Решение № 1189 от 28.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1189 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20241100104176 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Г. К. Г., с която са предявени искове срещу Държавата, представлявана от Прокуратурата на Република България, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, както следва:

-за сумата от 490 000 лв., частичен иск от 740 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е оправдано, в това число за вредите от изтърпените мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“;

-за сумата от 4 963,09 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляваща законната лихва върху сумата от 5 000 лв. по мярката за неотклонение „парична гаранция“ за периода 22.02.2013 г. – 02.12.2022 г.

-за сумата от 3 200 лв. - обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени транспортни разходи за явяване на съдебни заседания.

Ищецът твърди, че е пострадал от незаконно повдигане и поддържане на обвинение, по което е оправдан с присъда, влязла в законна сила на 28.11.2019 г. Сочи, че на 04.07.2011 г., въз основа на Постановление от същата дата на Окръжна прокуратура-гр.Сливен, е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.152, ал.4, т.4, вр.ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК (квалифициран състав на изнасилване) и му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ за срок от 72 часа. На 15.07.2011 г. му била взета постоянна мярка за неотклонение задържане под стража, която на 21.11.2011 г. била изменена в „домашен арест“. Въз основа на обвинителния акт било образувано НОХД № 1224/2012 г., като за съвместно разглеждане бил приет и граждански иска на 1 пострадалата в размер на 80 000 лв. По делото били проведени 11 открити съдебни заседания. На 21.02.2013 г. наложената мярка за неотклонение „домашен арест“ била изменена в парична гаранция в размер на 5 000 лв.

Твърди, че на 20.11.2013 г. с присъда по НОХД № 1224/2012 г., бил признат за виновен и осъден на лишаване от свобода за срок от шест години като бил уважен и предявеният граждански иск до размера на сумата от 20 000 лв..

Присъдата била обжалвана, образувано било ВНОХД № 27/2014 г. на Сливенския окръжен съд и присъдата била потвърдена. Подадено било искане за възобновяване на наказателното производство, като решението на Сливенския окръжен съд било отменено и делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на PC Сливен от стадия на съдебното заседание.

След връщане на делото бил признат за невинен с присъда и оправдан по повдигнатото обвинение. По внесен протест от Прокуратурата Окръжен съд Стара Загора отменил присъдата и признал ищеца за виновен като го осъдил на 5 години и половина лишаване от свобода. Отново му било наложена на мярка за неотклонение „задържане под стража”, при което бил незабавно задържан и приведен в затвора - Стара Загора. След подадена касационна жалба делото било върнато за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Стара Загора. С окончателно решение от 28.11.2019 г. Окръжен съдСтара потвърдил постановената оправдателна присъда на PC-Стара Загора.

Твърди, че продължилото 8 години и четири месеца и половина наказателно производство му се отразило изключително негативно - в изключително дълъг период бил лишен от възможността да полага труд и/или да се занимава с каквато и да било търговска или друга, в т.ч. и земеделска дейност, въз основа на която да реализира приходи, както и от възможността да създаде семейство.

Сочи, че преживял перманентен и ежедневен психологически дискомфорт, съпътстван със силен стрес от възможността да получи незаслужено наказание за престъпление, което не е извършил. Твърди, че било накърнено и доброто му име в обществото. Претендира обезщетение за понесените неимуществени вреди и за претърпените имуществени вреди вследствие на незаконното обвинение.

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Оспорва допустимостта на претенцията за имуществени вреди под формата на транспортни разходи поради непосочване на вида използван транспорт и датите на пътуване. Оспорва да е налице забавяне на производството извън разумния срок, като се позовава на недопустимост и поради липса на предпоставката на чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ, да е изчерпана задължителната административна процедура по глава IIIа ЗСВ. Оспорва наличието на твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението за престъпление от общ характер, както и техния размер. Сочи, че разследването е протекло в разумен срок, а в по-продължителен период наказателното производство се е намирало в неговата съдебна фаза. Твърди, че липсват данни Прокуратурата на Република България неправомерно да е предоставяла невярна информация за наказателното производство в медиите. Прави възражение за изтекла 2 погасителна давност по отношение на иска за неимуществени вреди, причинени от мярката за неотклонение „задържане под стража“, търпяна в периода 13.07.2011 г. - 21.11.2011 г. и 26.03.2018 г. - 04.10.2018 г. и по отношение на претенциите за законна лихва. Оспорва размера на претендираното обезщетение, като сочи, че същият не е съобразен с принципа на справедливост, установен в чл.52 ЗЗД.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за неимуществени вреди:

Отговорността на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни правозащитни органи, е обективна като фактическият състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ включва: обвинение в извършване на престъпление, съдебен акт, с който лицето е признато за невиновно, претърпени вреди и причинно-следствена връзка между обвинението и вредите. „Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, т. 2, пр. 1 и пр. 2 ЗОДВПГ включва и обезщетението за вреди от незаконно наложената мярка за неотклонение „задържане под стража а обезщетението за имуществени вреди се присъжда самостоятелно“ - т.13 от ТР №№/22.04.2004 г. по т.д. №3/2004 г. на ОСГК на ВКС).

С постановление за образуване на досъдебно производство по ДП № 35/2011 г. от 04.07.2011 г. на Окръжна прокуратура-Сливен (ОП Сливен) срещу ищеца е образувано досъдебно производство, като му е повдигнато обвинение за престъпление по чл.152, ал. 4, т.4, вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК.

С постановление за привличане на обвиняем на ОП-Сливен от 13.07.2011 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 12/13.04.2011 г. в гр. Сливен, в съучастие с Т.Г.Т. като съизвършител, се съвкупил с А.М.Д., привеждайки я в безпомощно състояние, като изнасилването е извършено от две лица с цел въвличане в проституция и представлява особено тежък случай – престъпление по чл.152, ал.4, т.4, вр. ал.3,т.1 и т.4, вр.чл.152, ал.1,т.3 вр. чл.20, ал.2 НК.

Установява се от постановление на ОП Сливен, че на 13.07.2011 г. на ищецът му е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по реда на чл.64, ал.2 НПК за срок до 72 часа, считано от 13:00 ч. на 13.07.2011 г. На 15.07.2011 г. с протоколно определение по ч.н.д. № 379/2011 г. на Сливенски окръжен съд по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, потвърдена с определение от 11.08.2011 г. по ч.н.д.

№ 419/2011 г. на Сливенски окръжен съд и с определение от 17.08.2011 г. по в.ч.н.д. № 216/2011 г. на Бургаски апелативен съд. На 21.11.2011 г. с протоколно определение по н.ч.д. №607/2011 г. на Сливенски окръжен съд мярката за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца е изменена в „домашен арест“. С протоколно определение от 21.02.2013 г. по НОХД 3

1224/2012 г.по описа на РС Сливен мярката за неотклонение „домашен арест“ на ищеца е изменена в „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв. С определение от 16.11.2022 г. по НОХД № 1508/2015 г. по описа на РС Стара Загора на ищеца е върната внесената парична гаранция.

На 20.06.2012 г. с постановление на прокурор при ОП-Сливен досъдебното производството по следствено дело №35/2011 г. е частично прекратено по отношение на ищеца за престъплението по чл.152, ал.4, т.4, вр.ал.3, т.1 и т.4, вр.чл.152, ал.1, т.3, вр. чл. 20, ал.2 НК.

Във връзка с воденото досъдебно производство е внесен обвинителен акт по обвинението на ищеца за престъпление по чл.152, ал.3, т.1, вр. ал.1 т.3 НК в Сливенския районен съд и е образувано НОХД 1224/2012 г. по описа на РС Сливен.

С присъда № 1020 от 20.11.2013 г. по НОХД 1224/2012 г. по описа на РС Сливен, ищецът е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години, при първоначален строг режим. С решение № 68 от 27.06.2014 г. по ВНОХД №37/2014 г. по описа на Сливенски окръжен съд първоинстанционната присъда е потвърдена. С решение № 438 от 25.11.2014 г. по дело № 1312/2014 г. ВКС по искане на подсъдимия отменя изцяло по реда на възобновяването решение № 68 от 27.06.2014 г. по ВНОХД №37/2014 г. по описа на Сливенски окръжен съд и потвърдената с него присъда №1020 от 20.11.2013 г. по НОХД 1224/2012 г. по описа на РС Сливен като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Сливен.

Образувано е НОХД № 1908/2014 г. по описа на РС Сливен. Поради отвод на съдиите от РС Сливен е образувано НОХД № 1508/2015 г., по описа на РС Стара Загора. С присъда № 45 от 23.01.2017 г. по НОХД № 1508/2015 г. по описа на РС Стара Загора, ищецът е признат за невиновен в извършване на процесното престъпление. Присъдата е протестирана от прокуратурата и обжалвана от частния обвинител и е образувано ВНОХД № 1098/2017 г., по описа на Старозагорски окръжен съд. С протоколно определение от 12.03.2018 г. по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, като същият е приведен незабавно в затвора в гр. Стара Загора. С присъда № 8 от 26.03.2018 г., постановена по ВНОХД №1098/2017 г. ищецът е признат за виновен и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет години и шест месеца, при зачитане на основание чл.59, ал.1 НК предварителното задържане по взетите спрямо подсъдимия мерки за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“. С решение от 17.09.2018 г. по наказателно дело №442/2018 г. на ВКС, I НО присъда № 8 от 26.03.2018 г., постановена по ВНОХД №1098/2017 г. е отменена и делото е върнато за разглеждане на същия съд от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. Образувано било ВНОХД №1201/2018 г., по описа на Старозагорски окръжен съд. С протоколно определение от 21.02.2013 г. по НОХД 1224/2012 г., по описа на РС Сливен мярката за неотклонение „задържане под стража“ на ищеца е изменена в „парична гаранция“ в размер на 5000 лв. С окончателното решение №159 от 28.11.2019 г. е потвърдена 4 оправдателната присъда № 45, постановена по НОХД 1508/2015 г. по описа на РС Стара Загора.

От показанията на свидетеля К.И.Д. (майка на ищеца) се установява, че преди да започне наказателното производство ищецът е живеел и работил при семейството си в Гърция, за около 7 години. Бил много весел, работлив работел през деня в строителството, вечер - като сервитьор в Кавала, събота и неделя ходел допълнително работел в мидена ферма. Ищецът се прибрал в България, за да създаде собствен бизнес, искал да се ожени, да създаде семейство. По време на наказателното дело бил в продължителен период задържан под стража и под домашен арест, което му е попречило да работи.

Всичките му приятели го изоставили, затворил се в себе си, не искал да разговаря със семейството си, не могъл да създаде и семейство. Започнал да получава главоболие и стомашни проблеми. Свидетелката сочи още, че синът не можел да понесе обидата, че е арестуван пред целия град и бил унизен пред хора, които до познавали. Семейството и приятелите му помагали с издръжката, защото нямал работа. Ищецът си търсил работа, но не може да си намери заради това, че е имал присъда - никой не искал да вземе затворник на работа. Съдът кредитира частично показанията на свидетелката, отчитайки близката родствена връзка между свидетеля и ищеца, като ги цени при условията на чл.172 ГПК, а именно с оглед на другите събрани по делото доказателства. Впечатленията на свидетеля са логични, последователно изложени и непосредствено възприети. Твърденията на свидетелката за нарушаване на здравословното състояние на ищеца, изразяващо се в проблеми със стомаха, кръвоизливи и непрестанно главоболие не са годни доказателствени средства да установят причинно–следствената връзка между влошено здравословно състояние и повдигнатото и поддържано обвинение.