Решение № 8623 от 27.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8623 гр. София, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20211110154909 по описа за 2021 година

Предявени са искове от М.М. срещу „ОТП Ф.“ ЕАД по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 5 033,48 лв., представляваща платена без основание от С. Юв. сума по изп.д. № 209/2010 г. на ДСИ при РС – Димитровград в периода 07.06.2018 г. – 03.06.2021 г., като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 15.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 137 лв. – лихва за забава за периода 17.06.2021 г. – 22.09.2021 г.

Ищецът твърди, че сумите по наложени запори върху вземанията на Юв. са погасени по давност, а таксите по изпълнението са недължимо платени поради перемиране на производството по чл. 433 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, в който оспорва исковете като неоснователни.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1, чл. 59 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Не се спори между страните и се установява от приетите доказателства, че на 30.06.2010 г. е издаден изпълнителен лист по ч.гр. дело № 889/2010г. по описа на РСгр. Димитровград въз основа на заповед за незабавно изпълнение от 30.06.2010г., издадена по същото дело, с която Гергана Г. М.а, М. Й. М. и С. Г. Юв. са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД следните суми: 14242,24 лева, главница по договор за предоставяне на банков кредит от 19.10.2005г., ведно със законната лихва от 28.06.2010г. до окончателното й изплащане, 1721,04 лева, договорна лихва за периода от 19.10.2005г. до 28.06.2010г., 142,44 лева, наказателна лихва за периода от 31.12.2009г. до 28.06.2010г. и 892,11 лева, разноски, както и че въз основа на 1 процесния изпълнителен лист е било образувано изп. дело № 209/2010г. на ДСИ Димитровград с район на действие РС Димитровград, както и че вземанията по изпълнителния лист са били прехвърлени на „ОТП Ф. Б.“ ЕАД с договор за цесия от 18.04.2012г., както и че на 17.06.2021г. „ОТП Ф. Б.“ ЕАД е заплатило на С. Юв. сумата от 1917,91 лева.

С Решение № 262774 от 28.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6431/2020 г. е потвърдено Решение № 289642 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 1197/2019 г. на СРС, ГО, 142 състав в частта, с която са уважени предявените от Гергана М.а и С. Юв. срещу настоящия ответник „ОТП Ф. Б.“ ЕАД искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищците не дължат в качеството им на солидарни длъжници чрез принудително изпълнение на ответното дружество следните суми: 14 242, 24 лева главница по договор за предоставяне на банков кредит от 19.10.2005 г., ведно със законната лихва от 28.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и 1 721, 04 лева договорна лихва за периода от 30.12.2009 г. до 28.06.2010 г. и сумата от 142, 44 лева – наказателна лихва за периода от 30.12.2009 г. до 28.06.2010 г. и 892, 11 лева съдебно-деловодни разноски по гр. д. № 889/2010 г. по описа на РС – Димитровград, за които е издаден изпълнителен лист от 30.06.2020 г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 889/2020 г. по описа на РС – Димитровград, по които е образувано изпълнително дело № 209/2010 г. на ДСИ – Димитровград, като погасени по давност.

Решение № 289642 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 1197/2019 г. на СРС и Решение № 262774 от 28.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6431/2020 г., което го потвърждава в горепосочената част, имат действие между страните в настоящото производство, тъй като ищецът в качеството си на цесионер е частен правоприемник на една от страните в предходните съдебни производства въз основа на договор за цесия от 15.07.2021г. – С. Юв., а ответникът е участвал в лично качество в тези производства. Същите актове имат сила на пресъдено нещо относно недължимостта на процесната главница поради погасяване по давност, която следва да бъде взета предвид в настоящото производство (чл. 298, ал. 2 ГПК). Горното води до извод, че претендираната сума е недължимо платена на горепосоченото основание по следните съображения.

Ищецът е доказал плащането от страна на неговия цедент на процесната сума при условията на пълно и главно доказване. Видно от представено от ответника съдебно удостоверение от 09.06.2021 г. на ДСИ Св. Сп. при РС-Димитровград С. Юв. е заплатила претендираната сума за главница, образувана от платените от нея суми в полза на взискателя, за които е образувано изп.д. № 209/2010 г. на СИС при РСДимитровград, и такси по изпълнението, както са посочени в представено от ищеца съдебно удостоверение от 18.06.2021 г. на ДСИ Св. Сп. при РС-Димитровград (л. 27).

Ответникът също признава плащане от страна на цедента С. Юв. за периода 07.06.2018 г. - 03.06.2021 г., посочвайки, че общо събраната сума е 6 951,39 лв., като следва да се съобрази, че в горните удостоверения платец е не само С. Юв., но и Гергана М.а. За сочения от ответника период общо заплатената от С. Юв. сума е 5 033,48 лв., какъвто е размерът на претендираната главница.

Неоснователен е доводът на ответника, че процесният договор за цесия е нищожен поради предмет - погасени по давност вземания, имайки предвид, че правната теория и преобладаващата практика възприемат противоположното становище, че е действителен договор за цесия на погасени по давност вземания.

2

Погасените по давност вземания не са несъществуващи, както неправилно твърди ответникът, а представляват естествени вземания, които също е допустимо да участват в гражданския оборот с оглед свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД (арг. и от чл. 118 ЗЗД).

Неоснователен е доводът на ответника, че ответникът не се е обогатил със суми, заплащани от цедента на съдебния изпълнител. В горепосоченото съдебно удостоверение от 09.06.2021 г. на ДСИ Сп. ясно са разграничени сумите, плащани от цедента като такси за изпълнението. При субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД разместването на блага е опосредено: ответникът се е обогатил, като не е заплащал на съдебния изпълнител такси по изпълнението, при чието заплащане от цедента същият се е обеднил без основание за това.

По иска по чл. 86 ЗЗД

Видно от неоспорени от ответника и представени от самия него, както и от ищеца имейли между процесуалния представител на ищеца и ответника, ответникът е узнал за поканата на цедента да му възстанови всички дължими суми съгласно Решение № 289642 от 29.11.2019 г. по гр. д. № 1197/2019 г. на СРС, потвърдено с Решение № 262774 от 28.04.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6431/2020 г. най-рано на 11.06.2021 г., когато ответникът е изпратил отговор на писмото на цедента от 09.06.2021 г., в което се съдържа изрична покана за заплащане на същите суми. В подкрепа на този извод е и плащането от ответника на част от общата сума по горните решения, дължима на цедента – 1 917,91 лв., за което ответникът сам представя платежен документ от 16.06.2021г. Обезщетението основателно е претендирано от покъсна дата – 17.06.2021 г., когато ответникът вече е бил поставен в забава относно плащането на главницата. След служебно изчисление на дължимата сума по чл. 86 ЗЗД се установява, че нейният размер е 138,42 лв. за процесния период, но съдът следва да присъди онзи поискан от ищеца размер, който в случая е по-малък от горната сума 137 лв.

С оглед на гореизложеното, исковете следва да бъдат уважени.

По разноските

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съгласно представен списък за сумата от 1 001,34 лв., от които 750 лв. – адвокатско възнаграждение и 251,34 лв. – държавна такса. Неоснователно е възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, при положение че ищецът претендира сумата от 750 лв., която е съвсем близка по размер до минималния размер на адвокатското възнаграждение с ДДС - 706,22 лв. (чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ).

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК: 202317122, седалище и адрес на управление: гр. ********, етаж мецанин, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД на М. Й. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ******* сумата от 5 033,48 лв., представляваща платена без основание от С. Г. Юв., ЕГН: ********** сума по изп.д. № 3

209/2010 г. на ДСИ Св. Сп. при РС – Димитровград в периода 01.06.2018 г. – 30.06.2021 г., като вземането е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 15.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК: 202317122, седалище и адрес на управление: гр. ********, етаж мецанин, да заплати на основание чл. 86 ЗЗД на М. Й.

М., ЕГН: **********, адрес: гр. ******* сумата от 137 лв. - лихва за забава върху главницата за периода 17.06.2021 г. – 22.09.2021 г.

ОСЪЖДА „ОТП Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК: 202317122, седалище и адрес на управление: гр. ********, етаж мецанин, да заплати на М. Й. М., ЕГН: **********, адрес: гр. ******* сумата от 1 001,34 лв. – разноски за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4