Решение № 102 от 14.10.2024, Районен съд - Мездра
- Съд
- Районен съд - Мездра
- Дело
- Административно наказателно дело 41/2023
- Вид
- Решение № 102
- Подписан
- 14.10.2024
- В сила
- 31.01.2025
- Състав
- Вяра Атанасова Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.3 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.58д т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.100 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.104б т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175а ал.1 предл. трето · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.1 т.1 предл. второ · Закон за движението по пътищата
- чл.185 · Закон за движението по пътищата
- чл.26 · Закон за движението по пътищата
- чл.26 ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 102
**********, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200041 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Б. М. Й. от град М, обл. Вр. е обжалвал Наказателно постановление № *******/24.11.2022 година на Началник Група в ОДМВР Вр. РУ-М, с което за нарушения на чл.104б т.2, чл.26 ал.1 и чл.100 ал.1 т.1, всички от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл.175а ал.1 предл. трето ЗДвП; глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 ЗДвП и глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183 ал.1 т.1 предл. второ ЗДвП. Възраженията са в смисъл, че при изготвяне и предявяване на административно-наказателните документи са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правата на жалбоподателя. Подробни мотиви не са изложени. На тази база се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание Й. поддържа искането за отмяна на административния акт, като счита, че описаната в него фактическа обстановка не отговаря на действителността. Процесуалният му представител на адв. В. З. от ВрАК е изложил подробни съображения в подкрепа на тезата, че събраните 1 по делото доказателства не установяват по категоричен начин наличие на административно нарушение, извършено от жалбоподателя, поради което постановлението следва да бъде отменено. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представители и не е изразил становище пред настоящата инстанция.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.
Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
На 05.11.2022 година около 21.45 часа свидетелите Г. Г. и Й. Й. – служители на РУ-М се намирали на ул. „Ал. СТ.“ ***. Г. бил част от полицейски патрул, действащ на територията на град М, а Й. извършвал охрана на защитен свидетел. Във връзка с изпълнение на задълженията си свидетелите разполагали със служебни автомобили „Оп.“ с регистрационен № ***** и „Шк. Р“ с регистрационен № *****, които не били оборудвани с технически средства за видеозаснемане и изготвяне на записи. Докато разговаряли Г. и Й. забелязали на кръстовището на улиците „П. Сл.“ и „Ал.
Ст“ лек автомобил „****“, който при завиване наляво приплъзнал своите задни задвижващи колела. Освен това водачът му не използвал пътепоказател при промяна на посоката на движение. Предвид обстоятелствата свидетелят Г. последвал въпросното МПС със служебният си автомобил и го спрял за проверка на ул. „Ал. СТ.“ до дом № 68. От представените документи станало ясно, че лекият автомобил „**** ***“ с регистрационен № **** е собственост на М. Б. Й. от град М, но се управлява от Б. М. Й. от същият град. Освен водачът в автомобила пътувало още едно лице. При прегледа на документацията полицейският служител установил, че към свидетелството за управление на МПС не е приложен контролният талон. Свидетелят Г. уведомил Й., че ще му бъде съставен АУАН по Закона за движението по пътищата, като за целта е необходимо да го последва до мястото, където се намира свидетелят Й.. Този полицейски служител присъствал при съставянето и връчването на акта на нарушителя.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Г. А. Г. и Й. И. Й..
2
По искане на защитата като свидетели в хода на съдебното следствие са разпитани М. Б. Й. – баща на жалбоподателя и А. В. М. – приятел на Й. и негов спътник на инкриминираната дата и час. От разпитите им става ясно, че вечерта на въпросната дата М. заедно с жалбоподателя и двама техни приятели /момче и момиче/ пътували с лек автомобил „**** ***“ с регистрационен № ****, управляван от Й. по ул. „Г. Д“ с посока към ул. „Ал.
СТ.“ в град М. На кръстовището на двете улици автомобилът завил надясно и продължил по ул. „Ал. Ст“ към хипермаркет „Ар“. На кръстовището на тази улица с ул. „Ян. С“ превозното средство спряло и от него слезли приятелите на Й. и М., след което автомобилът завил наляво и продължил по ул. „Ал.
СТ.“, но в посока към град Р. М. седял на мястото до водача Й.. Било привечер, между 21.00-22.00 часа, тъмно. Уличното осветление по булевард „Ал. СТ.“ в двете посоки за движение било включено, но светлината от лампите била слаба. Движейки се по ул. „Ал. СТ.“ свидетелят не забелязал хора в намиращата се в непосредствена близост пешеходна зона. Когато стигнал до училище „Христо Ботев“ автомобилът на Й. завил наляво, спрял на знак СТОП на кръстовището на ул. „Ал. СТ.“ и „П. Р. Сл.“, и след като отново завил наляво продължил да се движи по ул. „Ал. СТ.“, но в посока към хипермаркет „Ар“. При извършване на маневрата се чуло свирене на задните колела на автомобила. Пътното платно било мокро от отминалият дъжд, а асфалтовото покритие – хлъзгаво. В момента, в който автомобилът на Й. наближил ул. „Г.
Д“ от там излязъл патрулен автомобил с надпис „Полиция“. Тъй като всичко станало много бързо жалбоподателят се изплашил от евентуален удар със служебната кола и направил рязък завой наляво, за да го избегне, а после спрял не далеч от кръстовището на оширение на пътя в близост до „Детска кухня“. От полицейският автомобил излязъл служител, който се приближил до тях от страната на водача. Същият не бил облечен в полицейска униформа, а с черна тениска. След като се представил той поискал от Й. документите му.
Жалбоподателят ги предал и след като слязъл от автомобила си се отправил към служебната кола заедно с полицая. Там жалбоподателят бил изпробван за алкохол. След като проверката приключила Й. се върнал при автомобила си и казал на М., че полицейският служител е поискал да карат след него. Двата автомобила продължили по ул. „Ал. СТ. в посока хипермаркет „Ар“ като на кръстовището с ул. „Ян. С“ заВ. наляво и продължили по бул. „Ал. СТ.“ в посока към град Р до кръстовище, намиращо се непосредствено до 3 бензиностанция „Л“. Там автомобилите отново заВ. наляво по ул. „Ал. СТ.“ с посока на движение хипермаркет „Ар“ и спрели пред дом ***, където се намирал свидетелят Й.. На Й. било разпоредено да излезе от автомобила си и да отиде при свидетелят Й.. Там дошъл и другият полицейски служител. След известно време жалбоподателят се върнал при М. носейки документите си и лист хартия, за който казал, че е акт за административно нарушение, който са му състаВ. за това, че е „дрифтирал“. Видимо ядосан жалбоподателят се отправил към дома на М., а после се прибрал в къщи.
Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената жалба от Б. Й., намира последната за частично основателна. Съображенията за това са следните:
АУАН е съставен на жалбоподателя за това, че при управление на лек автомобил не е използвал пътя по предназначение за превоз на лица и товари, а е приплъзнал задни задвижващи колела /дрифт/ при извършване завой наляво. Актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са приели, че е налице нарушение на чл.104б т.2 ЗДвП. С цитираната разпоредба законодателят е въвел забрана за водача на моторно превозно средство да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Описаното в актовете нарушение се подкрепя от показанията на полицейските служители Г. и Й.. В показанията си същите са категорични, че при завиване наляво автомобилът управляван от жалбоподателя е приплъзнал задните си задвижващи колела и така според тях е извършил действия, които представляват т. нар. „дрифт“. В Закона за движението по пътищата липсва легално определение на това понятие, но в съдебната практика се приема, че се касае за техника на управление, характерна с умишленото извеждане от страна на водача на дадено превозно средство /автомобил/ извън контрол чрез форсиране и „презавиване“, което води до загуба на сцепление на задните колела, до движение на автомобила напречно на завоя под влияние на тежестта и инерционния момент. Необходимо е поддържането на висока и постоянна скорост, както и управление на моторното превозно средство с повишено внимание. В хода на съдебното следствие, освен Г. и Й., са разпитани свидетелите М. Й. и А. М., последният от които е очевидец на 4 процесните събития. Преценени в съвкупност показанията на четиримата свидетели практически оформят две групи – в първата, които поддържат изложената в административните актове фактическа обстановка и втората които я оспорват. Според свидетелите Г. и Й. при завиване наляво задните задвижващи колела на процесното МПС са се приплъзнали, като причина за това вторият свидетел посочва прекаленото форсиране на двигателя. В показанията си свидетелят М. твърди, че при извършване на маневрата се е чуло свирене на задните колела на автомобила и те един път са превъртели, но е категоричен, че не е имало свирене на гуми и движение на задната част на колата наляво или надясно. Според този свидетел жалбоподателят е форсирал малко повече от необходимото двигателя на автомобила и от ауспуха е излязъл черен дим, като до голяма степен това се е дължало на недостатъчния му опит като водач на МПС. Допълнителна предпоставка за поведението на пътя на моторното превозно средство М. посочва състоянието на пътната настилка – мокър и хлъзгав асфалт от наскоро валял дъжд. За разлика от този свидетел полицейските служители не съобщават данни за състоянието на пътя в този участък. Предвид противоречивите данни за поведението на жалбоподателя в инкриминираната вечер съдът е изискал информация от Община М за наличие на монтирани в района охранителни камери, както и от РУ-М за монтирана в двата полицейски автомобила техника за видеозаснемане. От постъпилото по делото писмо № 11.01-176-001/05.05.2023 година /л.46 от съдебното дело/ от Кмета на Община М става ясно, че в района на кръстовището на ул. „Ал. СТ.“ и „П.Р. Сл.“ няма монтирана камера за видеонаблюдение на общината, поради което не могат да се предоставят записи. Съгласно писмо № 3000002132/28.03.2023 година на Началника на РУ-М /л.36 от съдебното дело/ служебните автомобили „Оп.“ с рег. № ***** и „Шк. Р“ с рег. № *****, които са били използвани от свидетелите Г. и Й. не са били оборудвани с технически средства за видеозаснемане и изготвяне на записи. От допълнително постъпилата по този повод информация от РУ-М, изложена в писмо № 300000-4086/23.06.2023 година на Началника на РУ-М става ясно, че системи за аудиозапис и видеонаблюдение са монтирани в служебни автомобили на „Пътна полиция“, които се ползват за осъществяване на явен контрол на пътното движение и са обозначени по определен ред със залепени стикери с надпис „Зона с постоянно видеонаблюдение и аудиозапис“, централно на предния капак, отляво на фара. Такъв автомобил в РУ-М е служебен 5 автомобил с марка и модел „*****“ с държавен контролен номер **** на „Пътна полиция“. По отношение на служебният автомобил марка и модел „Оп.“ с държавен контролен номер ***** на „Пътна полиция“ се монтира автоматизирано техническо средство и система /АТСС TFR-1- M № 515/ за контрол на правилата за движение по пътищата чрез заснемане на нарушенията по време на движение на МПС. Това моторно превозно средство обаче не се използва за осъществяване на явен контрол на пътното движение и не е обозначено. Изложеното до тук налага извода, че въпреки направените усилия не са събрани допълнителни доказателствени източници, извън гласните такива, които да спомогнат за изясняване в пълнота на поведението на жалбоподателя в инкриминираната вечер, както и да установят с необходимата категоричност начина му на управление на моторното превозно средство и дали същото съответства на описаното в административните актове. Тъй като свидетелите Й. и Г. твърдят, че са се намирали на разстояние от мястото, където автомобила на жалбоподателя е извършил завой наляво, по искане на защитата съдът е назначил съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите измервания на място да даде отговор на въпроса какво е разстоянието между кръстовището на улиците „Ал. СТ.“ и „Д Бл.“ /при мястото на знак СТОП на пътния участък, разделящ пешеходната алея/ и патрулен полицейски автомобил паркиран пред частен дом, намиращ се на бул. „Ал. СТ.“ ***, като изготви и скица на местоположението на двата автомобила. От заключението на инж. С. М. става ясно, че разстоянието между кръстовището на улиците „Ал. СТ.“ и „Д Бл.“ /при мястото на знак СТОП на пътния участък, разделящ пешеходната алея/ и патрулен полицейски автомобил паркиран пред частен дом, намиращ се на ул. „Ал. СТ.“ *** е 195 метра до началото на оградата на дворното място – частен дом, 203,50 метра до средата на оградата на дворното място-частен дом и 212 метра до края на оградата на дворното място на частния дом. Тези данни са значително различаващи се от информацията, съобщена от свидетелите Г. и Й., според които разстоянието е било от порядъка на 70-80 метра. Преценявайки в пълнота събраните доказателства съдът счита, че същите не подкрепят по безспорен начин фактическата обстановка, изложена в административните актове по отношение нарушението на чл.104б т.2 ЗДвП. На практика същата намира опора единствено в показанията на свидетелите Й. и Г., които обаче са 6 се намирали на разстояние от мястото на извършване на маневрата, значително надвишаващо 70-80 метра. Това обстоятелство, преценено в съвкупност с останалите данни относно време и място на извършване на нарушението, а именно хлъзгава и мокра асфалтова настилка, включени, но слабо светещи осветителни тела на улично осветление, сумрак, в тъмната част на денонощието през есенно-зимният период внася съмнение относно достоверността на твърденията им, базирани на техните преки впечатления.
Разпечатката съдържа 23 от 35 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/62985b02-78cb-41d5-b2c5-6a8293988a82