Решение № 1133 от 12.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1133 гр. София, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жаклин Комитова

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева като разгледа докладваното от Жаклин Комитова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502715 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА ЧЛ.463, АЛ.2 ВР. С ЧЛ.274 И

СЛ. ОТ ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б. Р. К., ЕГН ********** и Л. Б.

К., ЕГН **********, подадена чрез процесуалния им представител адв. Н. Н. АК-Сливен, против РЕШЕНИЕ № 179/15.07.2024г., постановено по в.гр.д.

№ 194/2024г. по описа на Окръжен съд-Кюстендил, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 308/25.03.2024 г., насочена срещу разпределение на постъпили суми по изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС Дупница, за което е съставен Протокол от 18.03.2024г., предявен на 19.03.2024 г.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Съдът неправилно разпределя цялата пенсия на Б. Р. К. в пълно противоречие с т. 1 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В обжалваното решение съдът не е посочил каква сума е разпределена.

Съдебният изпълнител може да разпределя само сума в размер на 933 лв., представляваща минималната работна заплата за страната.

Освен това, след образуване на изпълнителното дело покани за доброволно изпълнение не са им връчвани.

Излагат се и твърдения за настъпила перемпция, тъй като са изминали повече от две години, считано от датата на образуване на изпълнителното дело № 68/2021 г. до момента на първото изпълнително действие през месец юли 2023 г., когато е наложен запор върху банковата сметка на Б. Р. К., 1

Считат, че именно поради тази причина на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело следва да се счита за прекратено и без издаване на постановление от съдебния изпълнител.

Поддържа се необоснованост на решението в частта, по отношение мотивите на първоинстанционния съд, че Б. Р. К. получава пенсия от друга държава.

Направено е искане да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Постановление за разпределение от 18.03.2024г. по изпълнително дело № 68/2021г. по описа на СИС при РСДупница като неправилно и незаконосъобразно и се върне делото на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение, алтернативно решаващият съдебен състав да извърши разпределение.

Претендира се присъждането на разноски за воденето на производството пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на взискателя „БАНКА ДСК“ АД, с който се оспорва жалбата. Излага съображения, че обжалваното решение е законосъобразно, а подадената жалба - неоснователна. Твърди се, че правилно съдът е приел с постановеното решение, че условие за извършеното разпределение по реда на чл. 460 от ГПК е събраната сума да е недостатъчна за удовлетворяване на цялото задължение.

Счита, че в конкретния случай, както в жалбата срещу разпределението, така и в настоящата жалба срещу решението, липсват конкретни оплаквания. Моли съдът да остави без уважение подадената жалба и да потвърди обжалваното решение. Моли съдът да остави без уважение и искането за присъждане на разноски пред двете инстанции, тъй като липсва договор за правна помощ, както и списък по чл. 80 ГПК, алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и прецени доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЧАСТНАТА ЖАЛБА:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, в срока по чл. 463, ал.1 вр. с чл. 275, ал.1 ГПК (съобщение за обжалваното решение е връчено на 31.07.2024 г. чрез пълномощника на жалбоподателите, а жалбата е подадена на 06.08.2024 г.) срещу акт подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по изпълнително дело № 68 по описа на ДСИ при ДРС за 2021 г. е образувано на основание чл. 426 и сл. от ГПК по искане на „БАНКА ДСК“ АД, с молба вх. № 251/2021 г., против длъжниците Л. Б. К. и Б.

Р. К., въз основа на издаден Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1958/2011 г. по описа на Районен съд - Дупница и Изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1959/2011 г. по описа на Районен съд - Дупница.

Установява се също, че преди сезирането на ДСИ с молба вх. № 251/2021 г., делото е било образувано под № 129/2011 г. с посочени длъжници Л. К. и Б.

2

К., което е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Наред с това пред ЧСИ В. А. с районна действие ОС – Кюстендил е било образувано изп.д. № 88/2010 г., въз основа на молба на взискателя „Банка ДСК“ АД против длъжниците Л. К., Н. Р. и К. К. на основание представен Изпълнителен лист по гр.д. № 1953/2009 г., прекратено поради изплащане на дълга.

Видно от данните по изпълнителното дело, до длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение - и двете връчени при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, като са съставени и констативни протоколи от 11.08.2021 г. Екземпляри от поканите за доброволно изпълнение са получени и от процесуалния представител на длъжниците - адв. Н. на 04.08.2023 г.

С протокол за разпределение на постъпили суми от 18.03.2024 г., Г. Ш. ДСИ при РС-Дупница е извършил разпределение на сумата от 1 070,82 лв.

Същата е постъпила от ТП на НОИ - Кюстендил по наложен запор върху получаваната пенсия от длъжника Б. Р. К.. Разпределението е предявено на страните на 19.03.2024 г., за което е бил съставен протокол от същия ден.

Съгласно разпоредбите на чл. 460 от ГПК събраната сума е разпределена, както следва: на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е удържана сумата от общо 124,88 лв. за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36 лв. държавна такса по чл. 40 ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение и 88,88 лв. – държавна такса по чл. 53 ТДТССГПК. На основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД с остатъка в размер на 945,94 лв. частично е погасено вземане за лихва в размер на 6 967,47 лв., като най- обременително и старо такова.

Съдебният изпълнител е уведомил ТД на НАП - гр. Кюстендил за започнатото срещу длъжниците принудително изпълнение като е изискал информация за наличие на публични задължения на същите. От постъпилите удостоверения с изх. № 100372101872795 и 100372101872881, и двете от 20.05.2021 г., се установява, че към посочената дата длъжниците нямат публични задължения.

На основание служебно предприети от ОС-Кюстендил действия, е получена информация с Писмо вх. № 2455/31.05.2024 г. от ТД на НАП – София, офис - Кюстендил, съгласно която в информационната система на НАП за длъжниците Б. и Л. К. не са установени изискуеми публични задължения.

Гореизложената фактическа обстановка е била установена и от първоинстанционния съд, който с обжалваното пред настоящата инстанция решение, е приел, че жалбата, с която е бил сезиран, е неоснователна, като в тази връзка е изложил съображения, че разпределението по чл.460 от ГПК е съобразено със материалноправните и процесуални норми. Изложени са подробни мотиви по всички оплаквания в жалбата - че делото било перемирано по право, за погасяване на вземането на взискателя „Банка ДСК“ АД чрез плащане, по възражението на жалбоподателя за несеквестируемост на разпределената сума, които са счетени за неоснователни по подробно изложените мотиви.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

В мотивите на т.1 на Тълкувателно решение 2/2021г. от 22.11.2022г., 3 постановено по тълк.дело № 2/2021г. на ВКС, ОСГТК, е възприето, че при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението, само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата.

Съдът служебно проверява, дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо.

Приложение намира и принципът да не се влошава положението на жалбоподателя при липса на друга жалба – чл. 271, ал. 1, изр. 2-ро ГПК. В резултат от това жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл. 463 ГПК. Същевременно, при липса на жалба съдът не може да преценява законосъобразността на тези части от разпределението, които нямат връзка с жалбата, тъй като това би било нарушение на принципа на диспозитивното начало, а би могло да доведе и до влошаване на положението на жалбоподателя при липса на друга жалба Съгласно разпоредбата на чл. 460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнителното производство и недостатъчност на сумата, постъпила от изпълнението, за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. С постановлението за разпределение съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им, като взема предвид разпоредбата на чл. 136 ЗЗД и особените закони, предвиждащи привилегировано удовлетворяване на известни притезания, и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. От сумата, подлежаща на разпределение, той следва да отдели необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума, тя се отделя за притезанието, което е следващо по реда на привилегиите и така до изчерпване на всички привилегировани притезания. При недостатъчност на сумата, удовлетворяват се само първите по ред притезания, а другите привилегировани и хирографарни притезания остават изобщо неудовлетворени. Изготвеното разпределение се предявява от съдебния изпълнител на длъжника и на всички взискатели /първоначален и присъединени/ в канцеларията на съдебния изпълнител на определен ден, за който се призовават посочените лица, като целта е те да се запознаят със съдържанието на разпределението за да могат да обжалват, ако смятат, че то накърнява техните права.

Както е прието в т. 1 от мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. на ВКС, ОСГТК, незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 ГПК може да се изразява: 1) в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът на удовлетворяване, който следва от тях; 2) неправилно приложение на чл. 76 ЗЗД; 3) неправилно прилагане на правилото на чл. 136, ал. 3 ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване; 4) грешка в пресмятането на 4 сумите. Съдът обаче следва извърши проверка дали е налице незаконосъобразност на разпределението на някое от посочените основания, само ако е бил сезиран с оплакване за наличието на такова в жалбата.

В случая, САС е сезиран с оплаквания, свързани с това, че са извършени изпълнителни действия за вземане, за което не е образувано изпълнително производство. Подобни доводи, представляват опит да се атакува изпълнителното основание, което обаче няма връзка с настоящото производство.

Неоснователни са и доводите за това, че не са били надлежно връчени покани за доброволно изпълнение. Това обстоятелство евентуално би обусловило оспорване на действията на ЧСИ по чл.435 от ГПК при наличие на основания за това. Освен това, както е посочено по-горе, призовки за доброволно изпълнение са били връчени при условията на чл.47 от ГПК.

Що се отнася до това следвало ли е или не да се назначава особен представител на жалбоподателите по чл.430 от ГПК, касае събития, които са се развили в рамките на изпълнителното производство към предходен момент, което, при наличието на надлежно упълномощен към настоящия момент адвокат-пълномощник, нямат каквото и да е отношение към предмета правния спор и изводите дали е извършено надлежно разпределение на суми.