Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 10.01.2025, Районен съд - Гълъбово

Съд
Районен съд - Гълъбово
Дело
Гражданско дело 533/2024
Вид
Решение № 4
Подписан
10.01.2025
В сила
02.06.2025
Състав
Радка Георгиева Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Гълъбово, 10.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100533 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на А. И. Ц. срещу „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която се предявява отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК. Ищецът твърди, че бил осъден по гр.д. № 169/2017 г. по описа на РС Гълъбово и против него бил издаден изпълнителен лист, с който било образувано изпълнително дело № 20178480401218 при ЧСИ Р.А. с рег.№ 848 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – СГС. Твърди, че към 24.08.2017 г. задължението било в размер на 615,71 лв. - главница, ведно със законната лихва от 18.08.2017 г. до окончателното изплащане, законна лихва за периода 28.03.2017 г. до 17.08.2017 г. в размер на 30,77 лв., разноски в размер на 200 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и таксите по изпълнението и разноски в размер на 126 лв. и 113,70 л. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди, че към настоящият момент била изтекла давността за вземането. Сочи, че независимо от депозирана от него молба до съдебния изпълнител да прекрати делото поради настъпила перемция, съдебния изпълнител отказал. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 614,71 лв., представляваща главница по изпълнителен лист от 11.05.2017 г. по изп.д. № която представлявала частичен иск от сумата от главницата по изп.д.

20178480401218 при ЧСИ Р.А. с рег.№ 848 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – СГС.

Претендира разноски

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в който взема становище за неоснователност на иска. Оспорва твърденията на ищеца относно липсата на извършени изпълнителни действия за срок от пет години срещу него като длъжник, поради което твърди, че не се е погасило по давност правото на ответното дружество за принудително събиране на вземането. Сочи фактологията по изп.д. 20178480401218 при ЧСИ Р.А. с рег.№ 848 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – СГС. Излага подробни съображения, че поради извършените изпълнителни действия, които са прекъсвали давността, е започвала да тече нова давност.

Поради това иска да се отхвърли исковата претенция на ищеца като неоснователна.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните изводи:

1

От прието за послужване копие на изпълнително дело № 1218/2017 г. по описа на ЧСИ Р.А. рег.№ 848 е видно, че същото е образувано по молба от 07.09.2016 г. на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, въз основа на издаден изпълнителен лист от 11.05.2017 г. по ч.гр.д. № 169/2017 г. по описа на РС Гълъбово, с който А. И. Ц. е осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД сумата от 615,71 лв. главница, 175 лв. неустойка, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда 28.03.2017 г. до окончателното му изплащане, като и разноски от 75 лв. С молбата взискателят е възложил на ЧСИ всички действия по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ. В тази връзка ЧСИ е изпратил Уведомление с изх.№ 10406/24.08.2017 г. на известния адрес на длъжника, като е посочено, че ЧСИ е наложил запор върху банковите му сметки. Пратката се е върнала с отбелязване – непотърсена. През 2020 г. и 2023 г. са наложени запори върху нови банкови сметки на длъжника, а на 28.08.2024 г. е постъпила сума от трето задължено лице.

Взискателят по изпълнителното дело, периодично е искал извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия.

По делото е установено, че ответникът има вземане срещу ищеца за дължими суми, присъдени със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е влязла в сила. Срещу ищеца е образувано изпълнително производство пред ЧСИ Р.А..

Най-напред, тъй като се касае за вземане въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение и издаден въз основа на нея изпълнителен лист, то давността за вземането е 5 години, по който въпрос няма спор в доктрината и съдебната практика, а законът е ясен и точен.

Съгласно чл.116 б."в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия на принудително изпълнение. Съгласно дадените разяснения с ТР №2/2015г. по т.д.№ 2/13г. на ОСГТК на ВКС, т.10 изпълнителни действия, които прекъсват давността са напр.: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогА.ия остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. За прекъсването на давността е от значение единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение е погА.о поради давност. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

По настоящото дело липсва изминал период от 5 години от последното валидно изпълнително действие или такъв период между две изпълнителни действия, за да се приеме, че вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД от ищеца се е погасило по давност.

Валидните изпълнителни действия са следните: на взискателят е издаден изпълнителен лист на 11.05.2017 г., на 21.08.20217 г. взискателят е поискал образуване на изпълнително дело, извършване на справки и налагане на запори през 2017 г., 2020 г. и 2023 г., постъпвали са суми от запорите. Последното изпълнително действие е на 28.08.2024 г., а исковата молба е подадена на 25.09.2024 г. Видно е, че между всички тези изпълнителния действия не е 2 изтекъл период от време от 5 години или повече, за да се счита погА.о по давност вземането.

Всяко осъществено изпълнително действие е прекъснало давността, нова е започнала да тече и към момента, дори и в хода на производството, не е изтекла 5-годишната давност за погасяване на вземането.

Поради това искът на ищеца се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По разноските за производството:

С оглед отвхърлянето на исковата претенция, на ищеца не се дължат разноски.

Ответното дружество претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 360 лв. на основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл.37 от ЗПП, вр.чл.78, ал.8 ГПК. Съдът счита, че с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото, ниският материален интерес, възнаграждението следва да се определи в размер на 150 лв., които ще се присъдят на ответника.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. И. Ц., ЕГН **********, с адрес ************* срещу „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК 175074752, с адрес на управление гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, иск с правно основание основание чл. 124, ал.

1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК, че А. И. Ц., ЕГН **********, не дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, сумата от 615,71 лв., която представлявала главницата по изп.д. № 20178480401218 по описа на ЧСИ Р.А. с рег.№ 848 на Камарата на ЧСИ, с район на действие – СГС, поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА А. И. Ц., ЕГН **********, с адрес *************, да заплати на ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, вписано в ТР с ЕИК 175074752, с адрес на управление гр.

София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК вр. чл.

25, ал. 1 НЗПП разноските за производството в общ размер на 150 лв. (сто и петдесет лева).

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.

Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________

3