Определение № 169 от 28.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. Благоевград, 28.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Росица Велкова

Миглена Кавалова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова Въззивно частно гражданско дело № 20261200500044 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 396 ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 11563/08.10.2025 г., подадена от Етажна собственост на сграда Апартаментен хотел - III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, област Благоевград, община Банско, гр. ...., чрез адв. С. С., със съдебен адрес гр.... № 8, ет. 7, насочена против Определение № 1588/29.09.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 829/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е отменено на основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК допуснатото с Определение № 724 от 29.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 829/2025 г. по описа на Районен съд - Разлог, обезпечение на бъдещия иск, предявим от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на СГРАДА Апартаментен хотел – III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, област Благоевград, община .....“, представлявано от управителя П З, ЕГН: ********** с постоянен адрес: град ...”, блок 23, вх. А, ет. 3, ап. 12, чрез Адвокатско дружество „В. С. & Д.“, ЕИК 180930116, представлявано от адв. С. Д. В. С. срещу Ф С, БУЛСТАТ 175679502, с адрес: гр. .....“, ет. 1, ап. 107 и е обезсилена издадената обезпечителна заповед № 152/29.04.2025 г.

В частната жалба се сочат конкретни доводи, в насока незаконосъобразност извода на съда, че в срока по чл. 390, ал. 3 от ГПК молителят не е представил надлежни доказателства, че е предявил обезпечения иск. Сочи се, че не е съобразена подадена на 29.05.2025 г. молба, в която е посочено, че е бъдещият иск е предявен пред РС-Разлог и по подадената искова молба е образувано гр.д № 1032/2025г., I граждански състав по описа на Районен съд – Разлог и на която молба докладчикът е поставил резолюция „към дело“, което за жалбоподателя водело до извод, че съдът е приел, че са налице доказателства за предвения иск. С оглед обстоятелството, 1 че обезпечителното и исковото производство са предявени пред един и същи съд – РС - Разлог, се сочи, че при справка в деловодната система на съда може лесно да се установи, че са предявени искови претенции срещу ответника, както и датата на предявяването, респ. при проверка дали посочения номер на образувано гр.д. касае същия спор и страни. По тези съображения от въззивния съд се иска отмяна на обжалвания акт.

Производството е едностранно, поради което препис от жалбата не се връчва на насрещна страна. Отмяната на допуснатото обезпечение поради непредявяване на бъдещия иск в срок подлежи на самостоятелно обжалване по реда на чл. 396 от ГПК. Съдебният акт подлежи на обжалване на осн. чл.

396 вр. 274, ал. 1, т. 2 ГПК (виж определение № 178 от 02.03.2010 г. по ч. т. д.

№ 133/2010 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Следователно частната жалба е допустима, като депозирана в срок от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл. 275, ал. 2 вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

С Определение № 724 от 29.04.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 829/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог е допуснато обезпечение на бъдещия иск предявим от ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на СГРАДА

Апартаментен хотел – III категория обект, находящ се в поземлен имот ***, област Благоевград, община .....“, представлявано от управителя П З, ЕГН: ********** с постоянен адрес: град ...”, блок 23, вх. А, ет. 3, ап. 12, чрез Адвокатско дружество „В. С. & Д.“, ЕИК 180930116, представлявано от адв. С. Д. В. С. срещу Ф С, БУЛСТАТ 175679502, с адрес: гр. .....“, ет. 1, ап. 107 за осъждане на бъдещия ответник да заплатят на молителя сума в размер на 25 000 лв., претендирана като дължима, чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, с идентификатор: ***, с адрес: област Благоевград, община .....“, ет.

1, ап. 107, с площ от 44.9 кв. м, при съседи: ***, ***, ***, ведно със съответните прилежащи идеални части на общите части на сградата, равняващи се на 24.33 кв.м., и съответните идеални части от правото на строеж върху поземлен имот. На същата дата – 29.04.2025 г. РСРазлог е издал и обезпечителна заповед по същото дело. С посоченото определение от 29.04.2025 г., на основание чл. 390, ал. 3 ГПК съдът е определил едномесечен срок от датата на постановяване на определението /29.04.2025 г./ за предявяване на бъдещия иск и е указал на молителя в този срок да представи доказателства по делото за предявяването на иска.

Молителят е предупреден и за последиците от неизпълнение на тези указания.

С обжалваното определение № 1588/29.08.2025 г., постановено по ч.гр.д.

№ 829/2025 г. по описа на Районен съд – Разлог, на основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 от ГПК, обезпечението е отменено и издадената обезпечителна заповед № 152/29.04.2025 г. е обезсилена. Районният съд е приел, че по делото липсват доказателства в определения едномесечен срок да е подадена искова молба, с която да е предявен обезпечения бъдещ иск. Изложил е аргументи, че за 2 изпълнение на задължението на молителя за подаване на доказателства, че обезпечения иск е предявен в срока по чл. 390, ал. 3 от ГПК не се следи служебно.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав стига до следните правни изводи:

Според т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС срокът по чл. 390, ал. 3, изр. 1-во ГПК за предявяване на бъдещия иск тече от постановяване на определението за допускане на обезпечението, освен в случаите на неспазен от съда срок по чл.

395, ал. 2 ГПК, когато срокът за предявяване на бъдещия иск тече от връчване на определението. В конкретният случай съдът е спазил срока по чл. 395, ал. 2 ГПК, поради което срокът за предявяването на бъдещият иск е започнал да тече от постановяването на Определение № 724 от 29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 829/2025 г. на РС – Разлог и е изтекъл на 29.05.2025 г.

Молителите са депозирали молба с вх. № 6314/29.05.2025 г., в която са заявили, че са предявили в срок искова молба, по която е образувано гр. д. № 1032/2025 г. на РС - Разлог, I граждански състав, с която молба са навели като твърдени от тях факти по делото обстоятелствата, че в срок е предявена исковата молба по бъдещия иск, като са посочили и конкретното дело, което е било образувано по нея в същия съд. Това е относимо с оглед на пределите на служебната проверка по отношение на станали известни на съда факти във връзка с други водени от страните дела (виж решение № 72 от 10.07.2019 г. по т. д. № 549/2016 г., Т. К., І т. о. на ВКС).

С обжалваното определение, на основание чл. 390, ал. 3, изр. 2 ГПК е отменено допуснатото обезпечение. За да постанови своя съдебен акт районният съд е приел, че молителите не са представили доказателства за предявен иск. Посочил е, че доказателства за предявяването му в срок могат да бъдат препис от исковата молба или съдебно удостоверение за същите факти. Счел е, че съдът по обезпечението не е задължен да извършва служебна проверка дали искът е бил предявен своевременно. Приел е, че изключение от това правило е само случаят, когато съдът по обезпечението е извършил съдопроизводствени действия по предявения в срок иск, когато той е предявен и разпределен за разглеждане на съдебния състав, произнесъл се по допускане на обезпечението.

Частната жалба е основателна. Според Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г., ОСГТК на ВКС съгласно чл. 390, ал. 3 ГПК, при допускане на обезпечение на бъдещ иск, съдът определя срок за предявяването му, който не може да бъде по-дълъг от един месец и отменя служебно обезпечението, когато молителят не представи доказателства за предявяване на иска в определения срок. Доказателства за предявяване на иска в определения срок могат да бъдат препис от исковата молба с отразена дата на постъпването и в съответния съд, както и съдебно удостоверение за същите факти. Законът изрично вменява на молителя задължението на 3 представи пред съда по обезпечението доказателства за предявяване на иска, обвързвайки неизпълнението на това задължение с отмяна на допуснатата обезпечителна мярка. Съдът по обезпечението няма задължение да извършва служебна проверка дали искът е предявен своевременно - проверката му е ограничена върху това дали по делото са представени доказателства за предявяване на иска в определения срок по чл. 390, ал. 3 ГПК. Представянето на доказателствата за своевременно предявяване на иска пред въззивния съд в производството по подадена частна жалба срещу определението за отмяна на обезпечението, не обуславя отменяване на същото. Въззивният съд отменя определението за отмяна на обезпечението само в случаите, когато частният жалбоподател докаже, че е изпълнил задължението си по чл. 390, ал. 3, изр. II ро ГПК, но доказателствата за това неправилно не са били зачетени от съда по обезпечението. Когато законът задължава страната да представи доказателства за настъпването на определен факт (аналогична хипотезата по чл. 415, ал. 2 ГПК вр. с чл. 422, ал.1 ГПК), съдът няма служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил, а последиците от недоказването му се понасят от страната, която не е изпълнила процесуалните си задължения.

Изключение от това правило е само случаят, когато съдът по обезпечението е извършил съдопроизводствени действия по предявения в срок иск - когато искът е предявен и разпределен за разглеждане на съдебният състав, произнесъл се по допускане на обезпечението. Когато същият съдебен състав се е произнесъл по допустимостта на иска и редовността на исковата молба (чл. 129 ГПК и чл. 130 ГПК), то фактът на предявяване на иска му е служебно известен и следва да бъде съобразен - чл. 155 ГПК. Тълкувателното решение само посочва изключение, при което съдът има служебно задължение да изследва дали фактът се е осъществил. Независимо дали това служебно задължение е налице, разпоредбата на чл. 155 ГПК относно служебно известните на съда факти продължава да се прилага. Според тълкувателното решение проверката на съда по обезпечението е ограничена върху това дали по делото са представени доказателства за предявяване на иска в определения срок по чл. 390, ал. 3 ГПК. По делото е представено съдебно удостоверение с изх. № 2458/12.06.2025 г. (л. 41), според което на 29.05.2025 г. е образувано гр. д. № 1032/2025 г. по описа на РС - Разлог, въз основа на искова молба, подадена на 28.05.2025 г. от Етажна собственост на сграда Апартаментен хотел – III категория обект, находящ се в поземлен имот *** срещу Ф С, БУЛСТАТ 175679502. С оглед на съдържанието на съдебното удостоверение се установява, че предявеният иск има същия предмет като бъдещия иск, който е бил обезпечен. От съдебното удостоверение се установява, че исковата молба е била предявена на 28.05.2025 г., т.е. в срок, доколкото същият е изтичал на 29.05.2025 г. С представянето на това съдебно удостоверение по делото обстоятелството, че бъдещият иск е бил предявен в срока по чл. 390, ал. 3 ГПК е станал известен на съдебният състав, разглеждащ обезпечителното производство по ч. гр. д. № 829/2025 г. на РС - Разлог, независимо, че същият съдебен състав не е разглеждал исковия процес по гр.

4 д. № 1032/2025 г. на РС - Разлог. Относно пределите на служебната проверка по отношение на станали известни на съда факти във връзка с други водени от страните дела е относима съдебната практика, обективирана в решение № 72 от 10.07.2019 г. по т. д. № 549/2016 г., Т. К., І т. о. на ВКС, решение № 135 от 20.12.2010 г. по т. д. № 13/2010 г., Т. К., І т. о. на ВКС. В случая с молба с вх.

№ 6314/29.05.2025 г. молителите са навели фактически твърдения за това, че бъдещият иск е предявен в срок чрез подаването на искова молба, по която е образувано гр. д. № 1032/2025 г. на РС Разлог, I граждански състав, поради което установяването на тези обстоятелства чрез съдебното удостоверение е в пределите на допустимата служебна проверка.