Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 12 от 06.02.2023, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 139/2022
Вид
Решение № 12
Подписан
06.02.2023
В сила
15.09.2023
Състав
Пламен Ангелов Синков, Светла Миткова Цолова, Гергана Желязкова Кондова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Бургас, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Гергана Ж. Кондова при участието на секретаря Е. П. Г.ева в присъствието на прокурора Г. Хр. Х. като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600139 по описа за 2022 година С присъда №26 от 15.06.2022г. по НОХД №480/2022г. Бургаският окръжен съд признал подс. Х. А. М. за виновен в това, че на 16.09.2021г., за времето от 21.00 часа до 21.30 часа, в гр. Бургас, ж. к. „М. Р.”, бл. *, нулев етаж, при условията на опасен рецидив, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – малолетната Р. С. С., като я принудил да пипа половия му член с ръка и я опипвал по цялото тяло, като деянието е извършено чрез заплашване – насочил към нея нож и й казал, че ако иска да живее, трябва да прави това, което той й казва, както и че ще дойде в дома й и ще изнасили майка й, поради което и на основание чл.149, ал.5, т.3 вр. ал.2, т.1 вр. чл.29, ал.1, б.”а” и чл.58а, ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.

На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК зачел задържането под стража на подс. Х. А. М., считано от 17.09.2021г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

Осъдил подс. Х. А. М. да заплати на частния обвинител Р. С. С., представлявана от нейния законен представител и родител С. Т. С., сумата 2000 лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на повереник.

Осъдил подс. Х. А. М. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД 1 на МВР – Бургас сумата 5480,25 лева, представляваща направени в досъдебното производство разноски.

Произнесъл се по веществените доказателства, като постановил същите да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на присъдата в сила.

Постановената присъда е обжалвана от служебния защитник на подс. Х.

А. М. с единственото оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет години, което намира за несъразмерно тежко и неотговарящо на степента на обществена опасност на извършеното деяние и на личната опасност на подсъдимия. Счита, че размерът на наложеното наказание лишаване от свобода е силно завишен и няма да допринесе за постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и най-вече за целите на специалната превенция – да се поправи и превъзпита дееца. Заявява, че при индивидуализация на наложеното наказание не са отчетени в достатъчна степен смекчаващите вината обстоятелства – изразеното искрено съжаление от подсъдимия и семейното му положение, изискващо да се грижи за съпругата си, с която има сключен граждански брак. Подчертава, че не са били съобразени психотичното разстройство, от което подсъдимият страда вследствие комбинирана употреба на психоактивни вещества, неуспешното му по повод на това заболяване лечение, включително чрез настаняването му в специализирани психиатрични заведения, както и трайно намалената му работоспособност – 75% инвалидност поради психичното му заболяване. Моли въззивният съд да измени първоинстанционната присъда, като намали наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната жалба на защитника на подсъдимия. Счита, че наложеното наказание от дванадесет години лишаване от свобода, което е около средния предвиден в закона размер, е съобразено със степента на обществена опасност на конкретното деяние и с тази на подсъдимия като деец, който проявил особена комбинативност при осъществяване на престъплението, има обременено с предходни осъждания минало и е изтърпял ефективно наказания лишаване от свобода, не допринесли за неговото поправяне и превъзпитание. Акцентира на механизма и мястото на извършване на деянието, както и на приложения спрямо малолетната пострадала измамлив метод за отвеждането й на скришно място, където подсъдимият необезпокоявано да извърши блудствените действия. Аргументира висока степен на обществена опасност на подсъдимия с проявеното от него желание да извърши блудствени действия и с приятелката на пострадалата, което обаче не се е случило благодарение на факта, че пострадалото момиче не е могло да осъществи телефонна връзка по мобилния апарат с приятелката. Заключава, че подсъдимият е воден в действията си от стремеж да удовлетвори половите си желания чрез посегателство спрямо неограничен кръг лица, което обосновава извод за завишена степен на обществена опасност на дееца. Изразява позиция, че 2 влошеното здравословно съС.ие на подсъдимия не следва да се цени като смекчаващо обстоятелство, налагащо намаляване на наказанието, тъй като констатираното психично заболяване е резултат от неправомерно поведение на подсъдимия, изразило се в употреба на наркотични вещества.

Противопоставя се също на оценката на семейната ангажираност на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство, тъй като независимо, че същият е в брак от 2017г., няма данни дали и понастоящем той живее заедно със съпругата си и дали полага грижи за нея и за дома им. Като намира наложеното в средния предвиден в закона размер наказание от дванадесет години лишаване от свобода за съобразено с всички индивидуализиращи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, най-вече с отправената спрямо пострадалата малолетна заплаха и с обремененото му съдебно минало, пледира въззивният съд да потвърди първоинстанционната присъда като обоснована, законосъобразна и справедлива.

Частният обвинител Р. С. С. и нейните родители С. С. и Е. Д., както и техният повереник – адв. Р. К., редовно призовани, не се явиха в съдебно заседание пред въззивната инстанция и не изразиха становище по въззивната жалба на защитника на подсъдимия.

Служебният защитник на подс. Х. М. поддържа въззивната жалба с оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди, че липсват други квалифициращи обстоятелства извън тези за „опасен рецидив“.

Намира, че определеното по чл.54 от НК наказание от 18 години лишаване от свобода, приближаващо се до максималния предвиден размер на наказанието, е явно несправедливо. Счита, че не са дооценени редица смекчаващи обстоятелства, каквито са направеното от подсъдимия самопризнание, изразеното от него искрено съжаление за стореното, влошеното му здравословно съС.ие, предопределило трайна нетрудоспособност от 75 %.

Моли да се измени първоинстанционната присъда, като се намали размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода.

Подс. Х. М. изрази искрено съжаление за извършеното престъпление, като изтъкна, че причината за неговото извършване е зависимостта му от наркотиците. Споделя, че е осъзнал, че зависимостта от наркотиците е лошо болестно съС.ие. Моли да се намали размера на наложеното му наказание лишаване от свобода.

Въззивната жалба като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок по чл.319, ал.1 от НПК от защитник на подсъдимия, който има право да оспорва постановената присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебно заседание пред първата и въззивната инстанция и провери атакуваната присъда по оплакванията на въззивника и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, направи извода, че въззивната жалба на подсъдимия е основателна.

3

Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите, съобразявайки оплакванията за несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода и изпълнявайки задължението си за цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради изложената подолу фактическа обстановка по спора, която съвпада с изнесената в обстоятелствената част на обвинителния акт и възприета от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние и участието на подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:

Подс. Х. А. М. е роден на **.**.****г. в гр. Бургас. Има завършено средно образование. Не работи. Женен е за Л. Ц. М.а, с която сключил граждански брак на 09.11.2017г.

Подс. М. не се води на диспансерен отчет, но същият е лекуван четири пъти в ЦПЗ „Проф. д-р Иван Темков“ ЕООД – Бургас, като последната хоспитализация в Отделението по психиатрия за лечение на зависимости датира в периода от 05.07.2021г. до 20.07.2021г. с диагноза Психотично разстройство вследствие комбинирана употреба на ПАВ“.

Подс. М. е бил веднъж на лечение в Държавна психиатрична болница „Др Г. Кисьов“ – гр. Раднево в периода от 16.12.2020г. до 24.05.2021г. с диагноза „Разстройство вследствие комбинирана употреба на ПАВ“.

Съгласно Експертно решение №2038 от 22.12.2021г. на Трети състав на ТЕЛК при МБАЛ „Бургас“ АД – гр. Бургас на подс. М. е призната 75% трайно намалена трудова работоспособност без чужда помощ по повод водеща диагноза Психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на психоактивни вещества, за срок от две години, считано до 01.12.2023г.

Подс. М. е многократно осъждан за различни престъпления от общ характер – кражби, грабежи, изнудване, блудство по чл.150, ал.1 от НК, за които са му били налагани наказания лишаване от свобода в различни размери, като същите са били изтърпени ефективно. Последното наказание лишаване от свобода за срок от четири години и осем месеца, определено на подс. М. като общо наказание за три престъпления, съответно по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 от НК, по чл.150, ал.1 от НК и по чл.354в, ал.1 от НК, е било изтърпяно на 01.03.2019г.

На 16.09.2021 г., около 21:00 часа малолетната Р. С., на 11 години, разхождала кучето си на паркинга пред бл. * в ж. к. „М. Р.“, гр. Бургас, където живеела. В един момент до нея се приближил подс. М., когото тя не познавала. Той й се представил като полицай и й показал значка в кожен калъф, който бързо затворил и поставил в чантичката си, носена на рамо.

Подсъдимият обяснил на малолетната Р. С., че е било получено оплакване от жена за силен шум на паркинга пред блока. Подс. М. попитал пострадалата къде живее и виждала ли е някой да продава наркотици около блока, след 4 което поискал да я претърси. Пострадалата му казала, че живее в бл. * и двамата се отправили към тунела под блока. Пострадалата вървяла отпред, а М. вървял след нея. На входа на тунела на блока М. бръкнал с дясната си ръка в десния джоб на анурака на С.. Когато извадил ръката си, пострадалата видяла подс. М. да държи в ръката си чифт обеци от жълт метал, представляващи различни по големина топчета, закачени на малко бяло картонче. Подсъдимият заявил на пострадалата С., че тя е откраднала тези обеци и поискал да говори с майка й. Двамата продължили да вървят към входа на блока и когато стигнали пред него, С. отключила входната врата и двамата влезли във входа. Седнали на стълбите и подс. М. поискал от С. да му пусне клипове с порнографско съдържание. Пострадалата С. не могла да намери такива клипове. Тогава подсъдимият взел телефона й и сам опитал да намери порнографски клипове, но също не успял. След това подс. М. дръпнал пострадалата до нулевия етаж на блока, където нямало апартаменти и пространството било неосветено. В този момент по стълбите слизала свидетелката ЦА. Н.. Подсъдимият бутнал малолетната С. към стената, за да не се вижда. След като свидетелката Н. излязла от входа на блока, подсъдимият извадил от чантата си сгъваем нож с кафява дръжка и го държал с дясната си ръка, която била отпусната до тялото му. Заплашил пострадалата, че ако иска да живее, трябва да прави това, което той й каже. Пострадалата се изплашила и след като М. й наредил да му даде бельото си, тя съблякла първо анцуга си, а после и бикините си, черни на цвят, и му ги дала. Той ги поставил в чантата си. След това свалил панталона си и наредил на С. да пипа с ръка половия му член. Тя се подчинила, тъй като той насочил ножа към врата й и й казал, че ако не пипа с ръката си половия му член, ще отиде в дома й и ще изнасили майка й. Докато пострадалата С. опипвала с ръка половия член на подс. М., той я опипвал по цялото тяло. След това подс. М. наредил на пострадалата С. да се обади на нейна приятелка и й предложил пари, за да я доведе в дома му. Пострадалата се опитала да се обади по телефона на своя приятелка, но не успяла. Разплакала се и казала, че иска да отиде при майка си. Подсъдимият извадил от чантата си метална кутия с кока-кола и казал на пострадалата С. да си измие ръцете, като започнал да полива от течността, но изтървал кутията на земята. Течността се разляла. Подс. М. взел празната кутия от кока-кола и я поставил в чантата си. Наредил на пострадалата да си тръгне две минути след него и излязъл от блока.