Решение № 16198 от 17.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16198 гр. С., 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110150428 по описа за 2025 година Производство е образувано по искова молба на Н. В. И., ЕГН: **********, с адрес:

***************************************************, срещу **************************, ЕИК: *************, със седалище и адрес на управление:

***************************, с която е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. В. И. не дължи на ************************** сумите по изпълнителен лист, издаден на 26.04.2016г. по гр.д. № 28949/2015г. на СРС, 63-ти състав, както следва: сумата от 1 587,59 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г., както и сумата от 227,88 лева – мораторна лихва за периода от 31.05.2012г. до 24.04.2015г., поради 1 изтекла погасителна давност.

Ищцата твърди, че по силата на изпълнителен лист, издаден на 26.04.2016г. по гр.д. № 28949/2015г. на СРС е осъдена да заплати на ************************** сумата от 1 587,59 лева, представляваща главница за доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2012г. до 30.04.2014г., както и сумата от 227,88 лева – мораторна лихва за периода от 31.05.2012г. до 24.04.2015г. Излага, че въз основа на така издадения изпълнителен титул е било образувано изп. д. № 2019***0400639 по описа на ЧСИ ***************, в пределите на което не били постъпвали парични средства за удовлетворяване на кредитора, нито били извършвани регулярни валидни изпълнителни действия. Сочи, че едва на 13.08.2025г. било изпратено запорно съобщение. Навежда доводи, че процесните притезания се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок, тъй като са установени с влязло в сила решение, поради което към 26.11.2019г. давностният срок е изтекъл. В случай че давностният срок е петгодишен, то счита, че вземанията, удостоверени в изпълнителния титул, са погасени на 26.11.2021г. Поддържа, че изпълнителни действия, извършени след настъпване на перемпция, както и изпълнителни действия срещу несеквестируемо имущество на длъжника не са годни да породят прекъсване на погасителната давност. Моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че в негова полза е издаден изпълнителен лист от 26.04.2016г. по гр.д. № 28949/2015г. на СРС, както и че въз основа на така издадения изпълнителен титул било образувано изп. д. № 2016***0400639 по описа на ЧСИ *************** срещу Н.

В. И.. Възразява, че в хода на изпълнителните производства са поискани и предприети множество изпълнителни действия, които са прекъснали погасителната давност.

Поддържа, че за процесните вземания е приложим 5годишният давностен срок, тъй като същите са установени с влязло в сиа решение. Навежда доводи, че изпълнителните действия, извършени след настъпване на перемпция, са от естество да прекъснат давностният срок.

Посочва, че за периода от 13.03.2020г. до отмяна на извънредното положение погасителна давност не е текла.

Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Н. В. И., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 166116/26.05.2026г. поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.

В съдебно заседание, ответникът

**************************, редовно призован, се 3 представлява от юрисконсулт П., която поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.

235 ГПК и чл. 12 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника по изпълнително дело да оспори чрез иск изпълняемо право. Това право може да е установено с влязло в сила решение, или заповед за изпълнение, въз основа на които като годно изпълнително основание по чл.

404 от ГПК да е издаден изпълнителен лист. Длъжникът по изпълнението може да оспорва дължимостта на сумите по влязлата в сила заповед за изпълнение, само въз основа на факти, настъпили след издаването й. В конкретния случай ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, юридически факт, настъпил след влизане в сила на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 28949/2015г. по описа на СРС, 63-ти състав като изпълнително основание по смисъла на чл. 404 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 26.04.2016г., при висящо изпълнително производство, поради и което исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК е допустима.

Изпълнителен лист от 26.04.2016г. е издаден по ч.гр.д.

4

№ 28949/2015г. по описа на СРС в полза на ************************** срещу ищеца, за сумата в размер на 1587,59 лева, ведно със законната лихва, за периода от 26.05.2016г. до изплащане на вземането, за сумата в размер на 227,88 лева, представляваща мораторна лихва, за периода от 31.05.2012г. до 24.04.2015г. и за сумата в размер на 336,31 лева за разноски по делото.

След подадено в срок възражение срещу заповедта е образувано исково производство по реда на чл. 422 от ГПК, а именно гр.д. № 51257/2015г. по описа на СРС, 63-ти състав. С протоколно решение № 1863 от 26.02.2016г. е признато за установено в отношенията между страните, че Н. В. И. дължи на ************************** сумите за които е издадена заповедта за изпълнение. Решението е влязло в сила на 30.03.2016г.

Въз основа на изпълнителния лист по молба на ************************** от 06.03.2019г. е образувано на 13.03.2019г. изп.д. № 2019***040639 по описа на ЧСИ ***************, с рег. № ***, с район на действие, районна на СГС. По делото съдът установи в хронология, че с получаване на запорното съобщение на 20.05.2019г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в *************, а на 06.06.2019г. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника.

Впоследствие със запорни съобщения от 22.02.2021г. са наложени запори върху банковите сметки на Н. И. в редица 5 банки. На 09.03.2021г. е насрочена дата за опис и оценка на движими вещи, собственост на Н. И.. На 11.10.2023г. е наложен отново запор върху банковите сметки на И. в **********************. На 29.08.2025г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на дъжника в ДГ № *** „****************“ – гр.С..

Съдът кредитира приетия по делото доказателствен материал, в частност приетите по делото ч.гр.д. № 28949/2015г. по описа на СРС, 63-ти състав и гр.д. № 51257/2015г. по описа на СРС, 63-ти състав, както и изп.д. № 2019***040639 по описа на ЧСИ ***************, с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие, районна на СГС.

С отрицателния установителен иск по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 ГПК се цели установяване несъществуването на изпълняемо право, като при уважаването му по правило изпълнителния процес следва да бъде прекратен. Ищецът, предявил отрицателния установителен иск, е този, в чиято тежест е да докаже своите възражения срещу вземането под формата на основания за недължимост на твърдяното от ответника вземане.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира от правна страна, че давността е изтичане на определен период от време, като според приетото ТР № 2/26.06.2015г. давността се прекъсва само с извършване на такива действия, от категорията да прекъснат давността, 6 като в решението тези действия са подробно конкретизирани. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането. В случая след заповедното производство се е развило исково такова, като спора е разрешен с влязло в сила решение, поради което и по аргумент от чл. 117, ал.2 от ЗЗД давността за погасяване на вземането е петгодишна.

По отношение на материалноправните последици от образуването на изпълнително производство са постановени ППВС № 3/18.11.1980 г. и ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с т. 10 на което е обявено, че предходното постановление е изгубило действие. Поради 7 съществуващата колизия между двете разрешения по отношение на това спира ли изпълнителното производство теченето на погасителна давност на вземането, следва да се отговори на въпроса ползва ли се тълкувателното решение с обратно действие или действа занапред единствено за периода след постановяването му, съответно преди отмяната на постановлението действа именно то. Тази колизия бе разрешена с постановяване на ТР № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като се прие, че погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Това тълкуване потвърди принципа, че с оглед правна сигурност и предвидимост, следва да се приеме, че на последваща промяна на тълкуването на определена правна норма не може да се придаде обратно действие, доколкото правните субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване, което се ползва с действие ex tunc. Доколкото изпълнителното дело е образувано при действието на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС следователно не е било приложимо задължителното тълкуване на чл. 116 от ЗЗД между страните, независимо дали с молбата за образуване на делото е поискано от взискателя извършването на конкретни изпълнителни действия. Следователно в случая давността в конкретиката на случая е започнала да тече от 8 влизане в сила на заповедта за изпълнение - на 30.03.2016г. и е прекъсната с първото същинско изпълнително действие по изп.д. № 639/2019г. по описа на ЧСИ ****************, а това е наложения запор труд на 20.05.2019г., като от тази дата е започнала да тече нова давност. Впоследствие давността е прекъсната и с налагането на възбрана на 06.06.2019г., като отново е започнала да тече нова давност.

След подаване на молбата за образуване на делото - на 06.03.2019г. взискателят не е поискал извършване на същински изпълнителни действия в продължение на две години, поради което на 06.03.2021г. е настъпила перемпция, а делото се счита прекратено по силата на закона. Следва да се подчертае, че перемпцията и погасителната давност са два отделни института, с различни последици, като перемпцията в редица случаи се разглежда и с оглед възражението за давност. Перемпцията настъпва по силата на закона, а постановлението на ЧСИ има само оповестително действие. Съдът отчита обстоятелството, че когато след настъпване на перемпция взискателят отправи искане за извършване на нов способ или за образуване на ново изпълнително производство, в което да бъдат реализирани конкретни способи, то съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ, респективно да образува ново изпълнително дело, предвид наличието на годно изпълнително основание. Съдебният изпълнител дължи подчинение на намиращия се при него или представен му 9 изпълнителен лист, като той е длъжен да приложи искания способ. /В този смисъл разясненията към т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г./ Поради това всяка молба прекъсва давността независимо от перемпцията и когато е отправена преди изтичане на давността. В конкретиката на случая такова искане е обективирано в молба на взискателя и датира от 19.11.2021г., когато по изп.д. № 639/2019г. взискателят е сезирал ЧСИ с искане за извършване на конкретни същински изпълнителни действия, поради което съдът приема, независимо от перемпцията, че на 19.11.2021г. давността е отново прекъсната, след което е започнала да тече нова давност.