Решение № 44 от 14.06.2023, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Царево, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Ат. Москова при участието на секретаря Стефка Б. Илиева като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Гражданско дело № 20222180100506 по описа за 2022 година

Производството е образувано въз основа на постъпила искова молба, подадена от „****“ ***с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: *****, чрез юрисконсулт С., против: Г. Б. В. с ЕГН **********, с която са предявени искове по чл.422 от ГПК, вр.чл. 415, ал.1 ГПК вр.чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено между страните, че ищцовото дружество има вземане спрямо ответницата за сумата от ****лева, представляваща главница, и сумата от ***лева, представляваща мораторна лихва за периода от ***. до ***., както и законна лихва от датата на подаването на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното плащане на задължението.

В срока по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът Г. Б. В. не е депозирала писмен отговор, не е взела становище по предявения иск, не е оспорила ангажираните от ищеца доказателства и не е ангажирала такива.

В с.з. за ищцовото дружество, редовно уведомено, представител не се явява. Същото е депозирало чрез ю.к.П. нарочна молба, с която заявява, че поддържа исковата молба, моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие и ИМ да бъде уважена като основателна и доказана. Ангажира писмени доказателства. Претендира присъждането на разноски.

В с.з. за ответницата, редовно уведомена, представител не се явява.

Същата е депозирала чрез адв.Н.Ц. становище, с което счита, че иска е основателен, но е предявен от лице без правен интерес, като твърди, че на ****. ответницата е заплатила на ищцовото дружество претендираните суми в размер на ***лева за процесния период и моли делото да бъде прекратено.

1

Независимо от това заявява, че не оспорва дължимостта на процесната сума, като изрично признава, че дължи посоченото вземане и за посочения период, като твърди, че именно за това е изпълнила доброволно задължението си и е заплатила задълженията си към дружеството в първия момент, в който е разбрала за делото – при връчването на определението на съда. С оглед на изложеното моли съдът да се произнесе с решение при условията на чл.237 от ГПК – признание на иска и на основание чл.78 ал.2 от ГПК направените разноски да останат в тежест на ищцовото дружество, като счита, че ответницата не е дала повод за завеждането на иска.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Ищцовото дружество е подало на ***. заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№**/**. на РС-***, производството по което е прекратено и делото изпратено по подсъдност на РС-***, където е било образувано под номер ч.гр.д.№ **/**. След прекратяване на делото пред ***и изпращането му по подсъдност на РС-***, същото е образувано под номер ч.гр.д.№**/**год. по описа на ***и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № **от ***. за сумите по предявените по настоящето дело обективно съединени искове. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника (ответник по настоящото дело) при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което и съгласно дадените от съда указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, е налице предпоставка за воденето на настоящия иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение.

По основателността:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „****” по смисъла на чл.198„о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите в област ***срещу заплащане. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл.8 от действащата Наредба № */ ***г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.

Съгласно чл.3 от посочената Наредба № */ ***г., потребители на ВиК 2 услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК - ***.

По делото не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства – Заповед № **-**от ***., Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот и Договор за отдаване под наем на държавен жилищен имот на граждани от ***., се установява безспорно, че ответницата Г. Б. В. е наемател на водоснабден имот с административен адрес:******.

Така също не е спорно между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че ответницата Г. Б. В. е клиент на „****“ **– ***и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на **услуги по отношение на процесния имот, като същата е със заведена партида с абонатен № ***в базата данни на дружеството.

Ответницата Г. Б. В. притежава качеството „****“ от момента на придобиване на правото на да ползва под наем процесния водоснабдяван обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № *от ***г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Наредба */. Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № *, които правила са част от съдържанието на възникналото между страните по делото облигационното отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет - страницата на водния оператор, като същите са представени и като писмено доказателство сред кориците на настоящото дело.

В съответствие с приетите с Решение №***/****. на ***, Общи условия за предоставяне на ***услуги на потребителите, от „**“ оператора е извършено отчитане на показанията на монтирания в обекта водомер и начисляване на сумите за потребеното количество вода.

По делото е представена Справка-извлечение №***, от която се установява, че в срока по чл.33 ал.1 от Общите условия на „**“ **, операторът е издавал***. ВиК услуги са били издадени общо **броя данъчните фактури, които заедно формират задължението на ответницата в размер общо на **лева за доставена, отведена и пречистена вода за посочения период. Видно от реквизити на справката –извлечение, в нея 3 фигурират номерата на издадените данъчни фактури, отчетеният период, за който всяка една от фактурите е била издадена, както и стойността на задълженията по всяка една фактура за потребените от ответницата ***услуги. За пълнота и прецизност съдът намира за необходимо да посочи, че и при нередовно издаване на фактури за дължимите суми не е налице освобождаване на потребителя от задължението му за заплати стойността на консумираната вода в периода, за който тя е реално отчетена, поради което възраженията на защитата на ответника, че ответницата не е знаела за възникналите задължения, че разбрала за тях едва при връчване на определението на съда за насрочване на делото в открито с.з., както и че по делото липсват доказателства за реалното връчване на процесните **броя фактури на ответницата, са неоснователни.

Ответницата Г. Б. В. не е заплатила своевременно задълженията си по издадените ежемесечни фактури в **-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия.

Бездействието на потребителя по отношение на плащането е породило правото на водоснабдителното дружество да предяви вземанията си по реда на чл.410 от ГПК съгласно описаните фактури, без да е необходимо да изпраща покана на изпадналия в забава длъжник.

Съобразно клаузата на чл.44 от Общите условия потребителят дължи на ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва съгласно чл. 86. ал.

1 от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Така върху сумите по всяка една от процесните фактура ответницата дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция, както и лихва от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане. Общият размер на дължимото от ответницата обезщетение за забавено плащане по процесните фактури, е в размер на законната лихва и е равно на сумата на **лева за периода от **. до **. Ответницата дължи и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението-****г.до окончателното изплащане на задължението. Ответницата изрично признава в депозираното чрез процесуалния й представител становище по делото, че дължи посоченото вземане и за посочения период. Не са налице условията за постановяване на решение при условията на чл.237 от ГПК, тъй като ищцовото дружество не е направило искане на постановяване на решение при признание на иска.

Твърдението на ответницата, че е заплатила на ищцовото дружество сумата в размер на **лева на дата ***.,/ т.е. в хода на съдебното производство/, с което е погасила изцяло задълженията си за процесния период, остана недоказано – по делото не се представиха писмени доказателства, удостоверяващи твърдяното заплащане.

Възражението на ответницата, че ищцовото дружество не е доплатило дължимата държавна такса за предявените искове в предоставения му срок е неоснователно – видно от материалите по делото 4 разпореждането на съда за доплащане на дължима държавна такса в размер на **лева е било връчено на дружеството на дата ***. и същото е изпълнило задължението си в определения му едноседмичен срок от съобщаването, като на ***. е внесло по сметката на съда доплащане на дължимата от него държавна такса в размер на **лева, видно от приложеното по делото платежно нареждане за извършен банков превод /л.**/, а на ***. е представило и писмени доказателства за изпълненото от него указание на съда /л.**-**/

По делото по несъмнен начин се установява, че исковете са доказани по основание и размер -ответницата не е заплатила изискуеми и ликвидни задължения за заплащане на стойността на получените ***услуги за процесния период, като общия размер на главницата възлиза на ***лева за периода от ***. до ***. Ответницата дължи и обезщетение за забавено плащане в размер общо на **лева, изчислено в размер на законната лихва върху стойността на главницата по издадените фактури от ***. до ***., както и законна лихва от датата на предявяването на заявлението – ***. до окончателното изплащане на задължението.

По разноските:

Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № *от ***г. на ***по тълк. д.

№ */**г., **съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.