Решение № 1798 от 23.12.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1798 гр. Русе, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Ив. Балджиева при участието на секретаря Галя М. Георгиева като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело № 20244520105147 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.12 и сл. от Закона за защита от домашното насилие.

Образувано е по молба за защита с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН, депозирана от И. К. М., ЕГН: ********** от гр.Р., с която молба се иска спрямо ответника М. Т. Д., ЕГН:.................., да бъдат наложени мерките за защита, визирани в чл.5, т.1, т.3 и т.4 от ЗЗДН.

Пострадалото лице И. К. М. твърди, че с ответника са живели на семейни начала от около пет години. Окончателно се разделили на 26.08.2024г., като основна причина била злоупотребата с алкохол от страна на ответника и агресивното му отношение спрямо нея. Молителката заявява, че ответникът през последните три месеца я заплашвал, че ще я убие, пребие, щ е й извади ноктите на краката, щ е й супи главата.

Молителката се чувствала несигурна от постоянните му заплахи и се страхувала ответника да не ги осъществи в действителност. Във връзка с инцидента с ответника на 26.08.2024г. и отправените към нея заплахи от негова страна, на 27.08.2024г. М. подала жалба в ОДМВР-Русе и на ответника бил съставен протокол за полицейско предупреждение. Въпреки това ответника продължавал непрекъснато да й звъни и отправял вербални заплахи към нея. Всички тези действия от страна на ответника предизвикали у молителката постоянен страх. При така изложената фактическа обстановка за нея възниквал правен интерес от депозиране на настоящата молба.

1

Моли сьда да постанови решение с което: - Да задължи М. Т. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. К. М., ЕГН: **********. - Да забрани на М. Т. Д. да приближава И. К. М., ЕГН: **********, жилището й в гр.Р., на адресул.“Р.“, №.., бл.П., вх.. ет.., местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалата. - Да забрани на М. Т. Д. да осъществява контакт с И. К. М., под каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Ответникът М. Т. Д., счита подадената молба за неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, тъй като изнесените в нея данни не отговаряли на истината.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Молбата е депозирана в съда на 13.09.2024 г., т.е. в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от извършване на акта на домашно насилие в периода от 21.06.2024г. до 10.09.2024г., на дата 26.08.2024г. от процесуално легитимирано лице /чл.8, т.1 ЗЗДН/ и против ответник, който е пасивно процесуално легитимиран да отговаря по нея /чл.3, т.2 от ЗЗДН/, поради което е допустима.

По делото е разпитан свидетеля С. С. С. (познат на молителката ), който има непосредствени впечатления от част от посочените в исковата молба инциденти, като осъжда поведението и действията на ответника спрямо молителката. Ответникът е обиждал молителката, отправял заплахи към нея че ще я набие. Конкретно на 28.06.2024г. ответникът се заканил към молителката че „ще й начупи кратуната“.

Както по отношение случилото се на посочената дата, така и досежно отношенията между страните, показанията на този свидетел са последователни, непротиворечиви и допълващи се, а са и в унисон с останалите писмени доказателства и представената по делото– декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

При липсата на други обективни доказателства, опровергаващи съдържанието на декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, следва да се приеме за безспорно доказан фактът, ч е М . Т. Д. е осъществил акт на домашно насилие, изразяващо се в психическо и емоционално насилие спрямо И. К. М..

Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по надлежния ред да бъде установен осъществен спрямо молителя конкретен акт на домашно насилие, изразяващ се във физическо или психическо насилие от страна на ответника по молбата- чл.2 от ЗЗДН. Съобразно общите правила - 154, ал.І от ГПК приложими и в производствата по ЗЗДН- чл.§1 от ЗР на ЗЗДН доказателствената тежест е на молителката да установи обстоятелствата, на които основава молбата си за защита от осъществено спрямо нея домашно насилие. Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от ЗЗДН като доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно насилие е предвидена декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която се подава към молбата 2 за защита и същата е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице. На декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства, съдът може да издаде заповед за защита от домашно насилие само на основание така приложената декларация, доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание на извършения акт: датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, тъй като в много от случаите актовете на насилие са извършвани, без да има свидетели. Доказателствената тежест при направено оспорване на молбата за защита лежи на ответника в производството.

Ответникът е този, който следва да проведе успешно насрещно доказване, което да обори изложеното в декларацията и да разколебае нейната доказателствена сила. В конкретният случай представената от ищеца декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, съдържа достатъчно данни, че е налице домашно насилие по см. на чл.2 от закона. В нея са посочени конкретни фактически действия /отправени заплахи/. Действията на ответника представляват домашно насилие по см. на чл.2 от ЗЗДН. Безспорно е, че страните не са в състояние да разрешат личните си проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и съда. Рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази причина смисълът и духът на закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие, макар и при липса на безспорни доказателства. В конкретният случай ответникът не проведе такова насрещно доказване на изложените факти в декларацията, още повече, че от събраните доказателства, по безспорен начин се установи, че на посочените дати и място действително са били осъществени актове на насилие върху молителката.

Поради което, събраните по делото доказателства, сочат на извода за осъществено домашно насилие спрямо молителката, което е основание за налагане на мерки за защита по ЗЗДН. Съдът намира, че по никакъв начин не може да се оправдае извършваните от ответника актове на насилие, изразяващи се в психическо и емоционално насилие спрямо лице, с което е били във фактическо съжителство /чл.3, т.

2 от ЗЗНД/, поради което в случая са налице предпоставките за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН и ответникът следва да понесе отговорността, предвидена в закона.

По делото няма данни спрямо ответника по молбата да са налагани и друг път мерки по ЗЗДН, същият не се води на диспансерен учет в ЦПЗ -Русе, а от приложената справка за съдимост на Районен съд-Русе, лицето е осъждано.

По изложените причини съдът намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени мерките по чл.5, т.1, т.3, т.4 и т.6/ от ЗЗДН за един средно продължителен срок от девет месеца /чл.5, ал.2 от ЗЗДН/, през който съдът намира, че същият би могъл 3 да свикне да съобразява поведението си със закона и правилата на морала и най-вече с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършваното спрямо молителката от ответника домашно насилие.

С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН в тежест на ответника е и дължимата за производството държавна такса, която съдът, съгласно чл.3 от ТДТССГПК, определя в размер на 50.00 лева, вносими по сметка на РРС.

В негова тежест са и разноските по делото, направени от молителката, но предвид липсата на направено искане от последната за това съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран и на основание чл.15, ал.1 от ЗЗДН, Русенският районен съд РЕШИ:

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, извършено спрямо И. К. М., ЕГН: ********** от гр.Р., от ответника М. Т. Д., ЕГН:***, като

ЗАДЪЛЖАВА М. Т. Д., ЕГН:.........да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо И. К. М., ЕГН: **********.

ЗАБРАНЯВА за срок от 9 /девет/ месеца на М. Т. Д., ЕГН:..... да приближава И.

К. М., ЕГН: **********, жилището им в гр.Р., на адрес- ул.“Р.“, №.., бл.П., вх.., ет..; местоработата й, както и местата за социални контакти и отдих на пострадалата.

ЗАБРАНЯВА за срок от 9 /девет/ месеца на М. Т. Д., ЕГН:... да осъществява контакт с И. К. М., ЕГН: ********** под каквато и да било форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

ПРЕДУПРЕЖДАВА М. Т. Д., ЕГН:..., на осн.чл.16, ал.2 от ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.

ОСЪЖДА М. Т. Д., ЕГН:*** да плати държавна такса в размер на 50.00 лева, по сметка на Русенския районен съд.

Да се издаде заповед за защита срещу М. Т. Д., ЕГН:.., по реда на чл.15, ал.2 ЗЗДН, в която се впишат последиците от неизпълнението й по чл.21, ал.3 ЗЗДН.

Решението и заповедта за защита, на осн.чл.16, ал.3 ЗЗДН, да се връчат на страните.

Препис от решението и заповедта да се изпрати до ОДМВР – гр.Р. за изпълнение.

4

Решението може да се обжалва пред Русенския окръжен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните. Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

5