Решение № 16776 от 27.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16776 гр. София, 27.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110115656 по описа за 2025 година

С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил срещу Е. Б. К., Е. С.

В. и А. Е. В. /наследници на В. Д. К./ кумулативно обективно и субективно съединени осъдителни искове, както следва:

По отношение на Е. Б. К.:

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 29.17 лв. /14.91 евро/ – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 539, вх. Б, ет. 13, ап.

62, аб. № 242270, за периода 01.02.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 18.03.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 6.42 лв. /3.28 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 29.17 лв. /14.91 евро/ за периода 16.04.2022г. – 12.03.2025г.;

По отношение на Е. С. В.:

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2.92 лв. /1.49 евро/ – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 539, вх. Б, ет. 13, ап. 62, аб. № 242270, за периода 01.02.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 18.03.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0.64 лв. /0.33 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 29.17 лв. /14.91 евро/ за периода 16.04.2022г. – 12.03.2025г.;

1

По отношение на А. Е. В.:

-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 2.92 лв. /1.49 евро/ – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 539, вх. Б, ет. 13, ап. 62, аб. № 242270, за периода 01.02.2022г. – 30.04.2024г., ведно със законната лихва от 18.03.2025г. до окончателното изплащане.

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 0.64 лв. /0.33 евро/ – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 29.17 лв. /14.91 евро/ за периода 16.04.2022г. – 12.03.2025г.;

Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 539, вх.

Б, ет. 13, ап. 62, тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.

В законоустановения срок е депозиран отговор само от ответницата Е. Б. К., чрез особения представител адв. Т., с който оспорва исковете. Не оспорва, че лицето В. Д. К. е бил собственик на процесния имот, но се поддържа, че нито той, нито наследниците му, са ползвали топлинна енергия. Сочи, че претендираните суми не били начислени коректно; че липсват доказателства за качеството на предоставената услуга. Оспорва се възникването и настъпилата изискуемост на процесните задължения, доставката на топлинна енергия, както и получаването на изравнителни сметки за процесния период. Оспорват се акцесорните претенции за лихви. Въвежда възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.

Следва да се установи обстоятелството дали между ответника и “Топлофикация София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да има качеството на потребител и да носи отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.

Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на 2 топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот от 05.01.1994г. е, че на същата дата В. Д. К. е придобил собствеността върху топлоснабдения имот с адрес: гр.

София, ж.к. „Люлин“, бл. 539, вх. Б, ет. 13, ап. 62.

Няма данни към тази дата В. Д. К. да е бил женен за Е. Б. К.. Няма данни и за продължителността на брака им към дата на смъртта му. Ето защо не би могло да се приеме, че той е продължил повече от 10 години, както вероятно, с оглед посочените квоти, счита ищцовото дружество. Тези факти обаче остават недоказани.

Съгласно удостоверение за наследници, след смъртта на В. Д. К. на 12.04.2021г. е оставил за наследници съпругата си - Е. Б. К. и внуците на брат му - Е. С. В. и А. Е. В..

Съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни низходящи, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството.

Ето защо съдът намира, че с оглед доказателствата по делото на 12.04.2021г. Е. Б. К. е придобила 2/4 ид.ч. от топлоснабдения имот, а Е. С. В. и А. Е. В., всеки по 1/4 ид.ч.

При тези квоти на наследниците следва да се разпределят и задълженията към Топлофикация.

Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.

Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на тази стока, като месечно опредЕ.та покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г. Следователно, 3 независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.

Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.

Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Възраженията на ответника относно доставената ТЕ са неотносими, доколкото не се претендират вземания за такава, а единствено сума за ДР.

От ССчЕ се извежда, че стойността на извършената услуга „дялово разпределение“ за процесния период възлиза на сумата 35,01 лева. След 18.03.2025г. е била заплатена сумата в размер на 7,12 лв., която следва да се приспадне или дължима остава сумата от 27,89 лв.

Сумата неправилно е била отнесена за погасяване на съдебни разноски.

Действително според чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.

Тази разпоредба обаче не се отнася до задълженията за разноски в процеса, тъй като до приключването му с влязло в сила решение те остават недължими и размерът им е неопределен, съответно не следва да се приспадат от извършени плащания.

Констатира се, че няма погасени по давност вземания.

Съгласно квотите им ответниците дължат както следва: Е. Б. К. 2/4 или 13,95 лв., а Е.

С. В. и А. Е. В., всеки по 1/4 или 6,98 лв.

Ето защо съдът счита, че следва да уважи исковете срещу Е. С. В. и А. Е. В. в пълен размер от 2.92 лв. /1.49 евро/, доколкото иска срещу Е. Б. К. за сумата от 13,95 лв./7,13 4 евро/.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Що се отнася до иска за обезщетение за забава върху стойността на извършената услуга дялово разпределение, съдът констатира, че страните не са уговорили срок за изпълнението на това парично притезание с общите условия (така както са го сторили по отношение на паричните задължения за стойността на топлинната енергия с чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г.). При това положение важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и забавата настъпва след отправянето на покана до ответницата. В дадения случай липсват данни ищецът да е отправял покана до ответника за заплащането на стойността на услугата дялово разпределение преди предявяването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, поради което искът му за обезщетение за забава за по-ранен период следва да бъде отхвърлен, а съдът следва установи само съществуването на задължението за заплащането на законовата лихва от предявяването на претенцията до окончателното изплащане – законова последица от предявяването на иска за стойността на услугата дялово разпределение.

По тези съображения съдът намира, че следва да отхвърли исковете за обезщетение за забава върху възнаграждението за услугата „дялово разпределение“.

Относно разноските:

Срещу Е. Б. К.:

Предявен размер: 18,19 евро, Уважена част: 8,95 евро/без приспадане платеното в хода на процеса/; Отхвърлена част – 11,06 евро.

Разноски на ищеца: ДТ– 25,56 евро; Депозити за експертизи – 450 евро, Депозит за особен представител – 204 евро и юрисконсултско възнаграждение определено в минимални размери общо 102,26 евро на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или общо 781,82 евро. От Е. Б. К. се претендират 10/12 от тези разноски, като сумата за особен представител следва да се запази в пълен размер или общо 685,52 евро.