Решение № 72 от 21.04.2026, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- Административно наказателно дело 29/2026
- Вид
- Решение № 72
- Подписан
- 21.04.2026
- В сила
- 20.07.2026
- Състав
- Ъшъл Лютфи Ириева
Цитирани разпоредби
- чл. 224 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.7, т.1 и т.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 139, ал. 1, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 167а, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 177, ал. 3, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 12 · Закон за движението по пътищата
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.26, ал.2, т.1, б."а" · Закон за пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 72 гр. Бяла, 21.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ъшъл Лютф. Ириева при участието на секретаря Д. Т. Т. като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно наказателно дело № 20264510200029 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р. В. В., ЕГН **********, адрес с.В., обл.В., ул.“В.“ №...., чрез адв. И. Г. от АК – Ш., със съдебен адрес в гр.В., ж.к.“Т.“, блок № ...., ет....., ап....., против Наказателно постановление № ..... от 13.12.2023г., издадено от началник отдел „К. п. р. пътна м.“ към Д. „А. на р. и о. к.“ при АПИ гр.С., с което на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание „Глоба” по чл.53, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за пътищата в размер на 3 500 лева /1789,52 евро/, за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, пр.2 от ЗП във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се иска неговата отмяна. Претендират се разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган не изпраща процесуален представител. Депозирано е писмено становище, с което молят жалбата да бъде оставена без уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се направените разноски.
Районна прокуратура – Р., ТО-Б., не е изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.11.2023г., в 15:30 часа, на път I-5, км.56, на отбивна площадка в 1 близост до бензиностанция „Л.“, в посока гр.В. Т., св. С. – инспектор контрол по РПМ при АПИ, осъществявал служебните си задължения, където спрял за проверка съчленено ППС с пет оси - МПС с две оси марка „С.“ с peг.№ ........ и полуремарке с три оси с peг.№ ......., извършващо обществен превоз на товари – пелети шрот. След извършване на документалната проверка, пристъпил към измерване с техническо средство електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR № 118807 и ролетка № 1304/18/5м, при която било констатирано, че натоварването на задвижващата 2-ра единична ос на ППС е 14.075т, при максимално допустимо натоварване от 11.5т, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба № 11 на МРРБ. При измерено разстояние между осите 1.36м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.345т при максимално допустимо натоварване на оста 24т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 на МРРБ. Данните от измерването били показани на водача. Била издадена и кантарна бележка № 621/20.11.2023г. с резултатите от измерването, в която водачът собственоръчно написал номера на МПС, името и фамилията си и се подписал. Водачът не представил валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, респ. тежко по чл.3, т.2 на Наредбата, издадено по реда на Наредба № 11 на МРРБ, от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата. Св. С. съставил на място АУАН за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от Закона за пътищата. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. С разписка бил връчен и екземпляр от акта срещу подпис на жалбоподателя. След съставяне на АУАН не постъпило писмено възражение в законоустановения седемдневен срок. Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП на 13.12.2023г., връчено лично на жалбоподателя на 06.01.2024г.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства и разпитаният по делото свидетел.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е частично основателна.
С Решение № 130/19.01.2026 г. по КАНД № 471/2024 г. е отменено Решение № 58/04.04.2025 г. по АНД № 20/2024 г. на РС –Б. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Р..
Актът е бил съставен от компетентен орган по смисъла на чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата – инспектор в отдел контрол по РПМ при АПИ, определен със Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. на Председател на УС на АПИ. Наказателното постановление е било издадено от компетентен орган съгласно чл.56, ал.3, т.1 от ЗП- началник отдел „К. п. р. п. м.“ в дирекция „А. н. р. и о. к.“ към АПИ, оправомощен със Заповед РД-11-246 от 31.03.2022г. на Председателя на УС на АПИ. Предвид горното за съда няма съмнение относно компетентността на актосъставителя и АНО.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Както в АУАН, така и в НП се съдържат всички изискуеми реквизити посочени са дата и точното място на нарушението, описание на същото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушената правна норма. Жалбоподателят е разбрал какво точно нарушение 2 му се вменява във вина още към момента на съставяне на АУАН и не е имал възражения, поради което правото му на защита не е било нарушено. По идентичен начин от АУАН, нарушението е привнесено и в НП, като жалбоподателят е санкциониран съобразно приложимата санкционна норма на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП към този момент. Съдът кредитира изцяло показанията на св. С. като последователни, логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със събрания по делото доказателствен материал. Същият е очевидец на нарушението и е съставил АУАН след констатирането му, като съдът го намира за незаинтересован и непредубеден от изхода на делото свидетел.
Показанията му са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин. ППС е било претеглено с надлежното техническо средство, съгласно изискванията на чл.35, ал.3 от Наредба № 11, като се установило претоварване в два от параметрите му. Представени са по делото от АНО писмени доказателства относно електронната везна, посочена в НП, с която е било извършено измерването. Установява се, че същата е преминала последваща проверка към момента на нарушението, поради което е била годно техническо средство за измерване. Същото се отнася и за използваната при проверката ролетка, за която е представен сертификат за съответствие, предвид на което също се явява годно средство за измерване, отговарящо на закона за измерванията. По отношение възражението на жалбоподателя относно незаконосъобразността на процедурата по установяване на нарушението, предвид липсата на служители на МВР съгласно разпоредбата на чл.37 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ, съдът намира същото за неоснователно. Участието на органите на МВР не е задължително по време на извършване на проверка и съставяне на АУАН. Предвиденото в посочената норма представлява правна възможност, която законът предоставя на отделните ведомства за взаимодействие и съвместна работа, като самостоятелността в действията на двата органа не поставя под въпрос тяхната законосъобразност.
Съставът на приложената в НП санкционната разпоредба на чл.53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП предвижда наказание за физически лица, нарушили описаните в текста разпоредби, включително и чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 ЗП, каквато разпоредба се вменява във вина да е нарушена от жалбоподателя.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 ЗП за дейности от специално ползване на пътищата без разрешение се забранява движението на тежки превозни средства. Кое превозно средство е "тежко" по смисъла на този легален термин дефиниция дава чл. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, като в т. 2 от същия е посочено, че тежко ще бъде това ППС, чието претоварване на ос надвишава нормите, посочени в чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г. Установено е, че за управляваното от жалбоподателя ППС натоварването на задвижващата 2-ра единична ос на ППС е 14.075т, при максимално допустимо натоварване от 11.5т, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредба № 11 на МРРБ. При измерено разстояние между осите 1.36м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 31.345т при максимално допустимо натоварване на оста 24т, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11 на МРРБ.
В мотивите на Решение № 130/19.01.2026 г. по КАНД № 471/2024 г. на АдмС-Р. се сочи, че с Тълкувателно постановление № 2 от 8.10.2025 г. по тълк. д. № 5/2023 г. на ОСС от НК на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС е прието, че водачът, който управлява извънгабаритно или тежко пътно 3 превозно средство по пътищата, отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това, извършва нарушение не по чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 ЗП, а по чл. 177, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, когато не е собственик на пътното превозно средство или лицензиран превозвач, осъществяващ превоза, съответно не е наредил превоза. В случая наказващият орган не твърди и не представя доказателства, че жалбоподателят е собственик на ППС, нито че същият е лицензиран превозвач. Районният съд разполага с правомощия да преквалифицира деянието, което произтича от цитираното от касационната инстанция Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС по т. д.
№ 1/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, както и от задължителните указания на касационното решение предвид текста на чл. 224 АПК. С оглед на това е налице възможност да бъде преквалифицирано деянието с нарушена разпоредба чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.4, б.“а“, чл.7, ал.1, т.3, б.“б“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а санкционната норма – в чл. 177, ал. 3, т. 1 ЗДвП, тъй като това изменение е допустимо и не се извършва съществено изменение във фактическата обстановка, възприета от наказващия орган и въззивния съд. Фактите и обстоятелствата, релевантни за изменението на наказателното постановление и възприети от наказващия орган по горецитираните текстове на ЗДвП, са идентични с тези, свързани с нарушената норма по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а", пр. 2 ЗП и санкционна норма свързани с чл. 53, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗП. В настоящия случай става въпрос за прилагането на закон за по-леко наказуемо деяние, доколкото към датата на нарушението административното наказание "глоба" е било предвидено в размер от 500 до 3 000 лв. Преквалифицирането на деянието също така е възможно и поради обстоятелството, че в разпоредбата на чл. 37 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. се визират компетентните контролни органи, които са натоварени да извършват проверка и контрол за спазване на реда за ползване и движение на извънгабаритни и тежки ППС. Текстът на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. гласи, че във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и А. "П. и." спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство, регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица при посочените в т. 1 – т. 7 от същата разпоредба предпоставки. Текстът на чл. 167а, ал. 2, т. 2 ЗДвП, в приложимата редакция на текста преди изменението с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., също гласи, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на А. "П. и.“ длъжностни лица: за установяване на нарушенията по чл. 179, ал. 3 – 3в използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или табелата с регистрационния номер на пътното превозно средство, както и такива за измерване на размерите, масата или натоварването на ос на моторните превозни средства. Чрез изменението на разпоредбата на чл. 189, ал. 12 ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г., и включването на председателя на управителния съвет на А. "П. и." или определени от него длъжностни лица сред издателите на наказателни постановления за нарушения по този закон не се урежда първично 4 санкционна компетентност на органите на А. „П. и.“, а вече съществуващата такава само се прецизира.
Разпечатката съдържа 23 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/629c5309-cec3-4c7a-a730-6aa86d154b53