Протокол № 4230 от 28.09.2023, Районен съд - Пловдив

ПРОТОКОЛ

№ 4230 гр. Пловдив, 22.06.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова

Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20235330202810 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:15 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Т. Д. Т. – редовно призован, не се явява лично.

Представлява се от адв. И. С., с пълномощно по делото.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА НАЧАЛНИК НА ВТОРО РАЙОННО

УПРАВЛЕНИЕ ПРИ ОДМВР ПЛОВДИВ – редовно призован, не се явява и не се представлява.

АКТОСЪСТАВИТЕЛЯТ К. А. Г. – редовно призован, се явява лично.

СЪДЪТ докладва постъпило писмо с вх. № 46841/22.05.2023 г. от началника на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив, с което уведомява съда относно датата на заплащане на наложеното наказание глоба с обжалваното Наказателно постановление № 23-0435-000155/18.04.2023 г.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становището на повереника на жалбоподателя, намира, че въпреки това е налице пречка да даване ход на делото. В случая е налице хипотеза по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН, съгласно което правило, в случай че нарушителят не желае да обжалва наказателното постановление в частта относно наложената глоба, може да заплати в 14дневен срок от връчване на наказателното постановление 80 на сто от 1 нейния размер, освен ако специален закон предвижда намален размер на глобата. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба в случаите по ал. 1 наказателното постановление влиза в сила в частта относно наложената глоба от датата на плащането.

В процесния случай по делото се доказва, че на жалбоподателя Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева с обжалваното наказателно постановление. Същото е връчено на дата 24.04.2023 г., установено от разписката за неговото връчване, носеща подписа на жалбоподателя и неоспорена по делото. Същевременно от представените по преписката доказателства, както и постъпилата и докладвана в днешното съдебно заседание справка от Второ РУ Пловдив глобата по обжалваното наказателно постановление е платена в намаления размер по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН на датата на връчването на постановлението.

За да се приложи институтът по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН следва да са налице четири предпоставки – от тях две са материалноправни и две процесуалноправни. На санкционираното лице трябва да е наложено наказание глоба или да е наложена имуществена санкция самостоятелно или наред с друга по вид санкция и в специален закон да не се предвижда възможност за плащането й и в по-нисък размер от предвидения по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН. Процесуалноправните предпоставки са лицето да е санкционирано с наказателното постановление и да не желае да го обжалва досежно наложеното наказание.

В случая, както беше изяснено, установява се по делото на жалбоподателя да е наложено административно наказание глоба с обжалваното наказателно постановление. В специален закон не е предвидено заплащане на тази глоба в по-нисък размер. Доказва се, че в срока на обжалване – на 24.04.2023 г., е постъпило плащане от жалбоподателя в размер на 80 процента от наказанието. В тази връзка не се споделя от настоящия състав доводът, че коментираният правен институт намира приложение единствено в случаите, при които наред с наказанието глоба или с имуществената санкция кумулативно е наложено и друго по вид административно наказание, черпейки доводи от израза „в частта относно наложената глоба“. Изразът „в частта“ е употребен, за да се обозначи по ясен начин, че наказателното постановление не влиза задължително в сила в цялост с факта на заплащане на глобата, а е възможно производството да 2 продължи например досежно кумулативно наказание, относно разпореждането с веществените доказателства или отнемането на вещи в полза на държавата. В този смисъл в хипотезата на нормата на чл. 79б, ал. 3 от ЗАНН изрично е посочено: „Когато с наказателното постановление е наложено и друго по вид административно наказание“, като употребената дума „когато“ ясно сочи, че продължаването на производството е само една възможност, а не е задължителна предпоставка. В противен случай разпоредбата би гласяла, че производството просто всякога продължава досежно кумулативното наказание, без да се поставя условие, ако такова е наложено. В този изричен смисъл е и съдебната практика на административните съдилища в страната, а именно, че институтът по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН е приложим и когато наказанието глоба е самостоятелно наложено - така Определение № 37/2023 г. по к.ч.а.н.д. № 82/2023 г. по описа на Административен съд – Шумен; Определение № 28/2022 г. по к.ч.а.н.д. № 218/2022 г. по описа на Административен съд – Стара Загора; Определение № 62/2023 г. по к.ч.а.н.д. № 179/2023 г. на Административен съд – Русе;

Определение № 9/2022 г. по к.ч.а.н.д. № 88/2022 г. на Административен съд – Ловеч.

В този смисъл е и доктрината, като изрично в изготвения коментар на новите изменения в ЗАНН от авторски колектив Р.И. и П.Т., обективиран в „Новите положения в административното наказване“, е изяснено, че последиците по влизането в сила на наказателното постановление по чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН настъпват и когато глобата е наложена като самостоятелно наказание - така стр. 568 и стр. 580 от цитираните съчинения.

Относим към въпроса за допустимостта на жалбата е и коментарът на стр. 594-595 относно възприетия от законодателя подход при изработването и гласуването на законопроекта, с който е приета разпоредбата на чл. 79б от ЗАНН.

В случая не е налице хипотеза на предварителен отказ от права, тъй като правото на обжалване е редовно възникнало, а недопустимостта на жалбата произтича от ясно направено последващо волеизявление на санкционираното лице.

По тези съображения съдът приема, че обжалваното наказателно постановление е влязло в сила на 24.04.2023 г., когато е заплатено наказанието глоба в намаления размер от 80 на сто по чл. 79б, ал. 1 от ЗАНН.

3

Влязлото в сила наказателно постановление не може да бъде предмет на съдебен контрол.

Накрая изложените в жалбата доводи за това, че наказателното постановление е явно несправедливо, не могат да бъдат основания за различен изход на делото, доколкото те касаят въпроси по същество, а съдът намира, че жалбата е изначално процесуално недопустима, поради което тези възражения не биха могли да бъдат обсъждани.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от Т. Д. Т. , ЛНЧ: ********** срещу Наказателно постановление № 23-0435-000155/18.04.2023 г., издадено от началника на Второ РУ при ОДМВР – Пловдив.

ПРЕКРАТЯВА производството по АНД № 2810/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХІ наказателен състав.

Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – Пловдив с касационна частна жалба по реда на глава XIII от АПК в 7-дневен срок, който за жалбоподателя започва да тече от днес, а за въззиваемата страна от датата на уведомяването й.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 13:30 часа.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ Секретар: _______________________

4