Решение № 245 от 25.05.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 245 гр. Велико Търново, 24.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

Явор Данаилов при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Станислав Стефански Въззивно гражданско дело № 20234100500215 по описа за 2023 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на А. Е. Н. срещу Решение № 2/03.01.2023г. по гр. д. № 1435/2022г. на Горнооряховския районен съд, с което съдът е изменил размера на определената с решение № 438/21.10.2019г. по гр. дело № 1436/2019г. по описа на ГОРС , влязло в сила на 16.01.2020г., в полза на Е. А. Н., роден на *** с ЕГН: **********, издръжка в размер на 300 лв., като на основание чл. 150 СК ОСЪЖДА А. Е. Н. с постоянен адрес гр. Г.О., ул. С. с ЕГН: ********** , да заплаща на Е. А.

Н., роден на *** с ЕГН: **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Д. Ц. К. с ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на сумата от 400,00/четиристотин/лв., считано от 29.08.2022г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, дължима до 15-то число на съответния месец; допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК; изменил е размера на определената с решение № 438/21.10.2019г. по гр.дело № 1436/2019г. по описа на ГОРС , влязло в сила на 16.01.2020г., в полза на Р. А. Н., роден на *** с ЕГН: **********, издръжка 1 в размер на 250 лв., като на основание чл. 150 СК осъжда А. Е. Н. с постоянен адрес гр.

Г.О., ул. С. с ЕГН: **********, да заплаща на Р. А. Н., роден на *** с ЕГН: **********, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Д. Ц. К. с ЕГН:

********** месечна издръжка в размер на сумата от 330/триста и тридесет/лв., считано от 29.08.2022г. до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, дължима до 15- то число на съответния месец; допуснал е предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК; осъдил е А. Е. Н. с постоянен адрес гр. Г.О., ул. С. с ЕГН: ********** на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Е. А. Н., роден на *** с ЕГН **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Д. Ц. К. с ЕГН: ********** и на Р. А. Н., роден на ***, малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Д. Ц. К. с ЕГН: ********** общо сумата 154.29 лева – разноски по делото; осъдил е А. Е.

Н. да заплати по сметка на ГОРС сумата от 259.20лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и сумата от 5.00/пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

С въззивната жалба А. Е. Н. моли съда да постанови отмяна на първоинстанционното съдебно решение.

В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата като неоснователна.

Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1 и чл.261 ГПК. Съобразно въззивната жалба, предмет на въззивна проверка се явява първоинстанционното решение в цялост. При служебната проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество. Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на Е. А. Н., роден на *** с ЕГН: **********, непълнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си Д. Ц. К. и от Д. Ц. К. като майка и законен представител на малолетното дете Р. А. Н., роден на *** Исковата молба е подадена от адвокат П. П. – приложено е пълномощно към пърноинстанционното дело, подписано от Е. А. Н. и от Д. Ц. К..

2

Районният съд е уважил предявения иск.

Предявеният иск е с правна квалификация чл.150 СК. За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава, каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях, поради което настоящият съд възприема изцяло приетата от районния съд фактическа обстановка и препраща към нея на основание чл.272 ГПК, като не е необходимо да се преповтарят отново всички събрани пред районния съд доказателства.

Настоящата инстанция намира за правилни изводите на първостепенния съд, че от влизане в сила на решението, с което е определен последно размера на издръжката, до подаване на исковата молба, са изминали около 3 години, като в този период безспорно нуждите за отглеждането на децата и необходимите средства за тяхната издръжка са се увеличили. Трайно изменение на обстоятелствата представлява и намалената покупателна способност, инфлационните промени и влошаването на икономическата обстановка, които са дали отражение и в увеличението на минималната работна заплата от 2019 г. до 2022 г., и респ. в минималната издръжка.

Съгласно чл.125, ал.1 СК всеки родител има правото, но е и задължен да се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.

Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца, произтича от закона и тежи върху двамата родители, независимо дали те са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си /арг. чл. 140 ал. 1 т. 2 и 143 ал. 2 СК/. По изричната повеля на закона /чл. 140 ал. 3 СК/, ако издръжката на детето е осигурявана само от единия от тях, той 3 може да търси от другия това, което последният е бил длъжен да дава, заедно със законната лихва.

По отношение на размера на присъденото алиментно задължение, въззивният съд намира, че изводите на първостепенния съд са правилни и в пълнота съответстват на чл.142, ал.1 и чл.143 СК.

С оглед изложеното, въззивната жалба на ответника е неоснователна.

Обжалваното първоинстанционно решение в атакуваните части е правилно и следва да бъде потвърдено.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

На основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща и към мотивите на обжалваното решение.

При този резултат, жалбодателят следва да бъде осъден да заплати на ответник жалба платеното от нея адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, в размер на 300 лева.

По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2/03.01.2023г. постановено по гр. д. № 1435/2022г. по описа на Горнооряховския районен съд.

ОСЪЖДА А. Е. Н., гр. Г.О., ул. „С.", с ЕГН: ********** да заплати на Д. Ц. К. с ЕГН: **********, гр. Г.О., ул. „В.Г.", сумата от 300,00лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

5