Решение № 302 от 04.06.2024, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Враца, 04.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20231400500493 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 8758/18.07.2023 на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А. П. против Решение № 372/16.06.2023 на Районен съд Враца, Гражданско отделение VI състав по гражданско дело номер 20221420102790 в частта в която иска е уважен.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено с процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон.

Оспорва наличието на активна процесуална легитимация на ищеца.

Оспорва наличието на застрахователно по отношение между страните, доколкото твърдените увреждания били настъпили на паркинг, а не в резултат на.

Злоумишлени действия.

Оспорва наличието на застрахователно правоотношение, тъй като не били спазени условията на застрахователния договор, който изрично изключва ползване на автомобила чрез отдаване под наем или лизинг.

Излага, че в застрахователния договор било предвидено, че заплащането на допълнителна премия може да покрие изключението по точка 1 от 22. Договор за лизинг.

Моли съда да постанови решение, с което да постанови обжалваното решение в частта, в която е осъден да заплати сумата от 13 558.12 Лева., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застраховка Булстрад каско стандарт, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба. 8.9.2022 година до окончателното плащане, а също и в частта на решението, в която са 1 присъдени в полза на ищеца в първоинстанционното. производство, съдебно деловодни разноски и вместо него да се постанови друго решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни. Не прави доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция.

В срока за отговор на жалбата ответникът по жалбата и ищец в първоинстанционното производство е депозирал такъв, в който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за пълно законосъобразно., напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд като обосновани и в съответствие с и процесуалноправните норми, приложими към правния спор и събраните в хода на производството доказателства.

Не прави доказателствени искания.

Моли съда да отхвърли въззивната жалба изцяло и да остави в сила решението на първоинстанционния съд в обжалваната част като правилно и законосъобразно.

Претендира направените по делото разноски пред настоящата инстанция.

Третото лице помагач е уведомено за подадената въззивна жалба чрез връчването на препис от същата не подава отговор на жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.

В съдебно заседание възиваемият чрез процесуалния си представител оспорва жалбата.

Третото лице помагач – редовно призовано не изпраща представител в открито съдебно заседание.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по постъпила искова молба от П. М. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, против Застрахователно еднолично акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***.

В исковата молба се твърди, че на 17.09.2020 г. ищецът в качеството си на ползвател па застрахователна услуга сключил застрахователен договор с ответното дружество по Застрахователна полица № *** от 17.09.2020 г. – Булстрад Каско Стандарт, в сила от 00:00 ч. на 18.09.2020 г. до 23:59 ч. на 17.09.2021 г. Сочи се, че по силата на този договор ищецът застраховал лек автомобил: марка „Инфинити“, модел „Q50“, peг. № СВ *** РТ, цвят: черен, рама: JN1BDAV37U0204753, година на първа регистрация: 2015 г., съгласно свидетелство за регистрация па МПС част 1 № 011082564, което било собственост на „Мого България“ ЕООД. Описаното МПС било застраховано с покритие пълно каско за застрахователна сума в размер на 28 000,00 лв.

Застрахователната премия била в размер на 1 644,98 лв. и била платима на 4 вноски, първата от които в размер на 411,26 лв., и три равни вноски всяка в размер на 411,24 2 лв.

Навеждат се доводи, че на 03.10.2020 г. около 19:30 часа братът на ищеца паркирал процесния лек автомобил на паркинг пред семейната им вила, находяща се в гр. Враца, в ***, като на сутринта на 04.10.2020 г. забелязал, че по автомобила има дупки, пробити с остър предмет по предна броня, ляв фар, преден капак, заден капак /багажник/, преден десен калник, предни и задни врати, ляво и дясно огледало, задни калници и таван на автомобила. До автомобила бил паркиран друг автомобил марка „Ауди“, модел „Q7“, с рег. № СВ *** РТ, по който имало идентични увреждания.

Веднага след като разбрал за уврежданията, братът на ищеца уведомил органите на МВР и застрахователя.

Поддържа се, че на 06.10.2020 г. ищецът официално уведомил застрахователя за настъпило застрахователно събитие със застрахованото МПС – нанесени на паркинг увреждания по същото, за което била образувана преписка по щета № 470420202047038 по описа па застрахователя. На същата дата ищецът предал и всички необходими документи и информация на застрахователя за установяване на основанието и размера на претенцията. Извършен бил оглед на застрахования автомобил и опис на щетите. Посочва се, че към настоящия момент ищецът не е получил официалното становище и произнасяне на застрахователя по заведената пред него щета, като единствено в телефонен разговор представител на застрахователя го информирал, че последният отказва изплащане по заведената щета и отказът е изпратен на лизингодателя. В тази връзка ищецът сезирал с конкретния казус Комисия за финансов надзор /КФН/, като орган, осъществяващ надзор в застрахователната дейност, като с писмо изх.№ 91-02-1312 от 18.03.2022 г. КФН го уведомила за хода и резултатите от извършената проверка, от което писмо се потвърждавало, че на 06.10.2020 г. ищецът е предявил пред застрахователя претенция за изплащане па застрахователно обезщетение. Преписката била образувана по повод настъпило застрахователно събитие – пътно транспортно произшествие /ПТП/ на паркинг, вследствие на което били причинени увреждания на описания по-горе лек автомобил.

В застрахователната полица било отбелязано, че собственик на застрахования лек автомобил е „Мого България“ ООД, а ползвател е ищецът П. М. Н.. Същото било отразено и в свидетелството за регистрация на МПС Част I. От писмото на КФН също се установявало, че на 06.10.2020 г. ищецът е представил доказателства, които са относими към определянето на основанието и размера на претенцията. На 07.10.2020 г. бил извършен оглед на застрахования лек автомобил, за който бил съставен документ Опис на претенция. Сочи се, че с това е доказано, че от страна на ищеца са представени всички необходими документи и информация и са предприети необходимите действия за установяване на размера и основанието на претенцията.

Твърди се, че от полученото писмо ставало ясно, че на 19.10.2020 г. с писмо № ЛГ07142 от 19.10.2020 г. ответното дружество е уведомило „Мого България“ ЕООД, че негов представител е извършил оглед на застрахования лек автомобил и че по него са установени множество увреждания, като за възстановяването им ще бъдат направени съществени разходи, но уврежданията не водят до пряка невъзможност да се експлоатира автомобила. Посочва се, че застрахователят е изискал информация от „Мого България“ ЕООД дали ищецът изпълнява задълженията си по сключения договор за лизинг.

Поддържа се, че от писмото на КФН ставало ясно, че на същата дата 19.10.2020 г., застрахователят се е произнесъл по претенцията, като най-общо отказал изплащане на застрахователно обезщетение. В мотивите си за отказа застрахователят се позовал на т. 1 от Подраздел IV „Задължение за обявяване“ на Раздел „Общи положения“ от общите условия, приложими към застрахователния договор, съгласно която при сключване на договора застрахованият е длъжен писмено, точно и изчерпателно да отговори на поставените му в предложението за сключване въпроси, както и на т. 2 от Подраздел IV „Задължение за обявяване“ на Раздел „Общи положения“ от общите 3 условия, съгласно която точка застраховащият е длъжен да съобщава на застрахователя всички промени в обстоятелствата по т. 1, в 7-дневен срок от узнаването им. От писмото ставало ясно, че застрахователят се позовавал също така на разпоредбата на т. 4 от Подраздел IV „Задължение за обявяване“ на Раздел „Общи положения“ от общите условия, съгласно която точка в случай на неизпълнение на задълженията по чл. 1, чл. 2 или чл. 3 при настъпване на застрахователно събитие застрахователят може да промени условията по договора, да намали размера на застрахователното обезщетение или изцяло да откаже изплащането му съгласно условията и сроковете, посочени в Кодекса за застраховането. От писмото ставало ясно, че в хода на обработка на претенцията експерти установили, че застрахованият автомобил е отдаден под наем/лизинг, като в тази връзка застрахователят се позовавал на т. 1.22 от Подраздел X „Общи изключения“ на Раздел „Общи положения“ от общите условия, съгласно която точка застрахователят не изплаща застрахователно обезщетение за загуба или повреда в случаите на събития /без обсебване/, настъпили когато МПС е отдадено под наем, на лизинг, аренда или се ползва за превоз на пътници или багаж срещу заплащане. Ставало ясно, че застрахователят е цитирал и т. 2 от Подраздел X „Общи изключения“ на Раздел „Общи положения“ от общите условия, съгласно която разпоредба срещу заплащане на допълнителна премия могат да се покрият изключенията по т. 1.7, 1.8., 1.9 и 1.22.

Поддържа се, че описаното по-горе писмо – отказ на застрахователя, не е достигало до знанието на ищеца, а е изпратено единствено до „Мого България“ ЕООД.

Сочи се, че отказът на застрахователя е напълно неоснователен и немотивиран, като не съдържа точно и конкретно изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване и не е подкрепен с доказателства. Изтъква се, че в разпоредбата на чл. 408, ал. 1 КЗ изчерпателно са уредени случаите, в които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, като в конкретния случай не е изпълнена нито една от визираните в цитираната разпоредба хипотези и застрахователят неоснователно отказва изплащане на застрахователното обезщетение по описаната по-горе щета. Подчертава се, че от писмото не става ясно на какви въпроси ищецът не е отговорил при сключването на застрахователния договор и за какви факти и обстоятелства е трябвало да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от узнаването им. Сочи се, че е неоснователно и позоваването на т. 1.22 от ОУ, представляваща изключен риск, тъй като още при сключването на застрахователния договор за застрахователя е било видно, че процесният автомобил представлява лизингово имущество и е собственост на „Мого България“ ЕООД, а лизингополучател е ищецът. Поддържа се, че съгласно чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ при изплащането на частични вреди на застраховано лизингово имущество обезщетението се изплаща на лизингополучателя.

Разпечатката съдържа 42 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/629babd8-ce09-483d-b7be-f4b5bcfed0cf