Решение № 14 от 06.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Бургас, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело № 20242120104279 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на А. А. П. ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, чрез адв. А. А. А. – АК П., със съдебен адресат: гр.П., *** срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.

С., ***, представлявано от И. В. В.

От съда се иска да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г., сключен с „Фератум България“ ЕООД за сумата от 900 лева, на основание чл.22 от ЗПК, вр.с чл.23 ЗПК, вр. с чл.11, ал. 1, т.

9 и т. 10 от ЗПК.

В условията на евентуалност се иска да се приеме, че клаузата на чл.5 от Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство да се прогласи за нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се изразява становище за неоснователност и недоказаност на иска. Оспорват се твърденията на ищеца за сключен договор за поръчителство/гаранция.

Няма спор, че страните са сключили процесния договор за паричен заем от 1 разстояние.

В тежест на ищеца е да докаже пороците на договора, довели до неговата нищожност, противоречието с добрите нрави, със ЗПК и ЗЗП, както и че уговорката за заплащане на допълнителни услуги по същността си е допълнителна печалба за кредитора, която е следвало да се включи в размера на ГПР.

В тежест на ответника е да докаже редовността на договора и съответствието му със законовото предвиждане.

Съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на потребителите.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявен е главен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП за нищожност на договор за кредит, евентуални искове за нищожност на договор за кредит с правно основание чл.26, ал.1, предл.2 и предл.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, както и евентуални искове по чл.26, ал.4, вр. ал.1 от ЗЗД, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП за обявяване на нищожност на клауза от договор за заем, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Фератум Банк“ в полза на ответника, като неравноправна клауза и неиндивидуално уговорена, както и като нищожна на основание чл.26, ал.1, предл.2 и предл.3 от ЗЗД, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

По главния иск за нищожност на Договора:

Ищеца твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че Договорът е сключен за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Според чл.18, ал.2 от Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) за електронните изявления се прилага Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕУУ, в редакцията му към 2015 г., електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ (в редакцията му към 2015 г.) електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Разпоредбите на чл.13, ал.2 и ал.3 от ЗЕДЕУУ дават определение на усъвършенстван електронен подпис и квалифициран електронен подпис. В разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ изрично е регламентирано, че правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните, т. е. законодателят допуска по съгласие на страните на обикновения електронен подпис да бъде придадена стойността на саморъчен такъв. Ищеца е дал такова съгласие и Договорът е подписан с предоставен й код за потвърждение.

2

Договорът не е нищожен поради липса на съгласие.

Изрично в СЕФ е отразено, а и това се потвърждава от ответника в отговора на исковата молба, че разходите за възнаграждение на поръчителя не се включват в ГПР по кредита.

Независимо че посочените разходи се дължат на друго лице, същите са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 ЗПК и пар.1, т.1 от ДР на ЗПК следва да бъдат включени в Договора при изчисляване на ГПР. Наведени са и доводи за свързаност на двете ЮЛ. Според разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.

Тъй като Договорът следва да бъде обявен за нищожен частично, съдът не следва да се произнася по евентуалните искове за нищожност на друго основание.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски има само ищцата, като тя представя списък по чл.80 от ГПК преди последното заседание по делото, докладван от съда в същото съдебно заседание, в който списък се включват платена сума за държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева Съдът намира ,че размера на възнаграждението за безплатна помощ следва да е в размер на 120 лева, защото искът за обявяване на нищожност на Договора бе частично доказан, макар и на евентуално заявено основание - аргумент от Определение № 3370 от 2.07.2024 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 2109/2024 г. и посочената в него съдебна практика, според която независимо от отхвърлянето на главния иск, следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца с оглед на уважаването на евентуалния такъв.

По изложените съображения, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. А. П. ЕГН **********, с адрес гр. Б., ***, чрез адв. А. А. А.

– АК П., със съдебен адресат: гр.П., *** срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, представлявано от И. В. В., установителен иск за прогласяване на Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г., сключен с „Фератум България“ ЕООД за сумата от 900 лева, на основание чл.22 от ЗПК, вр.с чл.23 ЗПК, вр. с чл.11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК за нищожен като съдържащ неравноправни клаузи на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП.

ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.2 от ЗЗД, вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от *** г., сключен между 3

А. А. П. ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен Договор за гаранция/ поръчителство, поради нищожност на клаузата по т.5 и неточно посочване в договора на годишен процент на разходите.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., ***, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на А. А. П. ЕГН **********, деловодни разноски в размер от 25,56 евро.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.

С., ***, на основание чл. 38, ал. 2, ЗАдв, да заплати на А. А. А. – АК П., със съдебен адресат: гр.П., ***, адвокатско възнаграждение в размер от 61,36 евро,/ 120-левов еквивалент/.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4