Решение № 1799 от 27.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1799 гр. София, 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ели Д. Анастасова при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Гражданско дело № 20231100103416 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.

Образувано е по предявени от Б. С. С. срещу Прокуратурата на Република България обективно съединени осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинени му неимуществени вреди /болки страдания/ в размер на 26000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2022г. /датата на влизане на оправдателното решение в сила/ до окончателното изплащане на вземането и за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 3000 лева, представляващо заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното наказателно дело, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2022г. /датата на влизане на оправдателното решение в сила/ до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че с обвинителен акт от 01.04.2021г. по пр. пр. № 44939/2019г. по описа на СРП му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.

316, вр. чл. 309, ал. 1 НК – за това, че на 14.05.2018г., в гр.София, ул.“****, в Народно читалище „****“, гр.София, съзнателно се ползвал от неистински частен документ фактура № 0000004465/14.05.2018г., на която е придаден вид, че е издадена от ЕТ „П. – Е.Т.“ и че представлява конкретно писмено изявление на Е.Г.Т., като го представил пред Р.М.К.-С. – касиер в Народно читалище „****“, гр.София, за да докаже, че съществува правоотношение между ЕТ „П. – Е.Т.“ и Народно читалище „****“, гр.София, както и че съществува правото на ЕТ „П. – Е.Т.“ да получи отразената във фактурата сума за извършена услуга, а за Народно читалище „****“, гр.София, съществува задължението да заплати същата сума, като от ползвателя не може да се търси наказателна отговорност за съставянето й. С Решение от 31.01.2022г. по НАХД № 6677/2021г. по описа на СРС, 6 с-в ищецът бил признат за невиновен.

В резултат на осъщественото наказателно преследване на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, унижения, страдания, смущение, притеснение, изключителен стрес, загуба на доверие и уважение от страна на колегите му; бил уволнен от длъжността „секретар на читалище“;

1 изключително сериозни проблеми при намирането на нова работа; страх от обстоятелството, че може да му бъде наложена глоба в непосилен за него размер.

С оглед изложените съображения намира предявените искове за основателни и доказани изцяло.

В указания законоустановен срок по чл.131 ГПК от ответника Прокуратура на Република България е постъпил отговор, в който взема становище като оспорва като недоказани по основание и по размер предявените искови претенции. Релевира, че отговорността на държавата за дейност на правозащитните органи се простират за вредите, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и счита, че в случая няма доказателства, които да установяват действително претърпените вреди като пряк и непосредствен резултат само от предявеното обвинение. Заявява, че обвинението не е било за тежко умишлено престъпление, поради което ищецът никога не е бил заплашван с наказание „лишаване от свобода“. В отговора на исковата молба се оспорва при условията на евентуалност размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен, несъответстващ на твърдените вреди и на икономическия стандарт в България, несъобразен с изискванията за справедливост.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 9 състав, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3, предл.1 ЗОДОВ.

Относно иска за неимуществени вреди:

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязъл в сила акт на съд, с който ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение; претърпени неимуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

При анализа на първата от предпоставките – наличие на повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление, следва да се изложи следното: видно от приложеното към настоящото дело НАХД № 6677/2021г. по описа на СРС, 6 с-в се установява, че с Постановление от 01.04.2021г. /л. 16 от ДП № 15177/2019г./ ищецът е привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 15177/2019г. по описа на СРП за това, че на 14.05.2018г., в гр.София, ул.“****, в Народно читалище „****“, гр.София, съзнателно се ползвал от неистински частен документ - фактура № 2

0000004465/14.05.2018г., на която е придаден вид, че е издадена от ЕТ „П. – Е.Т.“ и че представлява конкретно писмено изявление на Е.Г.Т., като го представил пред Р.М.К.С. – касиер в Народно читалище „****“, гр.София, за да докаже, че съществува правоотношение между ЕТ „П. – Е.Т.“ и Народно читалище „****“, гр.София, както и че съществува правото на ЕТ „П. – Е.Т.“ да получи отразената във фактурата сума за извършена услуга, а за Народно читалище „****“, гр. София, съществува задължението да заплати същата сума, като от ползвателя не може да се търси наказателна отговорност за съставянето й – престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до две години. По делото няма представени доказателства спрямо ищеца да е била взета каквато и да било мярка за неотклонение.

По делото е безспорно установено, че на 29.04.2021г. – 2 години и 11 месеца след извършване на процесното деяние и 28 дни след привличането на ищеца като обвиняем е внесен в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано НАХД № 6677/2021г. по описа на СРС, 6 с-в. Общата продължителност на досъдебното производство от привличането на ищеца като обвиняем до предаването му на съд е 28 дни. Впоследствие с Решение от 31.01.2022г. по НАХД № 6677/2021г. по описа на СРС, 6 с-в /л. 23 и сл. от приложеното НАХД № 6677/2021г. по описа на СРС, 6 с-в/ ищецът бил признат за невинен.

Относно втората предпоставка за уважаване на иска – влязъл в сила акт на съд, с който ищецът е оправдан по повдигнатото обвинение, от представеното Решение от 31.01.2022г. по НАХД № 6677/2021г. по описа на СРС, 6 с-в /л. 23 и сл. от приложеното НАХД № 6677/2021г. по описа на СРС, 6 с-в/ се установява, че спрямо ищеца е било постановено оправдателно решение, като решението е влязло в сила на 16.02.2022г.

По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. В задължителната практика на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС;

Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на 3 неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес се установяват както от показанията на свидетелите на ищеца М.С.С. /майка на ищеца, чиито показания са кредитирани, в съответствие с изискванията на чл. 172 ГПК/ и Г.Л.Г. /л.

16 и сл./, кредитирани от съда като обективни и добросъвестно дадени, така и от въведената с цитираната задължителна практика на ВКС, житейска презумпция, доколкото ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които не се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи. В тази връзка от показанията на свидетеля М.С.С. се установява, че след привличането му като обвиняем ищецът претърпял изключително тежки негативни изживявания; притеснявал се, че могат да го арестуват; плачел; затворил се в себе си; започнал да страда от безсъние; отслабнал; престанал да се храни; не искал да излиза и да се среща с приятели; доколкото работел като певец, престанал да ходи по участия и съответното финансовото му положение се влошило сериозно и се наложило майка му да му помага финансово; хората започнали да се подиграват на ищеца, че му предстои да влезе в затвора; появили се здравословни проблеми – започнал да вдига високо кръвно налягане и да повишава кръвната захар, които проблеми все още не бил преодолял; и към момента на показанията емоционалното му състояние не се е подобрило напълно; дори и след момента на оправдателната присъда ищецът продължавал да е притеснява.

От показанията на свидетеля Г.Г. се установява следното: през 2011г. ищецът е участвал на българската „Евровизия“ с групата Й.; детето на свидетелката посещава двете читалища, където ищецът е работел като „секретар“; образуваното досъдебно производство се отразило изключително тежко на ищеца; последният отслабнал, брадясал, изглеждал зле; бил видимо притеснен да не влезе в затвора; изглеждал болен; притеснявал се, че хората могат да разберат за обвинението от интернет, предвид факта, че е музикант и има много информация за него в интернет; намалели му участията, тъй като колегите му го избягвали, третирайки го за престъпник; към момента на показанията се забелязвала положителна промяна в емоционалното и здравословното състояние на ищеца, което е започнала да се подобрява от „миналата година

В тази връзка следва да се изтъкне обстоятелството, че повдигнатото обвинение по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 НК не е за тежко умишлено престъпления по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, доколкото законодателят е предвидил лишаване от свобода до две години, което следва да се отчете като обстоятелство, водещо до намаляване на интензитета на негативните емоции на ищеца.

В настоящия случай следва да се вземе предвид и обстоятелството, че до момента на задържането му във връзка с процесното обвинение ищецът не е бил осъждан. Същевременно следва да се посочи, че при него е имало безпокойство и притеснение от възможността да бъде предаден на съд и да му бъде наложено 4 наказание. Както при всеки човек, задържането под стража и обвинението е дало неблагоприятно отражение върху самочувствието и психиката на ищеца. Бил е притеснен, и изнервен (видно от показанията на разпитаните свидетели), но не са установени специфични здравословни проблеми от физическо естество, обусловени от конкретното разследване. В тази връзка съдът не кредитира показанията на майката на ищеца М.С.С. в частта, в която същата релевира, че у ищеца са се появили здравословни проблеми – започнал да вдига високо кръвно налягане и да повишава кръвната захар, които проблеми все още не бил преодолял, доколкото ищецът не е направил искане за назначаване на СМЕ, която да установи това. Ищецът е представил писмени доказателства/л. 12-л. 14/ за възникнали здравословни проблеми, но доколкото липсва заключение от страна на експерт, притежаващ необходимите професионални знания в тази област, съдът няма как да приеме, че представените писмени доказателства доказват наличието на причинно-следствена връзка между твърдените вреди и повдигнатото обвинение. Още повече, че не са ангажирани каквито и да било доказателства за здравословното състояние на ищеца от преди датата на повдигнатото обвинение. Но действително с повдигнатото обвинение са засегнати защитени от Конституцията на РБ основни човешки права и ценности.

Предвид гореизложеното искът се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.