Решение № 6186 от 12.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6186 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. И.а

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. П. при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г.ева като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100514050 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Образувано е по въззивна жалба , с вх. № 25020092/13.09.2024год. от Н. Й. С.

,ответник по делото ,чрез адв.В. С. ,срещу Решение № 20127582/07.08.2024год. постановено по гр.дело № 33201/2020год. по описа на СРС,142 състав ,с което е осъден да заплати на С.

С. З. ,на основание чл.45 от ЗЗД сумата в размер на 5000лв.,представляваща неимуществени вреди ,причинени вследствие на телесно увреждане,нанесено от страна на ответника на 10.12.2019год. и свързаните с него болки,страдания,унижения и тревоги на ищеца ,ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 10.12.2019год. до окончателното заплащане на обезщетението ,както и сумата в размер на 108,35лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /претърпени от ищеца загуби/пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане,представляващи разходи ,направени за медицински прегледи и лекарства ,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2020год., до окончателното му заплащане.

Със съдебното решение съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1840лв. – разноски по делото ,а по сметка на СРС сумата в размер на 250лв. ,представляваща дължимата държавна такса по производството.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност ,поради противоречие с материалния закон .Излага се че не са събрани категорични доказателства за настъпването 1 на твърдените от ищеца неимуществени вреди,които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с деянието.В тази връзка се оспорва кредитирането от първоинстанционния съд на свидетелските показания и заключението на вещото лице по СМЕ,като изготвено единствено въз основа на документи .Навежда доводи ,че размерът на присъденото обезщетение е завишен, като е налице и съпричиняване от страна на ищеца.Оспорва се решението и в частта ,в която е уважен иска за имуществени вреди по съображения ,че претенцията не се установява по основание и размер.

Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което претенциите бъдат отхвърлени изцяло. В условията на евентуалност моли съда да измени обжалваното решение като намали размера на присъденото обезщетение.

Въззиваемата страна С. С. З. ,чрез адв.А. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба.С отговора са наведени доводи ,че въззивната жалба е неоснователна.Моли съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.Претендира направените разноски.

При преценката за допустимостта на жалбата Софийски градски съд съобрази, че същата е подадена в законния срок, от надлежно упълномощен представител на страни, която има правен интерес да обжалва решението в осъдителните му части.

Жалбата отговарят на изискванията на чл. 260 и чл. 216 ГПК и е допустима, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Производството пред СРС е образувано въз основа на искова молба от С. С. З., с която срещу Н. Й. С. са предявени осъдителни искове,с правно основание чл.45 вр. чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000лв. ,представляваща обезщетение за неимуществени вреди ,причинени на ищеца вследствие на телесно увреждане,нанесено от страна на ответника на 10.12.2019год. и свързаните с него болки,страдания,унижения и тревоги на ищеца ,ведно със законната лихва от датата на непозволеното увреждане – 10.12.2019год. до окончателното заплащане на обезщетението ,както и сумата в размер на 108,35лв.,представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди /претърпени от ищеца загуби/пряка и непосредствена последица от непозволено увреждане,представляващи разходи ,направени за медицински прегледи и лекарства ,ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.07.2020год., до окончателното му заплащане.

В исковата молба ищецът сочи ,че телесната повреда му е причинена от ответника на 10.12.2019год. в гр.София ,пред входната врата на апартамента на ответника ,който след като отправил обидни думи и ругатни по адрес на ищеца ,пристъпил напред и го блъснал във вратата на асансьора ,след което му нанесъл силен удар с юмрук в областта на дясната скула,след което последвала серия от такива.Сочи ,че се опитал докато поема ударите да се предпази с ръце,не отвърнал на агресията му , а се опитал да го вразуми и успокои.Свидетели на случилото се станали съпругата на ответника и дъщеря им,а по – късно съпругата на ищеца също дошла на мястото като молила ответника да спре да му нанася удари. След инцидента, ищецът посетил УМБАЛ Пирогов ЕАД за преглед и оказване на помощ. На следващия ден посетил УМБАЛ Александровска ЕАД,където бил прегледан 2 от съдебен лекар и му било издадено удостоверение.Било му причинено временно разстройство на здравето,неопасно за живота ,изразяващо се в травматични увреждания : кръвонасядания челно-теменно и в областта на ясната очница,с оток и кръвонасядания в гръдния кош и силни болки в областта на 5 и 6 ребро.Ищецът претърпял както физически болки при лечението на леката телесна повреда, така и психическа травма, която била лекувана след деликта.В следствие на това претърпял и имуществени вреди в размер на 108,35лв. : за платени прегледни ,образна диагностика и лекарства.

Ангажирани са доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът своевременно е подал писмен отговор на исковата молба, в който е оспорил иска като неоснователен. Признава, че на посочената в исковата молба дата се е стигнало до физическа саморазправа, но според него това се дължало на поредна провокация от страна на ищеца спрямо ответника. Оспорил е твърденията за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Намира, че нараняванията са повърхностни, с бързо отшумяваща симптоматика в рамките на дни, без нужда от лечение. Не били представени доказателства за претърпени негативни изживявания извън рамките на обичайното за този тип увреждания. Затова намира претенцията по главния иск за крайно завишена по размер и неотговаряща на действително претърпените от пострадалия неимуществени вреди. По отношение на имуществените вреди е изразил становище ,че същите не са доказани.Въведено е и възражение за съпричиняване ,предвид че поведението на ищеца ,изразяващо се в в действия - правене на забележки вечерно време,хлопане на вратата на ответника може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД.Моли за отхвърляне на исковете,в условията на евентуалност за редуциране на размера на обезщетението до справедлив размер.

В първата инстанция са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели, приобщено е наказателното дело.

С обжалваното решение районният съд е уважил главните искове изцяло като е присъдил исканото обезщетение за неимуществени вреди от 5 000лв. и за сумата от 108,35лв. – имуществени вреди.

За да приеме, че искът е частично основателен съдът, на основание чл. 300 ГПК, е зачел задължителната сила на влязлата в сила присъда, поради което е приел за доказани описаните в исковата молба деяние на ответника и физически увреждания, получени от ищеца. Съдът е приел за справедливо обезщетението от 5000 лв. при съобразяване вида на престъплението- лека телесна повреда и настъпилите телесни увреждания, начина на извършването им, естеството им като такива, вследствие на които всеки индивид би претърпял болки и страдания, както и останалите претърпени вреди- страх и ужас от деянието и начина на изпълнението му, болки и страдания и последващото възстановяване на ищеца.

При служебната проверка на решението, което предвид постъпилата жалба е оспорено в цялост, извършена на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е валидно и допустимо.

По същество, решението е правилно.

Районният съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност всички представени от страните доказателства, като е формирал съответстващи на съдържанието им фактически изводи. Правните изводи на съда за основателността на исковете са съобразени с материалния закон, а присъденото обезщетение е в съответствие с установените от съдебната практика критерии, установени по приложението на чл. 52 ЗЗД. Ето защо въззивният съд, който споделя както фактическите, така и правните изводи на СРС не следва да ги преповтаря.

3

С оглед установената съдебна практика и по оплакванията в жалбите, въззивната инстанция следва да направи и самостоятелна преценка на доказателствата и въведените от страните доводи и възражения.

Пред въззивната инстанция страните не спорят относно извършеното от ответника деяние на процесната дата 10.12.2019год. в гр.София ,пред ********“ , за получените от ищеца телесни увреждания, за причинно- следствената връзка между тях, както и за вината на ответника.

С влязлата в сила присъда , постановена по НЧХД № 7464/2020 по описа СРС ,135 състав, потвърдена с решение № 178/20.10.2021год. по в.н.ч.х.д № 3447/2021год. на СГС , въззивникът- ответник в настоящото производство Н. Й. С. е признат за виновен в извършено на 10.12.2019 г. престъпление по чл. 130, ал.1 НК - причинена на С. З. лека телесна повреда (мекотъканни травми на лицето, главата и гърдите; кръвонасядания в различни области - на кожата в теменната област на главата; по част от кожата; вдясно по гръдния кош -над 5-то и 6-то ребро; както и отток на долния клепач на дясното око и дясната скула), изразяваща се във „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ , като същият е освободен от наказателна отговорност по чл. 78а, ал.1 НК (с налагане на административна глоба от 1000 лв.) .

Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца.

Тук е необходимо да се направи разграничението между фактите, които гражданския съд следва да се приеме за установени поради наличие на влязла в сила присъда на наказателния съд и обстоятелствата, които следва да бъдат доказани с оглед заявената искова претенция от ищеца.

Гражданският съд следва да приеме, че са установени съставомерните за престъплението обективни и субективни елементи, в случая относимите такива към настоящия случай – това са: наличието на противоправно поведение от страна на ответника – виновно нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму и нарушаване на телесната неприкосновеност и здравето на ищеца с причиняване на травматични увреждания състоящи се в причиняване на кръвонасядания в различни области - на кожата в теменната област на главата; по част от кожата; вдясно по гръдния кош -над 5-то и 6-то ребро; както и отток на долния клепач на дясното око и дясната скула), изразяваща се във „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“ по смисъла на чл.130,ал.1 от НК.

Ответникът оспорва наличието на неимуществени вреди по вид и интензитет описани в исковата молба, причинната връзка с извършеното от него престъпление спрямо личността на ищеца, както и размера на справедливото обезщетение, ако съдът приема, че са налице неимуществени вреди.

Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.