Определение № 327 от 02.04.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 352/2024
- Вид
- Определение № 327
- Подписан
- 02.04.2024
- В сила
- 02.04.2024
- Състав
- Веселин Пенгезов, Десислав Любомиров, Атанаска Китипова
Цитирани разпоредби
- чл. 155 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 70, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.342, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.345, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 327 гр. София, 28.03.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселин Пенгезов
Членове:
Десислав Любомиров
Атанаска Китипова като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно наказателно дело № 20241000600352 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 4 40, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба и допълнение към нея от осъдения К. И. Г., чрез защитника му адв.С. И., САК, срещу определение от 22.02.2024г. постановено по ЧНД №6973/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му с определение по ЧНД№5506/22г. по описа на СГС наказание тридесет години лишаване от свобода, с което заменено наложено му с определение за групиране постановено по НЧД№537/09г. по описа на ОС Ловеч наказание „доживотен затвор“. В жалбата се твърди, че съдът не е отчел правилно всички налични данни, от които било видно поправянето на лишения от свобода Г. и не е оценил цялостното му поведение в местата за лишаване от свобода.
Становището на съда за неизпълнени критерии за условно предсрочно освобождаване не било подкрепено с конкретни доказателства и се явявало бланкетно , изпразнено от съдържание и преди всичко необосновано.
Събраните по делото доказателства - доклад на инспектора по социални дейности и възпитателна работа (ИСДВР) на групата в която понастоящем е настанен жалбопадателя, психологическото изследване и свидетелските показания на психолога и ИСДВР ясно и безпротиворечиво показвали 1 прогрес в промяната на поведението , съществен напредък и резултати (награди и поощрения, сертфикати -свидетелстващи за участие в социални и превъзпитателни дейности и положителни резултати при завършването, и че наградите са давани за добро поведение,за дисциплинираност ,участие в индивидуални и общи социални и възпитателни дейности , изпълнителност), отчетени и в съществено променената оценка на риска ,както и в изключително добрия ресурс за ресоциализация
-жилищна осигуреност,поддръжка от семейството и близките .образование и професия, трудова ангажираност преди постъпването в затвора и включването в такава в затвора при първата възможност, която му се е отдала Иска се отмяна на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишеният от свобода К. И. Г. е постъпил в затвора на 29.12.2002г., като началото на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор „ наложено м у с с определение за групиране постановено по НЧД№537/09г. по описа на ОС Ловеч е от 18.10.2002г.. Същото наказание е заменено с наказание лишаване от свобода за срок от 30 години с определение по ЧНД№5506/22г. по описа на СГС. До момента на постановяване на обжалваното определение осъденият е изтърпял фактически от това наказание 21години 6 месеца и 07 дни. Неизтърпяната част от наказанието е била в размер на 8 години 3 месеца и 27 дни. Обективно верни са констатациите на СГС, че към момента на постановяване на определението е налице първата от предпоставките по чл.
70, ал.1, от НК, тъй като видно от справката осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното наказание. Въззивният съд приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за поправяне на осъдения. Данните от оценката на по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от рецидив е в средни стойности -47т. При наличните данни правилно първоинстанционния съд е счел, че не е налице и втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад след настаняването на осъдения в затвора същият е имал в по-голямата си част съобразено с положението му на лишен от свобода поведение. Трудово е бил устроен, награждаван е. Констатирани положителни промени в проблемните зони, като след замяната на наказанието „доживотен затвор“ с 30 години лишаване от свобода се наблюдава силна мотивация за промяна на криминалното поведение. Видно от изготвения доклад, Г. е с добър психически статус, показва устойчиво поведение и положително отношение към труда..
2
Въззивният съд приема, че през продължителния период на изтърпяване на наказанието осъдения е имал сравнително добро поведение, което по същността си представлява формално изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия при които е поставен в пенетенциарното заведение. Това спазване и съобразяване с условията при които се изпълнява наказанието лишаване от свобода само по себе си не означава, че по отношение на Г. са постигнати целите на наказанието, същият се е поправил и следва да бъде освободен предсрочно.
Размерът на наказанието, необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели е определен при постановяване на присъдата. Превъзпитателния процес продължава през целия срок на изпълняваното наказание и затова евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно.
Поведението на осъденото лице не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и в случая не позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна. Продължителността на наказанието е съответна на тежестта на извършеното престъпление и е съобразена не само с последното, но и с обществената опасност на осъдения като деец. Неоснователно е твърдението, че „Изследванията на психолога на затвора и показанията на криминалния психолог Т. Т. не намериха място в мотивите на съда по същество-не бяха съобразени с оглед смисъла и значението им- и този подход беше подбран от съда неслучайно ,а поради положителния характер на съдържанието им..“ Съдът се е позовал на показанията на св.Т. Т., наред с тези на свидетелите К. и М., обосновано отбелязвайки, че въз основа на тях не може да се направи извод за необратимост на процеса на поправяне. На осъдения. Наред с това, съдът е съобразил факта, че от 83 , колкото са били през 2017г.., точките на риска от рецидив са намалени на 47, но правилно не го е абсолютизирал. Вярно е, че този спад отразява положителната тенденция в поведението на осъдения Г. , но не налага извод, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е основателна. Видно е, че престоя в затвора е довел до отчетеното снижаване на риска от рецидив след 2017г., като преди това тази оценка е била завишена от 70 точки, заради допуснати нарушения. Това сочи, че не през целия продължителен период от време прекарано в изолация, осъденият е имал поведение сочещо на положителна промяна. Тази цикличност, въпреки положителната промяна в наличните проблемните зони, дава основание да се приеме, че корекционната работа с него би следвало да продължи. Това не означава, че „ се минимизира положителните характеристики на поведението на К. Г.“, както се твърди в допълнението към въззивната жалба.
Законосъобразно първоинстанционният съд е отчел, че тези характеристики не са убягнали на съда, постановил определение по ЧНД№5506/22г. по описа на СГС с което е заменено наказание „доживотен затвор“ с тридесет години лишаване от свобода, нито на зтворническата администрация, след като те са отразени в съответните доклади и становища. Всичко това не означава, че са налице всички предпоставките за условно предсрочно освобождаване.
3
Нормативно е определено при изпълнението на наказанието лишаване от свобода затворническата администрация да има функции, свързани с оказване на съдействие на лишения от свобода да промени ценностната си система, но начините за осъзнаване на ценностите не зависят само от това. Те са свързани с общуването, дейността, отношенията и взаимоотношенията между осъдения и другите лишени от свобода, персонала в пенетенциарното заведение и средата там. Въпреки изтеклия продължителен период от време, за осъдения са констатирани все още средни нива за риск от рецидив и за вреди към обществото. Това категорично сочи, че не са постигнати изцяло целите на наказанието и поради това не е завършил процеса на поправяне и превъзпитание. Осъзнаването на ценностите към които осъдения следва да се превъзпита е продължителен процес, който изисква съотнасяне на досегашния му социален опит с актуалната ситуация на изолиране от обществото и причините за нея. Осъзнаването на тези ценности зависи от социалната зрялост на личността на лишения от свобода и от способността му субективно да достигне до извод за необходимост от промяна на ценностната му система, за което следва да има и обективен израз в поведението му. В случая от значение за неуважаване на молбата са както оценката за риск от рецидив, която въпреки, че е намалена сочи на средни стойности за такъв, така и наличните проблемни зони. Съществуващите такива, въпреки положителната промяна по тях, са от естество да улеснят незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Г. не е постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.
С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е неоснователна.
Фактическите данни за начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен по съществото си извод, че не са били налице предпоставки по чл.70, ал.1 от НК.
Правилно молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 22.02.2024г. постановено по ЧНД №6973/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения К. И. Г. за условно предсрочно освобождаване от не изтърпяната част на наложеното му наказание лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5