Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1175 от 15.10.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2685/2024
Вид
Решение № 1175
Подписан
15.10.2025
Състав
Мария Яначкова, Десислава Борисова Николова, Миглена Йовкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1175 гр. София, 15.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502685 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби с вх.№ 3361/ 24.07.2024 г. и с вх.№ 3300/ 22.07.2024 г. ( по регистратурата на ОС- Кюстендил ) на срещупоставените страни по делото : ищеца М. А. С. от град Кюстендил и ответника „ Национално бюро на българските автомобилни застрахователи “, град София ( по нататък НББАЗ ) срещу неизгодните за тях части от решение № 141 от 10.06.2024 г. на ОС – Кюстендил по гр.д.№ 61/ 2022 г., постановено по спор по член 513,ал.1 от КЗ във връзка с член 511,ал.1,т.2 от КЗ .

Въззивната жалба на ищеца е насочена срещу частите от решението, с които са отхвърлени исковете му за вземания от обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 16 000 лева до 40 000 лева и за имуществени вреди за разликата над 1 345,45 лева до 4 242,41 лева Съдържа оплаквания за неотчитане в необходимата степен на следните обуславящи вредите обстоятелства : функционалния дефицит в лакетната става, тръпненето в областта на палеца и намалената сила на захвата , както и на обществения критерий за справедливост и икономическата конюнктура към 1 момента на увреждането ; необоснованост на изводите относно наличието на съпричиняване по член 51,ал.2 от ЗЗД, а при приемането му от въззивния съд за доказано – степента му, която е не по – голяма от 10 % .

Въззивната жалба на ответника е насочена срещу частите от решението, с които са уважени исковете за вземания от обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 6 000 лева до 16 000 лева и за имуществени вреди в размера на 1 345,45 лева . Съдържа оплаквания за частична недопустимост на иска за обезщетяване на търпените в периода октомври – декември 2020 г. неимуществени вреди от лошо зараснала фрактура на лява мишница и настъпили усложнения и имуществени вреди от разходи за лечение в същия период по липса на заявена за тях застрахователна претенция ; застрахователната претенция на ищеца от 4.06.2020 г. ( вярната дата е 4.06.2019 г. ) е за друга част от вредите дори последващите вреди да са от ексцес, приложимият КЗ от 2016 г. поставя като условие за допустимост на иска пострадалият да е сезирал НББАЗ и за тях ; оспорва се като неоснователно занижен приетият процент съпричиняване от 40 %, както и изводът, че водачът е управлявал МПС с превишена скорост и това е причинило вредите .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК всяка от страните отговаря, че подадената от насрещната страна въззивна жалба е неоснователна .

ОС – Кюстендил е сезиран от М. А. С. с искова молба с вх.№ 542/10.02.2022 г., с която е предявил срещу НББАЗ обективно съединени искове по член 513,ал.1 във връзка с член 432,ал.1 от КЗ и член 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да му заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размери на 40 000 лева и 4 242,41 лева, ведно със законна лихва от 4.06.2019 г. – датата на отправяне на застрахователната претенция - до окончателно плащане. Твърденията са за това, че в ПТП на 16.04.2019 г., виновно причинено от водач на автомобил „ Мерцедес Бенц“ , модел „ Вито 109- CDI “ , с рег. № ***, с македонска регистрация, застраховано по застраховка „ Гражданска отговорност – зелена карта“ в Северна Македония, съгласно влязло в сила на 20.03.2020 г. решение № 112 от 4.03.2020 г. на Районен съд – Кюстендил ищецът получил травматични увреждания : фрактура на лява раменна кост, травма на лява глезенна става и хематом ; проведено оперативно лечение в периода 16.04.2019 г. – 22.04.2019 2 г. за открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация ; последвало по оплаквания от болки в травмирания крайник, болезнени движения на раменна и лакътна става , оток в областта на ляв лакът, изтръпвания на 3-4-5 пръст и слабост в лява ръка диагностично и повторно ( в периода 15.12. 2020 г. – 19.12.2020 г.) оперативно лечение, при което е констатирано неконсолидиране на фактурата на раменната става, счупване на диафизата на лакътната кост, периферно – стволова увреда на нерв N. Radialis Sin и е извършена операция за : отстраняване на остиосинтезната плака от първата операция, алоостеопластика, поставяне на костно вещество, две заключващи плаки и дрен; търпене на множество болки и страдания и трудности при извършване на елементарни битови дейности ; отрицателно повлияване от ПТП на психиката на пострадалия – станал раздразнителен,менял настроението си, изпитвал чувство на безспокойство и притеснение ; направил разходи за лечението си в общ размер на 5 532,41 лева; ответникът – НББАЗ , определил по отправената към него застрахователна претенция обезщетения в размери от 2 000 лева и 1 290 лева, които изплатил на ищеца .

Ответникът е оспорил исковете като недопустими в частта относно обезщетяването на неимуществените вреди от : счупване на тялото на лакътната става, периферно – стволова увреда на радиален нерв и лошо зарасване на фрактурата на раменната става и за имуществените вреди – разходи за проведените консултации и лечение в общ размер на 4 215 лева в периода октомври – декември 2020 г., тъй като не са претендирани по реда на член 380 от КЗ ; въвел възражения, от които предмет на въззивното производство е възражението за съпричиняване на вредите от ищеца поради движение като пешеходец не по тротоара или банкета на пътното платно.

За да уважи исковете до размерите от 16 000 лева и 1 345,45 лева , ОСКюстендил е приел, че исковете са допустими в цялост, тъй като част от вредите са от ексцес, която може да бъде претендирана за обезщетяване с иск ; доказаните разходи за лечение са в размер на 4 242,41 лева и справедливото обезщетение за търпените от ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 30 000 лева. Намерил възражението по член 51,ал.2 от ЗЗД за основателно, тъй като движението на пострадалия - пешеходец – върху пътното платно в нарушение на член 108, ал.1 от ЗДвП е допринесло за ПТП, а степента на приноса му е 40 %, тъй като увреждащото поведение на водача е 3 неосигуряване на безопасността на пешеходеца съгласно член 5,ал.2,т.1 от ЗДвП и решението на наказателния съд и движение с превишена скорост в нарушение на член 21,ал.1 от ЗДвП. Присъдените суми са резултат от намаление на 30 000 лева, респ. 4 242,41 лева с приетия принос и платените от НББАЗ преди образуване на делото суми в размери на 2 000 лева и 1 200 лева.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивните жалби, доводите в отговорите и съгласно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно и допустимо . Съгласно член 511,ал.3 от КЗ, препращащ съответно към член 380 от КЗ, условие за допустимост на иска, произтичащ от застрахователно събитие по член 511,ал.1 от КЗ, е наличието на отправена пред НББАЗ писмена застрахователна претенция и осъществяване на някое от следните условия: непроизнасяне на бюрото в срока по член 496,ал.1 от КЗ ; отказ за изплащане на обезщетение и несъгласие на увреденото лице с размера на обезщетението. В случая налице са и двете процесуални предпоставки за допустимост: ищецът е заявил писмена застрахователна претенция с вх.№ 2-2688/4.06.2019 г. пред НББАЗ и не се е съгласил с определените от бюрото ( по щета № BG -19 –МС ) като занижени обезщетения за неимуществени и имуществени вреди в размери от 2 000 лева и 1 290 лева.

Исковете са за присъждане на първоначални обезщетения за всички произлезли от ПТП неимуществени и имуществени вреди . Това изключва някаква част от тях да са вреди от ексцес . Ищецът може да се позовава на осъществили преди и след заявяването на застрахователната претенция по реда на член 380 от КЗ факти за причинени при ПТП травми и за получени във връзка с тях усложнения и други увреждания.

По делото е установено, че на 16.04.2019 г. в неустановено време след 20,00 часа и в условията на слаба осветеност в района на местопроизшествието настъпил удар между предната дясна част в областта на огледалото за обратно виждане на моторното превозно средство, движещо се по околовръстен път на град Кюстендил в посока София и левия крайник в областта на рамото откъм гърба на ищеца – пешеходец, той получил закрито счупване на лява раменна кост – долна трета, контузия на шията и главата с хематом и контузия на лява глезенна става и по време на шестдневен престой 4 претърпял операция за кръвно наместване и метална фиксация и провел един курс за рехабилитация в амбулаторни условия. След това лечение възникнали следните усложнения, които заключението на съдебно – медицинската експертиза посочва да са във връзка с травматично увреждане от ПТП : несрастване на счупването, тръпнене на 3,4,5 пръсти на лява ръка , нарушен захват , периферно – стволова увреда на радиален нерв в ляво от смесен тип, засягане на разклонение на м. трицепс – брахии от лека степен.

Констатираното в октомври 2020 г. счупване на тялото на лакътната кост не е такова усложнение. По повод на тях на ищеца е приложено след година и девет месеца ново оперативно лечение – автоостеопластика, кръвно наместване и метална фиксазия с две заключващи плаки и винтове.

Травматичните увреждания са причинили съгласно същото заключение и съответните на него показания на тримата свидетели – родственици - трайно затруднение на движенията на левия горен крайник в рамките на възстановителния период от 2 години , ограничаване на захвата и на движенията на 3,4,5 пръст , търпене на болки с голям интензитет след травмата и след двете операции, продължаване на болките по причина на лошото срастване и след първата операция . Към освидетелстването от вещото лице ( на 26.04.2023 г. ) ищецът има добро костно страстване на фрактурата, възстановени движения на раменната и лакътната става, наличен е само дефицит от 10 градуса при разгъването на ляв лакът и леко намаление на силата на захвата при запазен върхов захват, но при прогноза на вещото лице за преодоляването им и пълно възстановяване, при условие на провеждане на „ усилена рехабилитация “. Наред с физическите болки съгласно заключението на съдебно – психологическата експертиза ищецът е преживял психотравма с характеристиките на реакция на стрес и продължително – за около година – разстройство в адаптацията , чиито проявления са : ограничаване на социалната активност, страх за здравето и безперспективни мисли за бъдещето, повишено безпокойство и тревожност , като към 26.10.2023 г. са налични само епизодични проблеми с концентрацията и устойчивостта на вниманието и хипохондрични мисли с намалена интензивост. Не е оспорена от въззивника – ищец констатацията на първоинстанционния съд, че разходите за цялостното му лечение възлизат на 4 242, 41 лева .

Удовлетворяването на изискването за справедливост по член 52 от ЗЗД 5 налага при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди да се преценяват конкретни факти, които в случаите на травматични увреждания са : характерът и степента на увреждането; обстоятелствата, при които то е получено; възрастта на пострадалия, вредоносните последици, болките и страданията; тяхната продължителност и интензитет; протичането на възстановителния процес; прогнозата за здравословното състояние на пострадалия и обществено- икономическите условия в страната към датата на увреждането.

В конкретния случай въззивният съд отчита, че 17 – годишният ищец е получил една средна телесна повреда и няколко по – леки контузии, както и усложнения по причина на лошото зарасване на фрактурата и възникнала във връзка с нея неврологична увреда; имал е ограничения в движението на травмирания крайник за продължителен срок от 2 години ; претърпял е две оперативни лечения и интензивни болки след извършването им и при рехабилитацията ; психичното му здраве е повлияно негативно за срок от около една година с оглед промяната във възможностите за качествено социално функциониране ( отложил завършването на средното си образование ) и регреса в уменията за справяне с ежедневието като обстоятелства, обуславящи по – тежко засягане на здравето . От друга страна благоприятни за ищеца са преодоляването на последиците от травмата на раменната става и прогнозата на подобрение на състоянието, свързано с дефицита при разгъването и намалението на силата на захвата и преодоляването на социалната дезадаптация. При съобразяване на всички тези обстоятелства и конкретните икономически условия в страната към месец април 2019 г. , налага се извод, че определеното в обжалваното решение обезщетение от 30 000 лева е занижено и обезщетение в по – високия размер от 40 000 лева отговаря на законовия критерий за справедливост по член 52 от ЗЗД и репарира в цялост претърпените от ищеца физически и морални болки.