Решение № 1311 от 15.12.2023, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1520/2023
- Вид
- Решение № 1311
- Подписан
- 15.12.2023
- Състав
- Явор Петров Джамалов
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл.194 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.138, ал.1 предл.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.147 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1311 гр. Перник, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Явор П. Джамалов като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело № 20231720101520 по описа за 2023 година
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.422 от ГПК.
По изложените в исковата молба обстоятелства, “БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, гр.София ул.Московска 19, е поискало да бъде установено по отношение на Ц.
Л. М. с ЕГН ********** с адрес гр.П., ул.П.М. **, **, **, **, че дължи изпълнение на парично задължение към Банка ДСК" АД , произтичащо от Договор за поръчителство от ****г. и обезпечаващо вземането по Договор за кредит за текущо потребление от ****г. сключен между Банката и И.С.Р. с ЕГН **********, за което са издадени Заповед за изпълнение №**** от ****г. и изпълнителен лист №**** от ****г. за сумите: 9 827.75лв. главница по Договор за поръчителство от ****г.; 5186,24лв. -дължима договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 08.4.2013г. до 26.10.2022г.; 1 571.15лв. - размер на обезщетението за забава /лихвена надбавка за забава/ за периода от 08.4.2018г. до 26.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от 9827,75лв. считано от датата на подаване на заявлението в съда - ****г. до окончателното изплащане на вземането, както и заплащане на сторените разноски в настоящето и в заповедното производство.
Ответника, чрез процесуалния се представител адв.Я.С. с депозирания отговор на исковата молба е оспорил размера и основанието на предявените искове, излагат се доводи за нищожност на договора за кредит и отделни негови клаузи, навеждат се доводи за неоснователност на иска по аргумент на чл.147 ал.1 ЗЗД, моли се исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Направено е възражение, че исковите претенции са погасени по давност.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на 1 чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:
Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства, се установява, че на ****г. в гр.Перник между „Банка ДСК” АД и И.С.Р. с ЕГН ********** от гр.П., ул.Р.
№** в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за кредит. По силата на този Договор, банката е отпуснала на кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 15 000лв. Между страните е уговорено, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първо усвояване по кредита. Съгласно постигнатите договорки кредитът се олихвява с преференциален променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 11,45% годишно или 0,03% на ден, при изпълнение на Условията по програма ДСК Партньори, подборно описани в Приложение №2 към договора. Годишният процент на разходите по кредита е 12,97%.
На основание чл.4 от договора погасяването на кредита става чрез разплащателната сметка с титуляр кредитополучателя И.С.Р., чрез заплащане на месечни вноски по главница и лихва, съгласно изготвения погасителен план /Приложение №1/ с падежна дата за издължаването им - 7-мо число от месеца, като отчитането-погасяването на кредита се извършва по специално открита за целта заемна сметка с №****.
Съдът не споделя доводите на ответната страна, че договора е нищожен евентуално, че са нищожни отделни негови клаузи, като договорна лихва, които противоречат на закона и добрите нрави.
В случая е налице валидно сключено облигационно отношение между банката в качеството си на кредитор и И.С.Р., като кредитополучател. По своята правна същност договорът за банков кредит е формален договор, попадащ под обхвата на разпоредбата на чл.430 от Търговския закон, с която се предвижда изрична писмена форма. Към настоящата искова молба е приложен подписан договор за кредит, в съдържанието на който са визирани необходимите за действителността на същия реквизити - ясно и точно са индивидуализирани страните по договора - Банка ДСК АД като Кредитор и И.С.Р. с посочени данни за самоличност, последният в качеството си на кредитополучател. Посочен е размера на предоставената сума; уговорена е дължимата се договорна лихвата, която като размер под законната лихва не противоречи нито на императивни законови разпоредби , нито на добрите нрави, както и задълженията на двете страни - за банката да предостави, а за кредитополучателя да погасява в срок предоставеният кредит, съгласно изготвения и представляващ неразделна част от договора за кредит погасителен план, с месечни вноски по главница и лихва.
Съгласно чл.10 от цитираният договор за кредит за текущо потребление, кредитът се обезпечава с поръчителство, като за целта между Банка ДСК АД и Ц. Л. М. с ЕГН ********** от гр.П., с адрес ул.П.М. **, **, **, ** е сключен Договор за поръчителство, представляващ неразделна част от договора за кредит.
Ответната страна е оспорила истинността, както на договора за кредит така и на договора за поръчителство в която връзка съдът на основание чл.193 ГПК, е откри производство по оспорване истинността на документа, като е указал на ответната страна, че 2 в нейна тежест е установяване на неистинността на документа. С оглед указанията по искане на ответната страна е изслушана съдебно графологическа експертиза, като в заключението си вещото лице Е.К., сочи е подписа положен под поръчител в оспорения документ е на ответницата. Предвид горното и на основание чл.194 ГПК, след преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за недоказано по делото, че така оспорения документ е неистински.
Неразделна част от договора за потребителски кредит са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, съгласно които са уговорени параметрите на договора за кредит, а именно - реда и начина на усвояване, на олихвяване санкциите при забава на плащанията, задълженията за страните.
Съгласно чл.19.1 от цитираните Общи условия, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена по договора, частта от вноската, представляващ главница, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до 7 -я ден след падежната дата, надбавката за забава не се прилага.
Съгласно чл.19.2 от същите общи условия - при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта.
На основание чл.15 от подписаният договор кредитополучателят И.Р. се е задължил и да заплаща такси, съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти.
Видно от заключението на вещото лице В.В., по изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза, банката е изпълнила задължението си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата от 15 000лева. На ****г. сумата от кредита е усвоена, по посочената в чл.4 от договора разплащателната сметка, с титуляр И.С.
С подписване на договора за поръчителство, ответникът се е съгласила да отговаря за задълженията на И.Р. по договора за кредит, въз основа на което банката е предприела действия по съдебното събиране спрямо поръчителя по кредита Ц. М., като със заявление вх.№21663 от ****г., депозирано пред Районен съд Перник е поискала издаване на Заповед за изпълнение за суми, представляващи вноски по кредита с настъпил падеж, непогасени към момента на подаване на заявлението.
С молба от 21.12.2022г., на основание Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, издадени по ч.гр.дело №*********** по описа за 2022г. на Районен съд Перник, Банка ДСК АД е образувала изпълнително дело №****г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег.№*** и район на действие Окръжен съд Перник.
На 06.03.2023г. със съобщение по ч.гр.дело №***********/2022г., Районен съд Перник, ищеца е бил уведомен за постъпилото по цитираното дело възражение от Ц. Л. М. срещу издадената Заповедта за парично изпълнение №****/****г.
3
Видно от цитираното заключението на вещото лице В.В., по Договор за кредит за текущо потребление от ****г. с открита заемна сметка с №**** с титуляр И.С.Р. е извършено плащане с цел погасяване на кредита в общ размер на 12588,04 лева, отразени по дати в таблица 1 - приложение към настоящето заключение. По Договор за кредит за текущо потребление от ****г. с открита заемна сметка с №**** е извършено плащане в размер на 12588,04 лева, от които: платена главница в размер на 5380,37 лева,/съгласно погасителен план приложен по делото платени вноски с падежи от 07.06.2013г. до 07.04.2018г. и част от вноска по главница с падеж 07.05.2018г. / и платена договорна лихва в размер на 7 138,00 лева за периода от ****г. до 07.05.2018г./ съгласно погасителен план приложен по делото/. платена лихва за забава в размер на 69,67 лева /съгласно ОУ за предоставяне на КТП/ за периода от 07.06..2015г. до 7.04.2018г., изчислена върху неплатена част от главница по падежирали вноски/.
Вещото лице сочи, че последно направена вноска на 16.09.2019г, по Договор за кредит за текущо потребление от ****г. с открита заемна сметка с №**** с титуляр И.С.Р., с която е погасена договорна лихва в размер на 91,83 лева /дължима месечна вноска с падеж 07.05.2018г./ и 3,90 лева част от главница /дължима месечна вноска с падеж 07.05.2018г./ Непогасената част от кредита към 26.10.2022г. е в размер на 12795,38 лева от които : неплатена главница в размер на 8325,51 лева,/съгласно погасителен план приложен по делото неплатени вноски с падежи от 07.05.2018г. до 26.10.2022г./ неплатена договорна лихва в размер на 2951,43 лева за периода от 07.05.2018г. до 26.10.2022г.съгласно погасителен план приложен по делото/. неплатена лихва за забава в размер на 1518,44 лева /съгласно ОУ за предоставяне на КТП/ за периода от 06.12.2017г. до 26.10.2022г., изчислена върху неплатена част от главница по падежирали вноски/.
Неплатена лихва за забава в размер на 1518,44 лева е формирана като сбор от 39,00 лева за периода от 06.12.2017г. до 07.05.2018г. и 1479,44 лева за периода от 08.05.2018г. до 26.10.2022г /съгласно ОУ за предоставяне на КТП/ за периода от 06.12.2017г. до 26.10.2022г., изчислена върху неплатена част от главница по падежирали вноски/.
Общо неплатени суми по Договор за кредит за текущо потребление с открита заемна сметка с №**** са в размер на 14138,71 лева, от които:
1. неплатена главница в размер на 9619,63 лева,/съгласно погасителен план приложен по делото неплатени вноски с падежи от 07.05.2018г. до 16.05.2023г./ 2. неплатена договорна лихва в размер на 2985,45 лева за периода от 07.05.2018г. до 16.05.2023г.съгласно погасителен план приложен по делото/.
3. неплатена лихва за забава в размер на 1533,63 лева /съгласно ОУ за предоставяне на КТП/ за периода от 06.12.2017г. до 07.12.2022г., изчислена върху неплатена част от главница по падежирали вноски/.
Съгласно чл.138, ал.1 предл.2 от ЗЗД, поръчителството е формален договор писмената форма е условие за неговата действителност. С полагането на подписа си върху 4 договора за поръчителство, ответникът се е задължила да отговаря пред банката - кредитор за задълженията, произтичащи от договора за кредит с кредитополучателя И.С.Р., сключен на ****г. за сумата от 15 000лв., като носи солидарна отговорност с последния за всички последици от неизпълнението.
Съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на чл. 417, т. 2 ГПК, предмет на делото по установителния иск е вземането, основано на представения документ – извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. По тези съображения позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. Правното основание, на което се претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата главница, е сключеният договор за кредит. Доказването на настъпилата предсрочна изискуемост на договора за банков кредит е определящо единствено за размера, в който ще бъде признато вземането на кредитора. В случая със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и с исковата молба ищецът е предявил вземане за връщане на предоставена парична сума по сключен договор за банков кредит, като твърди, че на основание т. 20 ОУ към от договора, е обявил цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се сочи конкретна дата на която това да е било сторено. Произнасянето на съда по установителния иск по реда на чл.