Решение № 1302 от 15.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1657/2026
- Вид
- Решение № 1302
- Подписан
- 15.04.2026
- Състав
- ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Други актове по делото
- Разпореждане № 2174 от 12.02.2026 · ИРИНА СТОЕВА СТОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 83 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 100т, ал. 1, изр. 1 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
- чл. 221, ал. 8, т. 3, предл. 1 · Закон за публичното предлагане на ценни книжа
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 305, ал. 3 изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1302 гр. София, 15.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА ЕМ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Административно наказателно дело № 20261110201657 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по подадена жалба от „,,***''“ ЕАД срещу Наказателно постановление (НП) № Р-10-259/23.12.2025 г., издадено от заместник – председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ и с което за административно нарушение по чл. 100о1 , ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, предл. 1, вр. ал. 4 от ЗППЦК и на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, предл. 1 от ЗППЦК било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева.
В жалбата се поддържа, че в обжалвания акт е налице неправилно приложение на материалния закон, като административно нарушение липсва.
Твърди се, че дружеството – жалбоподател попада в обхвата на разпоредбата на чл. чл. 100о1 , ал. 7 от ЗППЦК, като разкрива публично само тримесечни финансови отчети за дейността си, но не и публични уведомления. Посочва се като недопустимо разширителното тълкуване на административнонаказателната разпоредба. Сочи се, че е налице маловажен случай предвид липсата на вредоносен резултат за инвеститорите в ценни книжа, като се цитира съдебна практика в тази връзка и се възразява, че това 1 не е единственото обстоятелство, индикиращо маловажността на процесния случай. Направено е искане за отмяна на обжалвания акт, а при условията на евентуалност – за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател не е бил представляван.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна и административнонаказващ орган е бил представляван от упълномощен юрисконсулт. На етап съдебни прения е направено искане за оставяне в сила на обжалвания акт. Твърди се, че нарушението е установено от събраните по делото доказателства. Посочва се, че твърдението на жалбоподателя, че същият не е задължено лице по нарушената разпоредба, останало недоказано, доколкото за процесния период жалбоподателят не е разкрил финансов отчет при КФН. Жалбоподателят бил представил отчет за първото тримесечие за 2025 г. чрез системата „ЕКС 3“ – финансова медия, чрез която публичните дружества и емитенти оповестяват финансовата си дейност на обществеността, като по този начин е бил разкрит пред обществеността.
Отчетът обаче не бил трансфериран към ЕИС на КФН поради допусната техническа грешка в един от файловете, за което дружеството е знаело и не е положило дължимата грижа за отстраняването й, както и за повторното му подаване без грешката. Предвид това се твърди неприложимост на изключението на ал. 7. Посочва се, че материалният закон е бил правилно приложен, а актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и НП били издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, от надлежно упълномощени лица и компетентни органи. Поддържа се, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН предвид естеството на регулираните обществени отношения и обстоятелството, че дружеството е знаело за техническия пропуск, като дори и към момента не е предприело действия по отстраняването му, подаването на отчет или уведомление за тримесечието в КФН. Направено е искане за потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на страната.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят бил вписан в Регистър на дружества по чл. 30, ал. 1, т. 3 2 от Закон за Комисията за финансов надзор под № РГ-,,***'' и като такова било адресат на разпоредбите на ЗППЦК и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
При извършена проверка в информационните масиви на КФН свидетелят К. Б. Д., заемаща длъжност „главен експерт“ в отдел „Надзор на публични дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална инвестиционна цел“, Управление „Надзор на инвестиционната дейност“ при КФН установила, че дружеството-жалбоподател не е подало до срока от 30.04.2025 г. уведомление за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2025 г.
От находящата се на л. 22 -24 от делото кореспонденция се установява, че на 29.04.2025 г. дружеството е подало чрез система EXTRI тримесечен отчет на публично дружество и емитент на ценни книжа за първото тримесечие на 2025 г., като посредством медия публикацията е достигнала до регулирания пазар и обществеността. При трансфера на информация от EXTRI към ЕИС на КФН е констатирана грешка, като трансферът не бил осъществен, тъй като дружеството било изпратило невалиден xml файл по отношение на изискуемите „Допълнителни справки по образец на КФН в xml – формат“, вследствие на непопълване на всички задължителни полета във формите на финансови отчети по образец на КФН в ексел-формат, от които се генерирал изискуемият xml. Грешката била видима за дружеството в профила му, като не са били предприети действия по отстраняването й.
На 30.07.2025 г. бил съставен АУАН № Р-06-196/30.07.2025 г. от свидетелката Д. в качеството й на актосъставител, упълномощена със заповед № З-122/21.05.2025 г. В същия било прието, че дружеството-жалбоподател нарушило чл. 100о1 , ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, предл. 1, вр. ал. 4 от ЗППЦК, доколкото до 30.04.2025 г. дружеството не е представило в КФН публично уведомление за финансовото си състояние за първото тримесечие на 2025 г. Било прието, че нарушението е извършено на 01.05.2025 г. в гр. София.
Актът бил връчен на упълномощен представител, видно от пълномощното на л. 10 от делото.
В срок не постъпили възражения срещу издадения акт.
При сходство относно изводите от правна и фактическа страна на 23.12.2025 г. било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за 3 административно нарушение по чл. 100о1 , ал. 1, вр. ал. 4, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, предл. 1, вр. ал. 4 от ЗППЦК и на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, предл. 1 от ЗППЦК било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000,00 лева. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 15.01.2026 г.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото с изключение на представените с жалбата извлечения за публикуван отчет, доколкото същите не касаят процесното тримесечие и се явяват неотносими за спорните параметри на доказване. Съдът намира останалите приложени по делото доказателства за непротиворечиви, обективни и необорени от други доказателства, поради което ги кредитира изцяло. Въз основа на тях по безсъмнен начин се установява възприетата от съда фактическа обстановка. В синхрон със същите се явяват и гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля-актосъставител. Съдът изцяло кредитира показанията му, въпреки обстоятелството, че същият работи в Комисията за финансов надзор, тъй като съдът счита, че показанията му са лишени от тенденциозност предвид логичността, пълнотата и последователността на изложението. От същите подробно се установява ходът на проведената проверка, констатациите и предприетите действия по ангажиране на административнонаказателна отговорност на дружеството. По аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 изр.
2 от НПК, съдът намира, че не се налага допълнително обсъждане на всеки от събраните доказателствени източници.
С оглед гореприетите фактически положения съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
След служебно извършена проверка съдът счита, че АУАН и НП са съставени от компетентни и оправомощени лица, като са били спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като и двата акта съдържат всички изискуеми 4 реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, а извършеното нарушение е описано ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация.
Съгласно разпоредбата на чл. 100т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК „Емитентът или лицето, поискало без съгласието на емитента допускане на ценните книжа до търговия на регулиран пазар, е длъжен да разкрива публично регулираната информация чрез предоставянето и на Комисията и на обществеността.“. В посочената разпоредба са вменени две отделни, самостоятелни задължения, а именно да предоставя регулираната информация на КФН и на обществеността за обезпечаване възможността на контролния орган /КФН/ да изпълни правомощията си по закон и за информирането на инвеститорите и изобщо всички заинтересовани лица за финансовото състояние на публичното дружество, като по този начин им се осигури възможността за вземане на информирано решение. Съгласно разпоредбата на чл. 100о¹, ал. 1, във вр. с чл.
100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК емитентът е длъжен да представи на обществеността публично уведомление за финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на първо, трето и четвърто тримесечие.
По делото се установи по категоричен начин, че дружествотожалбоподател не е представило на обществеността публично уведомление за финансовото си състояние за първо тримесечие на 2025 г. в срок до 30 дни от края на тримесечието. Тъй като 30.04.2025 г. е бил присъствен ден, правилно в АУАН и НП е посочено, че срокът за изпълнение на задължението е изтекъл на 30.04.2025 г. и правилно е определена и датата на извършване на нарушението 01.05.2025 г. - денят, следващ изтичането на срока.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, не следва да се разисква въпросът за наличието на вина в случая.
Що се отнася до възражението в жалбата, че дружеството – жалбоподател не е било длъжно да подава уведомление, доколкото спрямо същото важи изключението по ал. 7 на чл. 100о¹ от ЗППЦК, тъй като е разкрило публично тримесечните си финансови отчети за дейността си в срок, съдът счита същото за неоснователно. По делото се доказа, че дружеството в 5 действителност е предприело действия в тази насока, подавайки чрез система EXTRI тримесечен отчет на публично дружество и емитент на ценни книжа за първото тримесечие на 2025 г. Но и се установи, че трансферът на информация от EXTRI към ЕИС на КФН е бил неуспешен поради изпратен от дружеството невалиден xml файл по отношение на изискуемите
„Допълнителни справки по образец на КФН в xml – формат“, вследствие на непопълване на всички задължителни полета във формите на финансови отчети по образец на КФН в ексел-формат, от които се генерира изискуемият xml, която грешка е била видима за дружеството и е останала неотстранена.
Съгласно ал. 4 на чл. 100о¹ от ЗППЦК съдържанието на уведомлението включва и справки по образец, определен от заместник-председателя.
Съгласно ал. 7 на чл. 100о¹ от ЗППЦК това изискване за съдържанието касае и публично разкритите тримесечни финансови отчети за дейността си. В настоящия случай се установява, че поради непопълване на задължителни полета във формите на финансови отчети по образец на КФН не е било спазено изискването за съдържание както по ал. 4, така и по ал. 7 на чл. 100о¹ от ЗППЦК, поради което съдът счита, че не може изобщо да се говори за успешно публично разкриване на тримесечни финансови отчети за дейността на дружеството, за да е изпълнено изключението по ал. 7 на чл. 100о¹ от ЗППЦК.
Съгласно чл. 221, ал. 8 т. 3 пр. 1 от ЗППЦК за извършеното нарушение на юридическо лице и едноличен търговец се налага административно наказание „имуществена санкция” в размер от 5000,00 до 10000,00 лева.
Разпечатката съдържа 35 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/629f1635-0bc6-4495-bd99-6b0ab077ea20