Решение № 541 от 09.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Пловдив, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000525 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от Г.Ф., **** въззивна жалба против постановеното по т. дело № 195/2020 г. по описа на Х. окръжен съд решение № 260021 от 17.05.2022 г. в частите, с които Г.Ф., **** е съден да заплати на Г. М. Т., ЕГН ********** , **** по 50 000 лв. представляващи обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на настъпилата на 09.08.2017 г. смърт на баба му С.И.Т. и на дядо му Г. Д. Т., която смърт е следствие от ПТП от същата дата, причинено виновно от А. Ю. А. ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от 02.01.2019 г. до окончателното й изплащане и сумата от 572 лв. направени по делото разноски, съобразно уважената част на исковете.

Решението се обжалва и в частите, с които Г.Ф., **** е осъден да заплати на адв. Д. И. С. от АК К. сумата от 4060 лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА, съобразно уважените размери на исковете, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Х. окръжен съд сумата от 4000 лв. ДТ върху уважените размери на исковете.

1

В жалбата се излагат подробни съображение за неправилност и незаконосъобразност на решението в тези му части, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете изцяло.

Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.

Третото лице помагач на страната на ответника - А. Ю. А. не е изразило становище по жалбите.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните пред двете инстанции доказателства намери за установено следното:

На 21.10.2020 г. в ХОС е постъпила изходяща от Г. М. Т., ЕГН ********** , гр.Димитровград искова молба против Г.Ф., гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 09.08.2017 г. около 17, 05 ч. на второкласен път **-** в посока гр. О. - гр. К. в непосредствена близост до бензиностанция „ В.-*“ на прав участък от пътя при управление на лек автомобил „С.В.“, рег. № ** **** **, водачът А. Х. А. нарушил правилата за движение по пътищата регламентирани в чл.37 ал.3 от ЗДП и виновно причинил ПТП с правомерно движещия се по пътя лек автомобил „Ф.М.“, рег. №

* **** **, управляван от Г. Д. Т.. Следствие на произшествието настъпила смъртта на Г. Д. Т. и на пътуващата в управлявания от него автомобил С.И.Т..

За извършеното деяние А. А. бил признат за виновен с Присъда № 14 от 12.07.2019 г., постановена по НОХД № 230/ 2018 г. по описа на ОС Т..

По- надолу в исковата молба се споменава, че починалите били баба и дядо на ищеца по бащина линия. Те били лицата, които основно въполагали грижи за него от момента на развода на родителите му през 2001 г. Тогава с решението прекратяващо брака им упражняването на родителските права било предоставено на бащата. Грижите за него били поети от баба му и дядо му, при които ищецът и неговият баща живеели. Те се грижели за него като родители и не позволили нищо да му липсва. Подкрепяли го морално и материално. Обсипвали го с любов и грижи, за да не се чувства самотен и нещастен. Винаги се стараели да го разбират и много го обичали.

Благодарение на тяхната обич и подкрепа израснал като щастлив и добър човек. След смъртта им имал чувство за огромна празнота, която ставала все по-дълбока и болезнена поради липсата на хората, които са го възпитавали и 2 отгледали. Твърди, че не можел да се примири с мисълта,че ги е загубил внезапно и едновременно.

В тази връзка сочи, че се явява увредено лице от поведението на виновния водач, което е в пряка причина връзка с изживяното от него.

Заявява също, че към момента на произшествието за управлявания от А. Х.

А. автомобил не е имало сключена вА.дна застраховка „ Гражданска отговорност на автомоболистите“. На тази база се прави извод, че има права да претендира дължимото му се обезщетение от ответния Г.Ф..

Той, баща му и леля му отправили искане на 28.09.2018 г., в което претендирали да им се заплати обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. По същото бил постановен отказ материализиран в писмо изх. № 24-01-741/20.12.2018 г.

На тази база е направен и извод, че са налцие всички предпоставки за отправяне искане до съда за ангажиране отговорността на Г.Ф. и респективно е поискано осъждането му да заплати на ищеца по 100 000 лв. за обезщетяване на претърпените от него неимуществени вреди следствие смъртта на дядо му и баба му. Поискано е тези суми да се заплатят ведно със законната лихва от 02.01.2019 г.

В отговора на исковата молба ответникът първо изразява становище, че претенцията за заплащане на по 100 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди от смъртта на бабата и дядото на ищеца била неоснователно завишена и несъобразена с икономическите условия стандарта на живот и практиката на съдилищата към датата на ПТП-то. По повод този размер е посочено, че съгласно § 96 от ПЗР на КЗ обезщетението в случа не може да превишава сумата от 5 000 лв.

Наред с това се говори и за липсата на доказателства удостоверяващи факти и обстоятелства, които да са станали причина между ищеца и починалите да се изгради особена близост, респ. същата да е довела до продължителни болки и страдания.

В останал си част отговора съдържа становище по направените с ИМ доказателствени искания като е казано, че същите са неоснователни с оглед наличието на влязла в сила присъда, която е задължителна според чл. 300 от ГПК. Посочено е също, че не е нужно допълнително изясняване на мехтанизма на ПТП - то при условие, че същият бил подробно описан в 3 мотивите към присъдата.

Отправено искане за конституиране на виновния водач като трето лице помагач на страната на ответника.

ДИМ и респективно отговор на същата не са подавани.

Съдът е уважил искането за привличането на А. Х. А. като трето лице помагач на страната на ответника. В хода на производството от страна на ответника е подадена молба с приложени към нея копия от НОХД на Т. окръжен съд. В същата е направено възражение за съпричиняване от страна на двете починали лица. По отношение на Г. Т. същото се изразява в това, че е шофирал автомобила със скорост от 90 км/ч при разрешена такава от 70 км/ч, с което допринесъл за настъпване на ПТП - то. По отношение на С. Т. а то се изразява в това, че е пътувала без поставен предпазен колан. Поискано е събиране на доказателства в тази насока и са изложени подрони съображения защо възражението е допустимо въпреки, че е направено след изтичане на срока за отговор.

Съдът в първото по делото заседание е допълнил проекто доклада си и е приел за разглеждане направеното защитно възражение.

Така след събиране на поисканите от страните и относими по спора доказателства и е постановил решението предмет на обжалване.

В същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на Г.Ф. за репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди от загубата на неговите баба и дядо са налцие.

По отношение на претърпените болки и страдания и дължимото за тях обезщетение е прието, че ищецът, баща му, баба му и дядо му живели са в едно домакинство и имА. изградени много близки отношения. Заедно споделяли и трудностите, и радостите в семейството. Починалите били отговорни за отглеждането и възпитанието му още от малък, тъй като баща му и майка му се развели. Подчертано е и че той бил кръстен на дядо си. На тази база е достигнато и до заключение, че внезапната и едновременна смърт на двамата възрастни причинила психическа травма на ищеца, която и към настоящия момент все още не е можел да преодолее. Тя била свързана с изживяване на огромна болка и страдания от внука им. Това и факта, че баба му и дядо му заедно с баща му били семейството, в което той се е чувствал 4 щастлив довело съда до извод, че за обезщетяване на вредите следва да му, се заплати обезщетение от по 50 000 лв. ведно със законната лихва от 02.01.2019 г., а исковете до пълния предявен размер следва да се отхвърлят Интересното тук е, че от страна на съдът конкретно становище по повод възражението за съпричиняване не е изразено независимо, че в решението е споменал за сезирането си с него. Направен е обаче анализа на приетите по делото САТИ и по-точно на повторната такава, от който следва извод, че е на мнение за липса на такова. В подкрепа на това е и фактът, че не е изразена воля за нуждата от намаляване на определеното обезщетение на основание чл.

51, ал. 2 от ЗЗД.

Недоволен от решението е останал ответникът и е обжалвал същото в осъдителната му част.

В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Те от една страна са свързани с възражение, че по отношение на ищеца не са налцие предпоставките, които са изискуеми за присъждане на обезщетение на лице от разширения кръг, респективно се излагат доводи, с които се оспорват възприятията на съда относно настъпване на смъртта на бабата и дядото, респективно и констатациите за липсата на съпричиняване. В тази връзка се говори за неправилна и едностранчива преценка на събрания по делото доказателствен материал. Направено е искане за отмяна на решението и отхвърляне на исковете в уважения размер, респективно за намаляване на така присъдените обезщетения.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. налцие е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

5

В случая нито една от тези предпоставки не е налцие и за нищожност не може да се говори.

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налцие, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. налцие е недопустимост и, когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая за липса на право на иск в патримониума на ищеца от изложената фактическа обстановка не може и да се говори.

Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, буква А от КЗ.

Според тази законова разпоредба Г.Ф. изплаща на увредените лица от Ф. за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В чл. 558, ал.3 от КЗ се казва, че за изплащане на обезщетение увреденото лице предявява претенцията си пред който и да е от застрахователите, получил лиценз и предлагащ задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, съответно задължителна застраховка „Злополука“ на пътниците, или пред Г.Ф..

Според чл. 558, ал. 5 от КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако Г.Ф. не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ.