Решение № 98 от 03.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 03.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300500029 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 435 във вр. с чл.527 ал.3 от ГПК.

Образувано е по подадена жалба от Община - ****, ЕИК *****, в качеството на длъжник, представлявана от К. Д. - кмет на Община -****, административен адрес: гр. *****, чрез гл. юрк. М. К., против Постановление от 28.06.2024г., изд. от ДСИ при РС – Пловдив, II район, по изп.д.№ 2024/2023г., на осн. чл.527 ал.3 от ГПК, с което по Молба с вх.№ 11794/02.05.2024г. е наложена глоба в размер на 350 лв. в полза на Районен съд – Пловдив за неизпълнението на задължението да преустанови бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия по опазване на качеството на атмосферния въздух в гр.Пловдив, допуснато в периода 2007 2011г., за който е установено системно превишаване нивата на ФПЧ 10 в града, и да предприеме ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в гр.Пловдив, като в срок от 12 месеца от влизане в сила на съдебното решение осигури достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ 10/ в атмосферния въздух на града, обективирано в приложения по изп.дело 1

№2024/2023г. по описа на СИС при РС – Пловдив изпълнителен лист № 23002/09.01.2023г., изд. от ОС – Смолян, по гр.д.№ 556/2013г. Моли да бъде отменено като незаконосъобразно и вместо това подадената Молба с вх.№ 11794/02.05.2024г. да се остави без уважение. При условията на евентуалност е направено искане да бъде намален размерът на наложената глоба.

От М. Т. Е., ЕГН **********, и адв. К. Б., в качеството на представител на Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“, със служебен адрес - гр. *****, е депозирано Възражение, с което е направено искане да бъде потвърдено изцяло Постановление от 28.06.2024г.

Прилагат План за действие към Програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух на територията на Община **** за периода 2018-2023 г., представена на 30.06.2023 г.

От ДСИ при РС – Пловдив В. К., II район, са депозирани мотиви, с които взима становище, че жалбата е процесуално допустима, но е изцяло неоснователна.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

С подадената жалба на Община - **** против Постановление от 28.06.2024г., изд. от ДСИ при РС – Пловдив, II район, по изп.д.№ 2024/2023г., на осн. чл.527 ал.3 от ГПК, са направени възражения, че липсва описание на конкретното нарушение, за което се налага глоба, като не са посочени и доказателства, които са го установили, за да се приеме по безспорен и категоричен начин за какво точно се отнася наложената санкция. Не се е констатирало да са предприети изпълнителни действия и да е налице неизпълнение или създаване на пречки от страна на длъжника, за да бъде приложим чл.527, ал.3 от ГПК.

На следващо място, възразява, че с Молба с изх. № 24 ИС-152- (1) от 27.05.2024 г., в срока за предоставяне на доказателства, предоставен от ДСИ, са били представени по опис доказателства по изп. д. № 2023/2024 по описа на СИС при РС - Пловдив относно действията, предприети от страна на Община **** в изпълнение на задължението да преустанови бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия по опазване на качеството на атмосферния въздух в гр. Пловдив, допуснато в периода 2007-2011 г., и да 2 предприеме ефективни мерки за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в гр. Пловдив. Поддържа, че в издаденото постановление не са взети предвид тези доказателства, като няма и мотиви за тяхното отхвърляне. Счита, че липсата на мотиви в оспорения акт, включително относно конкретното нарушение, за което се налага глоба, е съществено процесуално нарушение, което опорочава акта, тъй като води до възпрепятстване правото на защита на длъжника, както и невъзможност за извършване на проверка от съда при обжалване. Намира, че е недопустимо извършеното препращане към мотивите на цитираното в обжалваното Постановление Решение № 995/07.07.2023г. по възз. гр. д. 1710/2023г. на Окръжен съд - Пловдив, XIV гр. с., с което е посочено, че концентрацията на ФПЧ 10 не следва да бъде превишавана повече от 35 пъти /в 35 денонощия/ в рамките на една календарна година; за да бъдат спазени изискванията на наредбата относно допустимите нива на ФПЧ 10, то същите следва да са в определена норма през поне една цяла календарна година.

Поддържа, че календарната година, следваща датата, на която е изтекъл 12 - месечният срок по решението на ВКС е 2023 година. В тази връзка, са изложени доводи, че следва да се съобрази и Решение № 995/07.07.2023г. по възз. гр. д. № 1710/2023г. на Окръжен съд - Пловдив, VIII гр.с., приложено по изпълнително дело, с което е указано изрично, че изискванията за допустимите нива на ФПЧ10 следва да са в определена норма през една цяла календарна година, което съгласно Решение № 60155/22.07.2021г. по гр. д. № 2584/2017г. на ВКС, по което е издаден изпълнителният лист, изтича в края на 2023г.

Община - **** акцентира, че съгласно легална дефиниция за „Календарна година“ в § 1, т. 22 от ДР на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, "Календарна година" е периодът от 1 януари до 31 декември на същата година. Възразява и относно начина, по който е определен размерът на наложената глоба по чл.527, ал.3 от ГПК, която не е нито в минимален, нито в максимален размер, и не може да се разбере дали съответства евентуално на нарушението, още повече, че в постановлението на ДСИ е цитирана и взетата предвид наложената глоба на Община **** като длъжник с постановление на ДСИ, потвърдено с Решение № 284/29.02.2024 г., и влязло в законна сила, което припокрива в голяма част 3 периода за който е издадено и оспорваното Постановление от 28.06.2024г.

Първата глоба е послужила като основание за определяне на процесната /втора/ глоба в завишен размер.

Община - **** поддържа също, че извършва стриктно действията, насочени към подобряване на чистотата на атмосферния въздух в рамките на правомощията на общинската администрация, като същите не могат да бъдат квалифицирани като „бездействие“ по смисъла на чл.527, ал. 1 от ГПК и не са извършвани и липсват по делото данни за дейности, с които длъжникът не само да не постига изпълнение, но да върши противното на това, което с решението е задължен, съответно да пречи на чистотата на атмосферния въздух и на изпълнението по смисъла на чл.527, ал.3 от ГПК. Счита, че е недопустимо разширителното тълкуване на хипотезата на ал.3 от чл.527 и припокриването с нормата на ал. 1 от същата разпоредба, при която съдебният изпълнител санкционира длъжника, за да го принуди да извърши действието.

С постъпилото Възражение от М. Т. Е. и адв. К. Б., в качеството на представител на Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ се излагат доводи, че след 22.07.2022 г., когато изтича определеният от ВКС 12-месечен срок, само за първите 5 месеца са допуснати повече от нормативно допустимите концентрации на ФПЧ 10 в атмосферния въздух на Пловдив. Според цитираната мотиви на ВКС Директива 2008/50/ЕО, след 1 януари 2010 г. дневната стойност, която не трябва да бъде превишавана повече от 35 пъти за една календарна година, е 50 pg/m3, а годишната пределна стойност е 40 pg/m3 за една календарна година.

На следващо място, посочва, че от приложените по изпълнителното дело таблици от РИОСВ - **** е видно, че за 2023 г. в АИС „Каменица“ са допуснати 28 „абсолютни“ превишения на нивата на ФПЧ 10, за които не е допринесъл пустинният прах. За същия период броят на „абсолютните“ превишения на допустимите норми в АИС „Тракия“ е 42. Счита, че това е достатъчно доказателство за неизпълнение на решението на ВКС, тъй като за посочената 2023г., за АИС „Тракия“ са отчетени повече превишения от допустимата годишна норма от 35 дни.

Представените от РИОСВ - **** данни са показали, че за „календарните“ 2021 г., 2022 г., включително и 2023 г. допустимите норми не 4 са спазени, след като дори след нанесените корекции, съгласно Методиката за определяне на превишенията на пределно допустимите стойности на ФПЧ 10, превишенията са повече от допустимата норма.

Поддържа, че липсата на ефективност в изпълнение на задачите на Община ****, свързани с качеството на въздуха, се забелязва и в публикувания на интернет страницата на РИОСВ - **** (plovdiv.riosv.com) „План за действие към програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух на територията на Община **** за периода 2018-2023 г. представена на 30.06.2022 г.“ Във вид на таблица са представени дейността, задачите, отговорните лица, срокът за изпълнение им, както и техният резултат, но поголямата част от основните задължения, заложени в програмата на Община ****, са отбелязани като безрезултатни, например - разработването и реализацията на проект за подмяна на стари и неефективни горивни инсталации с нови и модернизирани или монтиране на филтри към горивните инсталации, поетапното намаляване на изгарянето на твърди горива и замяна на твърдите горива с отопление на електричество, както и прекратяване на използването на стари и неефективни средства за отопление. Съгласно информацията, съдържаща се в приложения по изп. дело „Доклад за състоянието и качеството на атмосферния въздух в контролираната от РИОСВ - **** територия по отношение на показатели ФПЧ 10 и ФПЧ 2,5 за зимен период 01.10.2023г. - 31.03.2023 г.“, основен замърсител на въздуха е битовото отопление, доколкото е посочено, че за летния период в посочените пунктове не са регистрирани превишения. Поддържа се също, че в процесния случай, глобата не е административно наказание, а способ за принудително изпълнение на вземания за незаместими действия, като при налагането на следваща глоба трябва да бъде взето предвид обстоятелството, че предходната не е довела до целения резултат; глобите се повтарят толкова пъти, колкото се повтаря и нарушението.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., намира, че жалбата е неоснователна.

Изп. дело № 2023/2024г. по описа на ДСИ при РС – Пловдив е образувано по Молба с вх. № 2902/08.02.2023г., въз основа на изпълнителен лист № 23002/ 09.01.2023г. от Окръжен съд - Смолян по гр.д. № 20135400100024 по описа за 2013г. на Окръжен съд – Смолян, от взискателите 5

М. Т. Е. и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“ със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявана от К. В. Б. против длъжниците по изпълнение Община ****, ЕИК *****, гр. Пловдив, и Регионална инспекция по околната среда и водите - **** /РИОСВ гр. ****/, гр. *****.

Предмет на изпълнение по изпълнителния лист е определеното задължение, както следва - длъжниците Община - ****, ЕИК *****, и Регионална инспекция по околната среда и водите - **** /РИОСВ гр. ****/ да преустановят бездействието, изразяващо се в неефективни мерки и действия по опазване на качеството на атмосферния въздух в гр. Пловдив, допуснато в периода 2007-2011г., за който е установено системно превишаване нивата на ФПЧ 10 в града, и да предприемат ефективни действия за опазване на околната среда и чистотата на атмосферния въздух в гр. Пловдив, като в срок от дванадесет месеца от влизане на съдебното решение в сила осигурят достигане на нормативно допустимите нива /концентрации/ на фини прахови частици 10 /ФПЧ 10/ в атмосферния въздух на града.

Осъдителният диспозитив е постановен

60155/22.07.2021г. по гр.д.№ 2584/2017г. на ВКС, III г.о. с

Решение

№

Съгласно чл.527 ал.1 от ГПК - Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер. Съобразно алинея 3 на чл.527 от ГПК - Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.

Разпечатката съдържа 33 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6298ed52-4db2-4bf8-8772-586175272e87