Решение № 6434 от 05.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6434 гр. София, 05.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110159931 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Производството е образувано по искова молба на Б. Д. Б., ЕГН **********, постоянен адрес ., ж.к. „.“, ., съдебен адрес ., ул. „. (ищца), действуваща чрез надлежно упълномощения процесуален представител адвокат В. К.. Ищцата твърди, че е съсобственица с ответницата Л. А. Н. при квоти 1/3, съответно 2/3, а ответникът А. Д.

Б. е носител на вещно право на ползуване върху 1/3 от недвижимия имот ., находящ се в ., ., който придобили по наследство от общия им наследодател Д.Н. Б.. Макар недвижимият имот да е съсобствен, ищцата твърди, че от 06. 11. 2021 г. не го е ползувала. На 31. 10. 2022 г. отправила уведомления до двамата ответници чрез „Телепоща“ да й заплащат обезщетение за лишаване от ползването на притежаваната от нея 1/3 идеална част в размер на по 120 лева на месец от всеки ответник. И двете уведомления били получени на 01. 11. 2022 г. от ответницата Л. А. Н.. Твърди, че въпреки това съсобствената вещ се ползувала изцяло от двамата ответници и ищцата била лишено от правото да я ползува. Иска от съда да осъди всеки един от двамата ответници да й заплати на всеки един от ищците по 1 296 лева и 78 стотинки (предвид допуснатото в последното открито съдебно заседание изменение на исковете), представляващи обезщетение за ползването, от което е била лишена през периода 01.

11. 2022 г. – 30. 10. 2023 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците Л. А. Н. с ЕГН ********** и А. Д. Б. с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ., ., и двамата със съдебен адрес ., бул. „.“ ., действуващи чрез упълномощения процесуален представител адвокат Б. П.. Считат предявените искове за процесуално допустими, но неоснователни и недоказани по размер. Признават фактическите твърдения на ищцата, свързани с наследственото правоприемство от общия им наследодател Д.Н. Б. и учредяването на вещно право на ползуване в полза на ответника А. Д. Б., както и обстоятелството, че от 06. 11. 2021 г. ищцата не е 1 ползувала недвижимия имот, а също така и че са получили на 01. 11. 2022 г. уведомление от ищцата за заплащането на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС за това, че ищцата била лишена от ползуването на притежаваната от нея 1/3 идеална част от процесното жилище и претендира от всеки един от ответниците месечно обезщетение в размер на по 120 лева. От друга страна, оспорват ищцата да е поискала ползуването на процесното жилище в обема на притежаваните от нея права с отправените уведомления. Понеже ищцата не била поискала ползуването на имота с тези уведомления, затова и не счели за необходимо да й предоставят ключ от имота.

Твърдят, че от 06. 11. 2021 г. ищцата не е посещавала имота и не е искала да го ползува, поради което твърдението й, че не е била допускана до него, било невярно.

Ответниците освен това твърдят, че са чували от общия им наследодател А. Д. Б., че ищцата разполага с ключ от жилището. Излагат и няколко допълнителни довода във връзка с водено дела за делба между същите страни и за същия имот. Изтъкват, след получаването на писмената покана от ищцата двамата ответници са предприели закупуването на нов недвижим имот и към момента на предявяването на исковата молба вече не ползуват процесния недвижим имот. Претендира разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и е придружена с документ за внесена държавна такса в необходимия размер, поради което е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

Съдът е сезиран с два субективно съединени осъдителни иска с правно основание чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността (ЗС). В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е носител на 1/3 идеална част от правото на собственост върху ., находящ се в ., ., че ответницата Л. А. Н. е носител на останалите 2/3 идеални части от правото на собственост върху недвижимия имот, а ответникът А. Д. Б. – на вещно право на ползуване върху 1/3 идеална част от правото на собственост, че двамата ответници са я лишили от правото на ползуване върху нейната 1/3 идеална част от съсобствения имот (по твърдения от нея начин – чрез обитаване на жилището, държането на лични вещи и покъщнина, сключването на договор за дарение между двамата, съчетано с учредяването на вещно право на ползуване), че двамата ответници са получили писмено поискване от ищцата за ползуване на 1/3 идеална част от имота не по-късно от 01. 11. 2022 г., както и размера на среднопазарния наем на недвижимия имот за периода на твърдяното лишаване от ползуването – от 01. 11. 2022 г. до 30. 10. 2023 г. В тежест на ответниците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са предоставили на ищцата ползуването върху нейната 1/3 идеална част от имота.

Съобразявайки отделените като безспорни между страните обстоятелства, както и събраните в хода на първоинстанционното съдебно дирене доказателствени материали, първостепенният съд приема за установена следната фактическа обстановка. Процесният недвижим имот ., находящ се в ., ., в началото бил изключителна собственост на наследодателя на страните Д.Н. Б., който го закупил на 25. 02. 1993 г. (т.е. след прекратяването на брака с П.Ц. Б., съдебното решение за което влязло в сила през 1992 г.) от Министерството на народната отбрана. На неустановена дата след това Д.Н. Б. сключил брак с ответницата Л. А. Н.. От брака им през 1996 г. се родил ответникът А. Д. Б.. Този втори пореден брак се прекратил със смъртта на Д.Н.

Б. на 06. 11. 2021 г. След смъртта му страните наследили равни квоти от процесния 2 недвижим имот, т.е. всеки наследил по 1/3 идеална част. На 14. 10. 2022 г. ответникът А. Д. Б. дарил на ответницата Л. А. Н. собствената си 1/3 идеална част от процесния недвижим имот, при което си запазил пожизненото и безвъзмездно вещно право на ползуване върху нея. Двамата ответници обитавали недвижимия имот, който бил обзаведен от тях и съдържал тяхна покъщнина. На 01. 11. 2022 г. те получили чрез „Телепоща“ уведомление от ищцата, с което тя поискала всеки от тях да й заплаща обезщетение за лишаване от ползуването на нейната 1/3 идеална част в размер на по 120 лева месечно. на 23. 03. 2023 г. двамата ответници закупили друг недвижим имот в . (двустаен апартамент). Що се отнася до среднопазарният наем за целия процесен недвижим имот през периода 01. 11. 2022 г. – 30. 10. 2023 г., той възлиза на 9 144 лева (с включено обзавеждане) или на 7 781 лева (необзаведен). На 11. 02. 2025 г. всеки един от двамата ответници заплатил в полза на ищцата по 1 296 лева и 78 стотинки.

При така установената фактическа обстановка първостепенният съд достигна до следните изводи. Законът признава редица правомощия на собственика, едно от които е правомощието да ползува вещта. Правото на собственост и съответното негово правомощие обаче търпят известни ограничения, основното сред които са чуждите права. При съсобствеността всеки всеки от съсобствениците е носител на идеална част от правото на собственост върху вещта и има правомощието да ползува общата вещ съответно на дела си от съсобствеността. Той трябва да търпи и другите съсобственици да ползуват общата вещ съобразно техните дялове от съсобствеността. Разбира се, той трябва да търпи това, стига самите други съсобственици да желаят да ползуват общата вещ – все пак става въпрос за тяхно право, което те могат сами да изберат дали да упражняват или да не упражняват. Ако един съсобственик иска да упражнява правомощието си да ползува общата вещ съответно на дела си, ала друг съсобственик му пречи, законът предвижда няколко различни способа за защита на накърненото му право. Един от тези способи е отправянето на писмено поискване за ползуването на общата вещ, което има характера на едностранна сделка от категорията на адресираните. Ако въпреки полученото писмено поискване другият съсобственик продължава да го лишава от ползуването на общата вещ съобразно неговия дял, в такъв случай той дължи обезщетение за лишаване от ползуването. Според трайната съдебна практика лишаване от ползуването и съответно пасивна материалноправна легитимация по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е налице както когато съсобственикът ползува лично цялата обща вещ и с личните си действия не допуска до нея другия, така и когато съсобственикът е предоставил ползуването на общата вещ на трети лица (например членове на неговото домакинство). Освен това достатъчно е писменото поискване да съдържа искане за заплащането на обезщетение; не е нужно то да съдържа и изрично искане за реалното ползуване на общата вещ. Ползуващият общата вещ съсобственик може все пак да се освободи от задължението за заплащането на обезщетение за лишаване от ползуването, ако предостави възможност на другия съсобственик да ползува общата вещ съобразно дела си. Ако в такъв случай другият съсобственик избере да не упражни правото си, то тогава е налице нежелание да се ползува общата вещ, а не лишаване от ползуването. В този смисъл са разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. по тълк. дело № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.

Друг един способ за защита на правомощието за ползуване на общата вещ е преобразуващият иск за разпределение на ползуването по чл. 32, ал. 2 ЗС. В производството по един такъв иск съдът е длъжен да изследва възможните варианти за разпределение на ползуването на общата вещ между всички съсобственици съобразно 3 обема на дяловете им. Според съдебната практика по тези искове, ако в рамките на производството по преобразуващ иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС поради фактическото положение на общата вещ единственият възможен вариант за разпределяне на ползуването й не съответствува на дяловете на съсобствениците, т.е. един съсобственик трябва да ползува площ, по-голяма от дела му, а друг – по-малка, т о „следва да се приеме, че искането за реално ползване обхваща и искането за парично компенсиране при предоставяне за ползване на част от имота, неотговаряща на правата в съсобствеността. Затова, в рамките на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС съдът следва да определи и дължимото парично обезщетение, равняващо се на гражданските плодове за частта от имота, която съсобственикът не може да ползва съразмерно на дела си“ – решение № 139, постановено на 16. 11.

2015 г. по гр. дело № 2715 по описа на ВКС, II г.о. за 2015 г.

В нашия граждански процес засега все още, макар и във все по-ограничена степен, продължава да важи принципът на диспозитивното начало, според който предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните – чл. 6, ал. 2 ГПК. Фактите, които подлежат на установяване в гражданския процес, са обусловените от рамките, зададени с фактическите твърдения на самите страни. В дадения случай ищцата е предпочела да защити правото си на ползуване чрез осъдителния иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, вместо да предяви преобразуващия иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Затова и в рамките на настоящото съдопроизводство гражданският съд не е имал за задача да изследва дали е възможно разпределение на ползуването на процесния недвижим имот (двустаен апартамент със застроена площ 71, 76 кв. метра) между съсобствениците и носителя на вещно право на ползуване, макар и при неравенство на площите, което да бъде обезщетено в пари.

Фактическите твърдения на ищцата не са, че тя не разполага с ключ от входната врата на процесния недвижим имот или пък че е разполагала с такъв, ала ответниците са сменили патрона, лишавайки я от ползуването. Вместо това ищцата признава, че поведението на двамата ответници, с което я били лишили от ползуването на процесния недвижим имот, се свеждало до обитаването на имота от тях и държането на техни вещи в имота. Но както беше вече отбелязано, всеки от съсобствениците има право да ползува общата вещ съобразно дела си от съсобствеността и не може да ограничава другите съсобственици да правят същото. Ползуването на общата вещ от двамата ответници съобразно нейното предназначение на жилище (обитаването й, което по необходимост е свързано и с внасянето и ползуването и на движимо имущество в жилището) само по себе си не би могло да съставлява лишаване от ползуването на дела на ищцата при липсата на фактически твърдения и съответно на доказателства, че съвместното ползуване е фактически невъзможно или би изисквало значителни преустройства. Поради тези съображения според разбирането на настоящия съдебен състав твърдяното от ищцата поведение на двамата ответници не би могло да съставлява лишаване от ползуването по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС.