Определение № 4488 от 23.09.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4488 гр. София, 23.09.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Иво Дачев като разгледа докладваното от Иво Дачев Касационно гражданско дело № 20268002100161 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на В. Л. К., депозирана чрез пълномощника му адв. Д., за изменение на определение № 2888 от 02.06.2026 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските. Молителят поддържа, че доколкото юрисконсултско възнаграждение се дължи само с оглед на реалните разходи, които са извършени от дружеството, и предвид, че доказателства за реално сторени такива по делото не са представени, то смята, че разноски за юрисконсулт в случая или не се дължат изобщо, или евентуално следва да бъдат определени в минимален размер.

Насрещната страна „Е. Продажби“ ЕАД не ангажира становище.

Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество – неоснователна.

За да осъди касатора и молител в настоящото производство В. К. да заплати на „Е. Продажби“ ЕАД съдебни разноски в размер на 150 евро, представляващи юрисконсулстко възнаграждение, настоящият състав на Върховния касационен съд е съобразил изхода на делото, неговата фактическа и правна сложност, както и обстоятелството, че ответникът по касация е представляван от юрисконсулт, който е направил своевременно искане за присъждане на разноски. Относно дължимостта на юрисконсултското 1 възнаграждение с решение № 10 от 29.09.2016 г. на Конституционния съд на Република България се прие, че разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, постановяваща, че на юридическите лица и на държавните администрации следва да бъдат присъждани разноски за юрисконсулт в съдебни производства, независимо дали такива разноски реално са направени, не е противоконституционна и не накърнява принципа на равенство между страните. Съобразно с това разрешение е формирана трайна съдебна практика, израз на която са определение № 12 от 11.01.2017 г. по ч. гр. д. № 5556/2016 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 294 от 05.04.2016 г. по гр. д. № 918/2016 г. на ВКС, ІV г.о. и мн. др., която се споделя напълно от настоящия съдебен състав и която е в смисъл, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение се подчинява на общоустановените правила за разноските в съдебното производство, с изключение на изискването да бъдат представени доказателства за заплащането му. Ето защо, възнаграждението по чл. 78, ал. 8 ГПК е дължимо винаги, когато юридическото лице е било представлявано в процеса от юрисконсулт и е направено своевременно искане за присъждането му. С определението, чието изменение се иска, Върховният касационен съд се е придържал към посочената съдебна практика, като определеното юрисконсултско възнаграждение е в минималните размери по чл. 37 на Закона за правната помощ, към която разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК препраща. По изложените съображения, молбата за изменение на определението по чл. 288 ГПК от 02.06.2026 г. в частта за разноските следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. Л. К., чрез адв. Д., за изменение на определение № 2888 от 02.06.2026 г. постановено по настоящото гр. дело № 161/2026 г. на ВКС, ІІІ г.о., в частта за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3