Решение № 10282 от 21.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10282 гр. София, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело № 20221110100510 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по депозирана от ищеца Е. Махинко, гражданин на Руска федерация, родена на **********г., чрез адв.К. В.,САК, искова молба, с която срещу „Бул Ер“ ЕООД, ЕИК 831032406, със седалище и адрес на управление гр.

София, бул. „Брюксел“ №1, е предявен е положителен установителен иск , с правно основание чл.422 ГПК вр.чл. 7, т. 1, б. "б" от Регламент /ЕО/ 261/2004 г за сумата от 400 евро главница, представляваща обезщетение за закъснял полет № LB220 ,планиран за 05.08.2018год. ,с час на излитане 18,30часа – местно време, по направление летище Москва, Внуково - летище Варна, ведно със законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК –02.08.2021год. до окончателното плащане , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.09.2021 г. по ч.гр.д. № 45433/2021 г. по описа на СРС, IІ ГО, 65 състав.

Ищецът твърди, че за горепосочените суми е депозирала заявлението по чл.410 ГПК на 02.08.2021г., по което било образувано ч.гр.д. № 45433/2021 г. по описа на СРС, IІ ГО, 65 състав. Съдът уважава в цялост депозираното заявление и на 14.09.2021 г. издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу „Бул Ер“ ЕООД. Редовно уведомено за издадената заповед, последното подава в срок възражение по чл.414 ГПК. За установяване на оспореното вземане е депозирана в срок искова молба.

Ищецът твърди, че сключила с ответното дружество договор за въздушен превоз на пътници за полет с № LB220 по направление летище Москва, Внуково - летище Варна.

Сочи, че излитането по разписание е следвало да се осъществи в 18:30 часа местно време на 05.08.2018 г., но пътниците започнали да се качват на борда едва в 00,50часа на 06.08.2018год. , поради това пристигнала в крайния пункт с повече от три часа закъснение.

Твърди, че се е явила своевременно на гишето за регистрация на летище Москва, Внуково преди излитане на полета, съгласно потвърдена регистрация. Твърди реално полетът да е забавен при излитане и пристигнал в крайния пункт със закъснение над три часа. Твърди, че вследствие на това в нейна полза е възникнало правото на парично обезщетение съгласно чл.7, т.1, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 261/2004г. в размер на 400 евро, тъй като разстоянието 1 1 между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е над 1 534 км.

Посочва, че е предявил извънсъдебно претенция към ответника за заплащане на обезщетение, вземането било признато, но плащане не било извършено. Представя писмени документи, прави искане за събиране на доказателства, претендира разноски.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответникът„Бул Ер“ ЕООД, ЕИК 831032406 е депозирал писмен отговор, с който намира исковите претенции за недопустими, исковата молба за нередовна, оспорва исковете като неоснователни по подробно изложени в отговора съображения. Възразява, че адв. В. не разполага с представителна власт за завеждане на производството, липсват доказателства съществуване на „Компенсер“ ЛТД, а ищецът не притежава активна процесуална легитимация за завеждане на иска. Твърди, че исковата молба е нередовна, доколкото в нея не е посочена банкова сметка, по която да се заплати претендираното вземане. Възразява, че правото на принудително изпълнение на вземането е погасено с изтичане на двугодишен давностен срок, считано от датата на осъществяване на полета. Оспорва явяване на пътника навреме за регистрация. Възразява, че не е налице извънсъдебно признание на исковете, доколкото представената по делото кореспонденция не е водена със служители на ответното дружество. Прави доказателствени искания, изразява становище по исканията на ищеца.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства ,намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно и се установява в производството, че за процесното вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №11252/14.09.2021 г. по ч.гр.д. № 45433/2021 г. по описа на СРС, ІI ГО, 65 състав.С Определение от 14.02.2022год. по гр.д.№510/2022год. е обезсилена издадената заповед ,в частта ,с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя Е. Махинко сумата в размер на 118,88лв.,представляваща обезщетение за забава за периода 30.01.2020год. до 29.07.2021год.,на основание чл.415,ал.5 от ГПК.

Искът е допустим като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен интерес от установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК.

Наведените в писмения отговор възражения за недопустимост на исковете са неоснователни. Ангажирани са в производството доказателства за представителна власт на адв. В. – същият е упълномощен от ищеца, действащ чрез свой пълномощник „Компенсер“ ЛТД. За представителната власт на това дружество е представено пълномощно с упълномощител Е. Махинко, с което дружеството е изрично упълномощено да завежда съдебни дела за събиране на вземане за обезщетение по Регламент /ЕО/ 261/2004 г. и да преупълномощава адвокати с тези права (т.1.v) . Завелият исковата молба е сред лицата по чл.32 ГПК, на когото законодателят е признал право на процесуално представителство по пълномощие, не е налице твърдяното несъответствие с тази разпоредба на процесуални закон по отношение на пълномощника, преупълномощил с адв. В., доколкото дружеството не е извършвало процесуални действия. Изискванията по чл. 32 ГПК са приложими за лицата, които осъществяват самото процесуално представителство, но не и по отношение на пълномощниците, на когото страна е възложила преупълномощаването (Определение № ЗЗ7/14.05.2013 г. по ч. т. д. № 2081/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 44/18.06.2020 по дело № 962/2019 на ВКС, ТК, II т. о.). Основателно е позоваването на ищеца на ТР № 2

5/2014г. от 12.12.2016 г. на ВКС, съгласно което договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици. Тези последици настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 ЗЗД, а при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

От представените по делото в заверен превод нотариално удостоверение се установява, че в Дружествена палата на Англия и Уелс към 25.11.2021 г. е регистрирано „Компенсер“ ЛТД с рег.№10018306 със статус на развиващо дейност. Твърдението в писмения отговор за цедиране на вземането за обезщетение от Е. Махинко на „Компенсер“ ЛТД е недоказано. Отразеното в пълномощните не дава основание за изключение, в изложения в писмения отговор смисъл, за настъпило правоприемство между ищеца и това дружество.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът притежавал билет за полет № LB220, планиран за излитане в 18:30 на 05.08.2018 г. от летище Москва, Внуково,предвид ,че е представил бордна карта от 05.08.2018год.. Страните не спорят, че полетът е следвало да достигне до крайния си пункт летище Варна в 21:00 часа на същата дата.

Регламент (ЕО) 261/2004 не поставя като условие за обезщетение пряка облигационна връзка между пътника и превозвача, а само качеството на пътник на търсещия обезщетението по аргумент от чл. 1, пар. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004. В чл. 3 от Регламента е предвидена приложимост на същия при условие, че пътниците имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с отмяната, посочен в чл. 5, се представят на гишето за регистрация както е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид /включително по електронен път/ от въздушния превозвач, туроператора или упълномощен пътнически агент или ако не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. Независимо от горното и за пълнота на изложението следва да се посочи, че в чл. 3, пар.5 от Регламент № 261/2004 е предвидено, когато опериращият въздушен превозвач няма договор с пътника, но изпълнява задълженията си, съгласно Регламента, да се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник.

Не е спорно, че качването на борда на полет № LB220, опериран от ответното дружество,съответно излитането му не е станало в планирания час 18,30часа ,а в 00,50часа на 06.08.2018год.,поради което следва да се приеме ,че не е достигнал крайния пункт в 21,00 часа на 05.08.2018 г.,а на 06.08.2018год.

В конкретния случай приложение намират общи правила за обезщетяване и помощ на пътници при отказан достъп на борда и при отмяна или голямо закъснение на полети, разписани в Регламент (ЕО) № 261/2004, доколкото се касае за пътник, заминаващ от летище, намиращо се в трета страна, до летище, разположено на територията на 3 държавачленка, за която Договорът се прилага и опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността (чл.3, ал.1, б. „б“).

С приетия без възражения на страните доклад по делото е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че разстоянието между летище Москва, Внуково - летище Варна, определено по метода на дъгата на големия кръг е 1 534 км.

От представената в копие бордна карта се установява, че ищецът се е явил на гишето за регистрация и е допуснат като пътник на борда на самолета, осъществяващ въздушния превоз. Бордната карта е документ, издаван от авиокомпаниите, който дава право на пътника да се качи на определен полет и съдържа имената на пътника, номер, дата и час на полета, маршрут, баркод, място на борда, номер на изхода, краен час за качване на самолета. Представената по делото бордна карта съдържа горната информация за процесния полет и надлежно удостоверява своевременно явяване на пътника на гишето за регистрация /не е посочен час – не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане/.

На отправено преюдициално запитване по Дело C‑215/18 в заключението генералният адвокат посочва, че „членове 6 и 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91, трябва да се тълкуват в смисъл, че пътник на полет, закъснял с три часа или повече, може да поиска обезщетение от опериращия въздушен превозвач на основание този регламент дори когато между тези страни не е бил сключен договор, а този полет е бил част от пакетни туристически услуги по Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки, които е трябвало да бъдат предоставени по договор между този пътник и туроператор“.

Възражението на ответника за изтекъл давностен срок, погасил правото на принудително изпълнение на вземането е неоснователен, доколкото Регламент (ЕО) № 4 261/2004 не въвежда такъв срок, двегодишната давност, установена в чл.29 от Варшавската конвенция и в чл.35 от Конвенция за уеднаквяване на някои правила за международния въздушен превоз (Монреалската конвенция), не може да се счита за приложима по отношение на исковете, предявени по-специално на основание чл.5 и чл.7 от Регламент № 261/2004 (Решение на Съда (трети състав) от 22 ноември 2012 година по дело C-139/11).

Въпросът за приложимия давностен срок следва да се реши във вътрешното законодателство за държавите – членки. Систематичното място на разпоредбата на чл.135 ЗГР и изричната новела на чл.137, ал.1 ЗГР, която свързва спиране на давностния срок „със започване на рекламационното производство“ налага извод, че се регламентират давностни срокове за искове, чието провеждане е свързано с предшестващо ги рекламационно производство.