Решение № 254 от 05.05.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Ямбол, 05.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330102504 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „АПС Бета България“ЕООД, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника М. С. С. , че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС.

Твърди се, че на 18.06.2020 г. ответникът е сключил по електронен път договор за кредит № *** със „Стик – Кредит“АД , при спазване на изискванията на ЗПК, и ЗПФУР. По силата на договора е получил сумата от 150 лева, като се е съгласил да върне същата на 1 вноска в срок до 18.07.2020 год. Уговорен е и фиксиран лихвен процент в размер на 0 %, както и годишен процент на разходите в размер на 42, 58 %.

Ответникът не изпълнил в срок задълженията си по договора.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.03.2024 г.

„Стик – Кредит“АД като цедент прехвърлил своите вземания към ответника по договора за потребителски кредит на ищеца като цесионер. Длъжникът е уведомен за цесията , респ. се иска да бъде приет за уведомен, с връчване на препис от ИМ и приложенията. Длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита.

Претендира се за уважаване на иска, както и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба чрез особения си представител. Искът се оспорва като неоснователен и недоказан.

Оспорва се наличието на сключен договор за потребителски кредит между ответника и праводателя на ищеца. Посочва се, че видно от цитирани наказателни дела по описа на ОС – Я. и РС – Я. ответникът има дългогодишна ***. Твърди се, че е възможно данните му да са използвани неправомерно, предвид, около месец и половина след твърдяната дата на сключване на договора е сменил личната си карта, която е била 1 валидна. Оспорва се ответникът да е усвоил заемната сума , т.к. приложената разписка не установявала , че сумата е изтеглена на каса. Оспорва се представения с ИМ договор за кредит, като се твърди, че той е създаден на по-късен етап и за целите на производството. Никоя от страните не бика поставила под договора физически или електронен подпис. Твърди се и, че потребителят не е започнат и не е получил ОУ.

Липсвали доказателства да му е предоставена и необходимата преддоговорна информация. Оспорва се и да е налице валидно прехвърляне на вземането. В самия договор липсвало съгласие на потребителя за прехвърляне на задълженията към трети лица. Била нарушена императивната разпоредба на чл. 26,ал.1 ЗПК. Освен това се твърди, че длъжникът не е бил уведомен по надлежни ред за извършената цесия.

Представеното пълномощно също било изготвено за целите на процеса. На следващо място се излагат съображения за нарушаване на императивни законови разпоредби – чл. 10,ал.1, чл. 11 и др. от ЗПК, като се претендира и нищожност на договора. Прави се възражение за погасяване по давност на претендиранаите лихви.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Ответникът се представлява от особен представител, който оспорва претенцията.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №*** год. на ***РС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя исковите суми. Предвид , че длъжникът е бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от получаване на уведомление по чл. 415 ГПК, заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.

Представени са на хартиен носител – договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия предоставен от разстояние № *** год. с кредитор „Стик Кредит“АД и потребител ответника, за сумата от 150 лв., при 0% ГЛП и ГПР , със срок за погасяване 30 дни. В чл. 11 от същия са определени обезпечения по договора; погасителен план ; СЕФ ; история на изпратени към клиента имейл съобщения; история на изпратени към клиента смс- и; ОУ към договора.

Прието е и копие от договор за продажба и прехвърляне на вземанията от 22.03.2024 год. , по силата на който „Стик Кредит“АД – цедент е прехвърлило на „АПС Бета България“ЕООД – цесионер вземания описани в Приложение № 1 към договора, също приложени.

Приета е още Разписка за извършени плащане от 18.06.2020 год., видно от която „Стик Кредит“АД е наредило в системата на „Изипей“АД сумата от 150 лв. – превод в полза на М. С. С..

Към ИМ е приложено още Уведомление за цесия, адресирано до ответника.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК, чл.6 от ЗПФУР.

Така предявения иск съдът намира за допустим, но неоснователен по следните съображения:

За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване съществуването на вземането си по заповедта 2 за изпълнение.

Предвид оспорванията на особения представител на ответника и в изпълнение на задълженията си, с доклада по чл. 140 от ГПК съдът изрично е възложил в тежест на ищеца да докаже фактите, на които основава претенцията си – а именно, че праводателят му и и ответникът са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по правилата на ЗПФУР,при посочените условия и че първият е изправна страна по договора,реално е предадена сумата по кредита в размер на 150 лв. по начина уговорен с него, включително на страната е указано, че за последното обстоятелство не са представени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Специалният ЗПФУР в чл. 6 урежда, че договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние-едно или повече. Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗПФУР, "финансова услуга" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги. Чл.18 ал.1 от закона изисква доставчикът на финансови услуги от разстояние да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; спазил сроковете по чл.12 ал.1 или 2; получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Според ал.2 за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления-Законът за електронния документ и електронния подпис.

Съдът намира, че по делото не е установено сключването на договор за кредит по електронен път. В случая той е представен на хартиен носител. Начинът на сключването му е описан в общите условия. Касае се за електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Според разпоредбата на чл.3 ал.1, електронен документ е електронен документ по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014", т.е.- всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съгласно ал.2 на чл.3 от закона, писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ съдържащ електронно изявление. Според чл. 2 ал.1 последното е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, а според ал.2 може да съдържа и несловесна 3 информация. До приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция не са представени доказателства за извършване на действия от ответника в електронна форма-за отправяне на електронни изявления, описани в ОУ на договорите за кредит.

Поради това съдът не може да приеме за доказано осъществяването по електронен път на процедурата по сключване на договора, уредена в Общите условия.

На следващо място съдът преценява искът за неосновател и поради липса на годни доказателства установяващи предаване на сумата от страна на заемателя на заемополучателя. По своята правна природа договорът за потребителски кредит представлява договор за заем за потребление по смисъла на чл. 240 ЗЗД, който е реален договор, т. е. за сключването му е необходимо не само постигнато между страните съгласие, но и предаване на заемната сума. Предаването на сумата е елемент от фактически състав на договора и е необходима предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него задължение за връщане на заемната сума.Въпреки указаната доказателствена тежест ищецът е представил единствено и само разписка за превод към „Изипей“ на сумата. Посочената разписка установява, че сума в размер на 150 лв. е наредена от дружеството „Стик Кредит“ и приета в системата на „Изипей“АД, но няма данни и доказателства да е изплатена и то именно на ответника, за да се приеме, че този факт е породил облигационно правоотношение, съответно задължение за връщане на дадената сума.

При недоказаност на валидно възникнало заемно правоотношение между “Стик Кредит“АД и ответника, по което кредитодателят да е изправна страна, т.е. реално да е предал уговорената сума на кредитополучателя, то претенцията на ищцовото дружество, твърдящо да е придобило вземането въз основа на договор за цесия също се явява неоснователна и недоказана.

Предвид отхвърляне на иска, право на разноски по правилата на ГПК- чл.

78,ал.3 има ответникът, но такива не са сторени, т.к. последният е представляван от особен представител в процеса.

Водим от гореизложеното, Я Р С

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от «АПС Бета България»ЕООД, ЕИК *** против М. С. С., ЕГН ********** иск – да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите за които е издадена заповед за изпълнение по гр. дело № *** год. на ***РС – 150 лв. – главница, 4, 50 лв. – договорна лихва, 81, 78 лв. – лихва за забава, както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.06.2025 год.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________

4

5