Решение № 695 от 19.06.2026, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Кюстендил, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20251520101996 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба № 8650/24.07.2025г., подадена от „Сити Кеш“ ООД против С. И. С., с която е предявен установителен иск по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата от 1103 лева, представляваща непогасена главница, дължима по договор за паричен заем Кредирект № ///г., сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за които е издадена Заповед № 255 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 612/2025г., частично обезсилена с влязло в сила Определение № 884/04.08.2025г., постановено от заповедния съд.

По силата на договора заемодателят предоставил на заемополучателя паричен заем, като същият бил надлежно сключен при спазване на разпоредбите на ЗЕДЕУ, като на електронното досие на заемодателя били налични договорът, погасителния план към него, както и Общите условия.

Поради неизпълнение на своите задължения в срок, ищецът бил подал заявление по реда на чл.410ГПК и било образувано ч.гр.д. № 612/2025г. по описа на РС – Кюстендил. Искането към съда е да да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 1103 лева/563,95 евро дължима главница ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендират се разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото със същия се цели установяване съществуване на вземане, като предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. В настоящия случай такава заповед е била издадена с оглед на подадено заявление по ч.гр.д. № 612/2025г. по описа на РС – Кюстендил, срещу която е подадено възражение в законоустановения 1-месечен срок от страна на длъжника, поради което и съдът е дал указания на заявителя – ищец в настоящото производство, да предяви иск в 1-месечен срок от получаване на съобщението на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК. Следва да се отбележи, че претендираната сума не е предмет на Определение № 884/04.08.2025г., постановено от заповедния съд, с което частично е обезсилена горецитираната заповед. Предвид това и доколкото срокът за предявяване на иска е спазен, исковата претенция се възприема за допустима.

По отношение на основателността на ищцовата претенция, съдът намира следното:

За да уважи така предявените искове, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на следните обстоятелства:

1/ наличието на действително правоотношение по договор за кредит; 2/ обстоятелството, че ответникът е усвоил твърдения от ищеца кредит в размер, посочен в исковата молба; 3/ размера и изискуемостта на претендираната главница; 4/ изпадането на ответника в забава.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства от ищеца, да докаже погасяване на задълженията си.

Доколкото се касае за договор, сключен с лице имащ качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП, съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Съдът счита, че облигационната връзка по силата на сключен договор за паричен заем, сключен от разстояние по реда на ЗПУФР и ЗЕДЕУ между страните, се установява безспорно от приетия по делото като доказателство Лог файл по договора за паричен заем Кредирект № 675053/10.05.2022г., както и от хартиения препис на същия, ведно с обективирания в него погасителен план, и СЕФ.

Доколкото не се оспорва съдържанието на посочения договор, съдът приема за доказано, че между страните е уговорено ищецът да предостави като заемодател сумата в размер на 1400 лева, платима на 18 вноски, с ГПР в размер на 48,04% и фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,05%.

2

Съответно, ответникът като заемател се задължил да върне сумата в размер на 1962,26 лева.

Видно от представения погасителен план, в същия била начислена неустойка в случай на неизпълнение на задължението по т.6.1 от договора, а именно: при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в 3-дневен срок – поръчител или банкова гаранция. Съответно, дължимата сума възлиза на 4806 лева.

Изпадането на забава на ответникът се доказва, доколкото видно от съдържанието на договора е уговорен падеж за заплащане на вземането на 18 вноски, като това не е било сторено на конкретните дати. С настъпване на срока /падежа/ за заплащане на парично задължение, същото става изискуемо и при неговото неплащане на падежа, длъжникът изпада в забава и е в неизпълнение на своето парично задължение. Съответно, неплащането от страна на ответника на падежите е довело до изпадането му в забава. Същият е подал бланкетно възражение по реда на чл.414 ГПК, в което липсват изложени каквито и да е конкретни твърдения за недължимост на заемната сума. Липсват изложени от негова страна и каквито и да е други твърдения или възражения в исковото производство, а както вече беше посоченo, при доказване на наличието на материалните предпоставки за уважаване на иска от страна на ищеца, в доказателствена тежест на ответника, и то при условията на пълно и главно доказване, е плащането на процесната сума.

Последното обстоятелство не бе доказано в процеса.

Доколкото обаче процесното правоотношение попада под регулацията на ЗПК и ЗЗП, които разпоредби са императивни, за приложението им съдът следи служебно. Съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК като при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 ЗПК изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.

В настоящия случай съдът намира, че в договора е уговорена компенсаторната неустойка, която санкционира неизпълнение на задължение, различно от главното задължение на заемателя по договора /да върне заетата сума/, и се дължи независимо от това дали заемателят плаща дължимите погасителни вноски на уговорените падежни дати. Обезпечението на заема няма самостоятелно значение извън неговата функция да гарантира изпълнението на главното задължение. Обезпечението не е самоцел и вредите, които възникват за заемодателя при липсата му, са последица от невъзможността на заемодателя да удовлетвори вземането си от обезпечението, ако заемателят не плаща задълженията си. В случая, обаче, неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се 3 дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не.

Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че неизпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е санкционирано с неустойка, чийто размер надхвърля два пъти размера на заетата сума /2843,74 лева, неустойка при 1400 лева, главница/. Касае се за вземане, което, ако беше включено в размера на годишния процент на разходите, той привсяко положение би надхвърлил законоустановения размер. Единствено формалното уреждане на вземането като неустойка прави възможно неговото начисляване, без това да влече след себе си нищожност на уговорката. От съвкупната преценка на всичко изложено по-горе следва извода, че с предвиждане на въпросната неустойка не се цели обезпечаване на договора, а оскъпяване на заема чрез кумулиране на скрито възнаграждение под формата на неустойка, което обяснява и уредената още при сключването на договора клауза, предвиждаща неустойката да се прибавя към погасителните вноски. Доколкото, съгласно гореизложеното, неустойката представлява сигурно възнаграждение за заемодателя, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на годишен процент на разходите без включване на това възнаграждение цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема, а именно, че те ще бъдат в размер на 48,04 % годишно, вместо реалния такъв при включване на неустойката при изчисляване на ГПР.

При това положение посоченият в договора годишен процент на разходите не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно валиден. Ето защо в случая е налице нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – е посочване на годишен процент на разходите, и приложение следва да намери нормата на чл.22 ЗПК, а не тази на чл.19, ал.5 ЗПК. Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен на основание чл.22 ЗПК, а съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Доколкото в случая настоящото производство е предявено само за главницата в размер на 1103 лева, а по отношение на претендираните в заповедното производство възнаградителна и мораторна лихва заповедта е била обезсилена, съдът следва да уважи така предявения иск в цялост.

По разноските:

При този изход от спора право на разноски има само ищеца. Същият претендира такива в заповедното и в исковото производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Съответно, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати сумата в размер на 40,57 евро /79,35 лева/ разноски в заповедното производство, както и 40,90 евро възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство, определен от съда по реда на чл.78, ал.8 ГПК, поради липсата на фактическа и правна сложност на делото.

4

Доколкото съдът служебно установи, че ищецът не е заплатил държавна такса с подаване на исковата молба, ответникът следва да бъде осъден по реда на чл.77 ГПК да заплати такава в размер на 25,56 евро в полза на Държавата по сметка на РС – Кюстендил, както и на 2,56 евро за служебно издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК с правно основание чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 115 Е, ет. 4, че С. И. С., ЕГН **********, с настоящ адрес: **********, дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 563,95 евро /1103 лева/, представляваща непогасена главница, дължима по договор за паричен заем Кредирект № ///г., сключен между страните, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК до окончателното плащане, за които е издадена Заповед № 255 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 612/2025г. по описа на РС – Кюстендил.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на общо 81,47 евро – разноски в двете производства.

ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС – Кюстендил „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, на основание чл.77 ГПК, държавна такса в размер на 25,56 евро, както и на 2,56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от получаване на съобщението пред Окръжен съд – Кюстендил.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 5