въпросната фирма била с оборот от 112 000 лева. И към настоящия момент дружеството било работещо и реализирало ежегодни печалби. Визираната в закона възможност за отмяна на дарението по реда на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗДог и трайната съдебна практика в тази посока не поставяли на преден план възможностите на надарения да дава издръжка. От значение била необходимостта на дарителя от такава издръжка. В момента на възникване на необходимост от издръжка, което се доказало безспорно по делото, надареният бил длъжен да се отзове. Това задължение възниквало с оглед на едностранния характер на дарението като договор, както и възприетото в съдебната практика и правната доктрина задължение на надарения да даде издръжка на дарителя, когато изпадне в нужда. С оглед на изложеното относно финансовите възможности и влошеното здравословно състояние на ищцата, се доказало безспорно по делото, че дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка. Безспорно се доказал и фактът на отказ на надарения да осигурява нужната издръжка, който се извеждал от неговите действия и от изразеното становище в съдебно заседание. Установило се също така, че издръжката е била поискана чрез изрично отправена нотариална покана, която е достигнала до ответника. Въпреки поканата, облагодетелстваното лице обективирало поведение, което по своята същност съставлявало отказ да се даде издръжка, било израз на непризнателност и предпоставяло отмяна на дарението.

Предявеният иск бил доказан както по отношение на трайната нужда на ищцата, така и по отношение на отказа от страна на ответника да дава нужната издръжка.

Установило се по делото, че доходите на ищцата са епизодични, крайно ниски и несигурни, а с оглед на индивидуалните й потребности, включително и с оглед на изключително влошеното й здравословно състояние, налагащо извършване на допълнителни разходи, същата се нуждаела от допълнителни средства за своята издръжка. Видно от изготвената и приобщена към доказателствата по делото икономическа експертиза, неоспорена от ответника, ищцата се нуждаела месечно от парични средства, които няколко пъти надвишавали доходите й. Налагал се изводът, че дарителката е изпаднала в трайна нужда от издръжка и че единственият начин за нея да задоволява своите нужди е част от издръжката й да бъде посрещана 3 финансово от надарения. Здравословното й състояние и към настоящия момент продължавало да се влошава, а нуждата й от издръжка оставала непроменена.

Ищцата била освидетелствана от ТЕЛК с решение от 17.01.2025 г. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение. То било правилно, законосъобразно, мотивирано и обосновано. Претендират се разноски.

Жалбата и отговорът са редовни и допустими.

Приеха се нови писмени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от изложеното в жалбата.

Окръжната инстанция констатира, че решението на Районен съд Г.Д. е валидно.

Същото не е постановено при нарушение на правните норми, които регламентират условията за редовност на съдебните актове по съществото на спора. Решението е издадено от съд с правораздавателна компетентност, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. То се явява и допустимо. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск.

След като анализира приобщения от първата инстанция доказателствен материал, както и новия писмен такъв, Окръжен съд Б. достигна до същите фактически и правни изводи, поради което препраща към мотивите на Районен съд Г.Д., на основание чл. 272 от ГПК.

Първостепенният съд е разгледал и уважил претенция, базираща се на нормата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗДог.

Извършването на разпореждане с имота, предмет на дарението, станало преди вписването на исковата молба, не се отразява нито на допустимостта, нито на основателността на предявения иск. Този извод следва от разпоредбата на чл. 227, ал. 5 от ЗЗДог, която изрично урежда разрешението в подобна хипотеза - правата, които трети лица са придобили върху подарения имот преди отбелязването на исковата молба, не се засягат, но дареният дължи на дарителя обезщетение за онова, с което се е обогатил /така и Определение № 574 от 04.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 336/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията И.П./.

Искът е облигационен и не цели да разреши спор за собственост, с оглед на което възражението на ответника по отношение на притежаваните от ищцата идеални части от етажа се явява ирелевантно. То е направено и несвоевременно, а и не е надлежно доказано. Представянето на нотариалния акт от 06.11.1992 г. също е 4 много закъсняло и настоящата инстанция не следва да вземе предвид неговото съдържание.

Както се разяснява в Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013 г. на ВКС по тълк. д.

№ 1/2013 г., ОСГК, докладчик съдията С.Д., с договора за дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема /чл. 225, ал. 1 от ЗЗДог/. Касае се за едностранен и безвъзмезден договор, по силата на който дарителят безвъзмездно, веднага и безвъзвратно отстъпва в собственост на дарения подареното, като със стойността на последното имуществото на дарителя се намалява, а това на дарения се увеличава. Срещу полученото дареният има моралното задължение за признателност към дарителя, което при определени обстоятелства се трансформира в правно такова за даване на издръжка. Видно от основанията за отмяна на дарението по чл. 227, ал. 1 от ЗЗДог, правото на дарителя да иска тази отмяна възниква тогава, когато е налице обществено укоримо поведение от страна на дарения, което съставлява непризнателност - в различни форми и с различен интензитет. Самата отмяна на дарението е санкция за неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя. Съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗДог, дарението може да бъде отменено тогава, когато дареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. Предпоставките, чиято кумулативна даденост съставлява основание за отмяна на дарението по този законов текст, са трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от него до дарения, и отказ на последния /изричен или мълчалив/ да дава издръжка. Систематичното тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗДог навежда на извода, че правото на дарителя да иска отмяна на дарението възниква тогава, когато е налице обществено укоримо поведение на дарения във висока степен, сходна на степента на укоримост на поведението му в другите уредени от закона основания за отмяна на дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има тогава, когато дареният има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи такава по закон, и въпреки това отказва да я даде. В този аспект не би било морално оправдано поведение на дарения, ако той е имал висок жизнен стандарт към момента на дарението, осигурявал е и на своите близки също такъв начин на живот, а впоследствие, при възникнала за дарителя нужда от издръжка, да използва оправданието, че ако я даде, то това ще намали този му стандарт на живот. Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот в случаите, в които дарителят му трайно се нуждае от издръжка. Това е така, тъй като самото дарение се 5 извършва, за да се облагодетелства дареният и да се увеличи имуществото му.