Решение № 215 от 04.07.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Сливен, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Радост Д. Гърдева като разгледа докладваното от Мартин Цв. Сандулов Въззивно гражданско дело № 20242200500287 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е Решение № 260004/ 03.04. 2024г. постановено по гр.д. № 287/2021г. на Районен съд Сливен, с което е осъдено „Е. МИРОЛИО” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Сливен ., кв.

„Индустриален“, представлявано от Г. Р.– Изп. Директор, да заплати на М. С.

С. ЕГН **********, сумата 15 000 лева /петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 23.02.2018 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, като е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди до пълния му размер на сумата 50 000 лева като неоснователен и недоказан.

Против решението са подадени две въззивни жалби.

Първата въззивна жалба е подадена от ищцата, чрез представител по пълномощие, и с нея се обжалва решението в частта, с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди до пълният му размер на сумата 50 000лв. Твърди се, че първоинстанциония съд правилно е разпределил 1 доказателствена тежест на всяка една от страните, но при определяне размера на обезщетението за причинените на въззивницата неимуществени вреди не е взел предвид факти, които са от съществено значение за определяне на справедливото обезщетяване на ищцата за причинените и неимуществени вреди. Безспорно било налице травматично увреждане - счупване на 12 гръден прешлен, сплескване на прешленото тяло вследствие на настъпилата компресия /натиск по надлъжната ос, и освен медикаментозното лечение и носенето на специален реклинационен корсет, травмата се характеризира и с трайно затрудняване на движението на снагата. От съществено значение е и факта, че за да се възстанови височината и обема на прешленото тяло, да се осъществи декомпресия и да се стабилизира гръбначният стълб е препоръчано оперативно лечение, което не се е осъществило, не защото ищцата не е искала да се възстанови доколкото може от получената травма, а защото не е имала финансова възможност за това, а работодателят й дори не се е опитал финансово да и помогне, като плати препоръчаната операцията.

Установило се, че с оглед получената травма, освен дадените от ТЕЛК 50% неработоспособност, в телковото решение е посочено коя работа е противопоказна за ищцата. Тези противопоказания не са съобразени от съда при определяне на размера на обезщетението за причинените на ищцата неимуществени вреди. Но те са от съществено значение за ищцата, тъй като занапред тя трудно би си намерила подходяща работа, тъй като ще трябва да се съобразява с тях, което пък не е без значение за нейното бъдеще. Не се установило твърдяното от ответното дружество съпричиняване на вредоносния резултат. Като се изходи от обстоятелствата, при които са причинени уврежданията, от техния вид, характер и времетраене наложили на ищеца да й бъде оказана медицинска помощ и дълъг възстановителен период, което се доказва и от заключението на вещото лице, съдът не е взел предвид обичайно присъжданите обезщетения в аналогични случаи и неправилно приема, че дължимото обезщетение на ищцата за причинените и болки и страдания, вследствие получените телесни увреждания е 15 000 лева.

Съдебната практика при всички случаи се базира на еквивалентност на обезщетението с действително претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД във връзка с обхвата на задължението по чл. 45 от ЗЗД цели адекватност на обезщетението с действително претърпените от увредения неимуществени вреди. В обобщение се иска да се отмени решението в обжалваната част и да 2 се постанови номо, с което да се уважи претнцията.

Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от представител по пълномощие, с който се оспорва основателността на жалбата. В жалбата не са изложени мотиви, които да обосновават твърдението за неправилен извод на съда относно отхвърлянето на иска до пълния му размер. Правилно съдът не е присъдил цялата искана сума, макар и да счита, че и така присъдената сума е прекомерно висока с оглед липсата на годни доказателства за настъпилите неимуществени вреди. Неоснователността на жалбата произтича и от факта, че при разпредЕ. доказателствена тежест за доказване на интензитета и продължителностга на търпените болки и страдания, както и на самите такива, не бяха ангажирани годни доказателства. Единствените в тази насока, които биха могли да се нарекат такива, са думите на съпруга на въззвиника, които обаче не следва да се ценят в пълнота и с абсолютна достоверност, доколкото е заинтересуван от изхода на процеса. Трябва да се отбележи, че състоянието на въззвиника не е по-различно от това на човек с дископатия, респ. дискова херния или протрузия. Няма забрана за упражняване на трудова дейност, само общи противопоказания, няма загрозявания или осакатявания.

Не се доказала продължителността на лечение, тъй като такова въобще не е провеждано, именно поради небрежност, няма допълнително доказано влошаване на състоянието, напротив - лицето се явявало лично във всяко едно заседание и стояло право, не предприемало никакви физикални действия като физиотерапия или физиотерапевтични упражнения. Не се доказали реално претърпени болки, нито естеството на претърпени страдания, няма продължителност на лечение, защото такова не е провеждано, което означава, че лицето няма основателна нужда от такова, респ. не е в лошо физическо състояние; няма извършени медицински манипулации, нито външно изразени дефекти; не са налице пречки да продължи трудовата си дейност, както и възможност да се социализира, тъй като асоциализация липсва, няма доказана промяна в общественото и социално положение, което да е във вреда на въззивника.

Втората въззивна жалба е подадена от ответника, чрез представител по пълномощие, и с нея е обжалвано решението в осъдителната за дружеството част, като счита присъденият размер за изключително завишен. Съдът 3 правилно е изложил обстоятелствата и фактите по делото, но неправилно е приел за доказани едни факти и недоказани други. Практиката е определила, че „груба небрежност“ на работника представлява неговото субективно отношение към предприетите от него действия, допринасящи за настъпване на вредоносния резултат, т.е. работникът да е знаел, че с тези действия би допринесъл за вредоносния резултат, но да се е надявал, че ще ги предотврати - модел на поведение в гражданското право, свързан с неполагане на дължимата грижа, каквато и най- небрежният би положил в подобна обстановка. При наличие на категорични данни за наличието на анемичен синдром още от 2014г., категорично нелекуван, категорични данни в медицинските документи за продължаваното му присъствие в здравословния статус на лицето, отявлените проявления на този синдром и най-вече, категоричните твърдения на ищцата - М. С., че организмът й се е адаптирал към този анемичен синдром, сочат по категоричен начин за наличието на проявена груба небрежност от нейна страна. Това е така, тъй като едно от основните изисквания за работа с машини, залегнали в правилата за вътрешния трудов ред, с които е запознато лицето, вкл. и е задължение, е всеки работник да се явява на работа само в добро психическо и физическо състояние. Като не е взела своевременни мерки за овладяване и лекуване на установения анемичен хроничен синдром, за които е имало проявления и данни, ищцата е допуснала груба небрежност, като е съзнавала последиците от състоянието си и възможното им влияние върху работоспособността й, предвиждала е възможността за настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено се е надявала, че това няма да настъпи или че ще успее да го предотврати или овладее, тъй като е била в състояние да извършва ежедневните си и обикновени дейности. Като не е анализирал правилно заключението на вещото лице - хематолог, независимо, че правилно е възприел останалите заключения, то съдът е допуснал нарушение, която следва да бъде изправено от по-горестоящия съд в посока на приемане наличието на съпричиняване от страна на ищцата, чиято небрежност е причина за настъпилия резултат. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване, а в конкретния случай причината се корени единствено и само в небрежното отношение на ищцата. Счита, че така определеният размер е силно завишен, тъй като в хода на съдебното 4 следствие не е доказан при условията на пълно и главно доказване интензитета на болките, страданията, които уж е изпитвала ищцата, продължителността им и други фактор. Съдът не е обосновал защо е приел този размер, а само е посочил бланкетно факторите ,които по принцип стоят в основата за определението на размера. Но не е обосновал кои конкретно фактори водят до този извод и защо точно този размер при условие, че не бяха доказани по никакъв начин болките и страданията. Единствените доказателства в тази насока са гласните такива на съпруга на ищцата, който е силно заинтересуван от изхода на делото. Освен това, те не били конкретни и доказали нищо по-различно от това, че я е боляло след събитието. Другото, което доказал свидетелят, което е подкрепено и от вещите лица и доказателствата по делото, е че ищцата не е провела никаква терапия след инцидента. Т.е. тя умишлено, под формата на небрежност, е допринесла времето на болките да е удължено. Счита, че обстоятелствата, които съдебната практика е очертала като значими при определянето на обезщетението по справедливост, не са изпълнени дори и в минимална степен. Като не е посочил конкретните фактори, на които се опира, нито е посочил доказването им в съдебния процес, като не е взел предвид, че тук не е налице съществено засягане на жизнено важни органи и крайници, които да препятстват упражняването на пълноценна трудова дейност, а са налице посочени противопоказания, каквито има дори и при лица с високо кръвно налягане или астма, съдът е постановил едно неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. В обобщение се иска да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли претенцията, алтернативно да се намали обезщетението до 6000 лева.

Подаден е писмен отговор от представител по пълномощие, в който се поддържа, че жалбата е неоснователна. He се установило твърдяното от ответното дружество съпричиняваке на вредоносния резултат. Както правилно е установил съдът, разпоредбата на чл. 201, ал.2 от КТ предвижда, че отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалия е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснат груба небрежност. В случая не се установила „груба небрежност“ от страна на работника, довела до съпричиняване на трудовата злополука. Правилен е извода на съда, че съпричиняването от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове с допуснати от него нарушения на 5 правилата за безопасност - работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушение на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата. Не се доказало и релевираното от ответното дружество възражение за съпричиняване в следствие на понижения хемоглобин на ищцата. Безспорно е, че от момента на сключване на трудовият договор 30.10.2017г. до датата на злополуката - 23.02.2018г. в следствие на анемичния синдром не е имало други инциденти, свързани с това здравословно състояние на ищцата. Поради което съдът правилно е приел, че у ищцата не е имало умисъл да неглежира здравословното си състояние, респ. цЕ.сочено да е влошила същото, с което да предизвика процесното увреждане. Мотивите и твърденията визирани в исковата молба подробно са разгледани и обсъдени в първата инстанция, но неправилно съдът е определил сумите, които следва да се заплатят на пострадалата, като неимуществени вреди. В случая неимущественото обезщетение не е съобразено с трайната практика на съдилищата за пострадали от трудовата злополука и степента на увреждане на пострадалата и присъдените 15 000лв. са правилни, но и недостатъчни за да обезщетят пострадалата по справедливост. В обобщение се иска жалбата да бъде оставена без уважение.